Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (156)

38.

— Бях станала отново прозрачна. Но… избягах заради…

— Джак и мен.

— Заради теб… — каза тя, като докосна с длан страната му. — Заради теб, защото ти си такъв, какъвто си. И заради Джак, защото по един или друг начин ще ме търси и рано или късно ще ме убие. Знам го.

В гласа й долови ужаса, който я обхвана. Джак я повлече отново със себе си към минало, което искаше да зачеркне от живота си. Беше се откъснала от действителността и я обзе паника.

— Корин, чуй ме. Аз…

— Няма да се върна — продължи тя, без да слуша. — Няма да се оставя да бъда хваната в капан. Не мога да се превърна…

Той хвана ръката й и каза, че трябва да й съобщи нещо. Тя седна на секундата:

— Избягал е.

— В болница е.

Кайл обясни онова, което знаеше. Каза, че ще се надяват Негодникът сам да изгасне, когато тя съжали, че не е натиснала спусъка на револвера преди месеци.

— Времето нищо не е променило. Не изпитвам никакво състрадание към него. Нито желание да му простя. Мразя го повече от преди. Всеки ден мисля какво направи от живота ми в продължение на години. За ръцете му… не мога да се отърва от мисълта за тях, разбираш ли?

— Да — отвърна той, притискайки я към себе си.

Да. И двамата знаеха. Кой човек под слънцето можеше да разбере Корин по-добре от него? Животът изплита любопитни връзки между хората. Миналото остава закотвено безвъзвратно в най-интимните кътчета на душата. Напомня сърбежа или болката при ампутиран крайник.

— Омразата никога не стихва — каза тя, загледана в очите му. — Никога не отслабва и това ме отчайва.

— Защо? Не е необходимо да се извиняваш. Аз знам какво е омраза. Тя е чудовище, срещу което се бориш цял живот, за да не те убие то.

— Искам да говоря с Джейн.