Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (145)

27.

За втори път в техния живот пътищата на двамата мъже, които обичаха една и съща жена, щяха да се пресекат на едно летище. Понеже адвокатът на Джак най-после бе получил одобрение да го прехвърли и беше побързал да отиде в затвора няколко дни по-рано зад волана на хубавата си черна кола, за да съобщи новината на своя клиент. Браниган му благодари и си взе прочувствено сбогом с Клаус, който обеща да избяга от затвора, щом има възможност. „Стотици уличници ме чакат, друже.“

Джак беше наредил сака си предварително. Него също трябваше да го отнесе един самолет към близката свобода, а той обичаше точността, както обичаше лакомства. Така че, когато му представиха ченгето с отеснелия костюм, което щеше да го придружава, видя в цялата ситуация неоспорим знак. Качи се в полицейската кола и не поиска разрешение да свали стъклото, защото мирисът на океана го привличаше, колкото газовете на Клаус. Но си правеше сметката: „Един по-малко… Резултат: днес.“