Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (143)

25.

Шампанското се оказа приятно сънотворно. Патси се върна при своите родители, за да се събере със своя „човек“, когото другите наричаха „Хикс“. Джейн сигурно спеше и брат й стана, въпреки че беше три часът и четирийсет и осем минути през нощта. Чувстваше се по-добре. По-скоро не дотам зле в сравнение с изминалите дни и седмици. И цяло чудо, главата не го болеше. Затвори се много тихо в кабинета на сестра си. Бяха върнали китарите му. За миг му мина през зли къде ли е неговото сценично пиано. Стив не му бе казал нищо. Или беше забравил. Но не това го интересуваше тази сутрин и когато „Гугъл“ се появи на екрана, въведе името на плажа с чуден бял пясък, който вчера беше накарал малкото черно паяче да се спре. Натисна един по един клавишите и изписа „СИУАНТАНЕХО“. И прочете отново с най-голяма радост онова, което бе научил снощи.

Имаше две обяснения за името на този град. Също както снощи избра второто, на което да повярва. На индиански се казваше Сиуатлан, което означаваше „земя на жените“. „Как не се сетих по-рано?“ Отвори всички чекмеджета в кабинета на Джейн, всички шкафове, претъпкани с досиета, и започна да ги прехвърля, докато попадна на това, което му бе необходимо. Джейн записваше по дати всички нерегистрирани номера, от които се звънеше в Къщата. „Човек никога не знае — казваше тя. — Някой ден може да потрябват.“

Кайл запрелиства списъците и установи, че имаше само един чуждестранен номер. Написан черно на бяло. Веднага го разпозна и се благодари на своя занаят, заради който бе пътувал много. Беше от Мексико. Набра номера на мобилния си телефон, без да се интересува от часовата разлика. Прозвучаха двайсет напразни позвънявания. Сигурно номерът беше на някоя телефонна кабина. Обади се в Американските авиолинии. Имаше полет след няколко часа. Когато Джейн се събуди, ще намери под чашата си за кафе лист с една дума: „Знам.“