Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (138)

20.

— Мамо! Мамо! — развика се Малкълм, изпаднал в ужас.

Беше застанал насред магазина, точно пред щанда за вестници, и сочеше с треперещ показалец. Корин се приближи с разтуптяно сърце и прочете: „Кайл Маклоугън падна от сцената.“

Тя грабна списанието и прочете статията в „Нюзуик“. Описваше се последният концерт на групата в Медисън Скуеър Гардън и не се обясняваше нищо повече, само снимката на корицата бе документирала случая. Виждаше Кайл, сграбчил китарата си, сякаш бе изчерпан докрай от изтощение, и в долния край — носилка, която качваха в линейка. Корин потърси като обезумяла датата и установи, че изданието е отпреди повече… от два месеца. Вдигна поглед и видя на щанда дузина „Нюзуик“ и „Тайм“ с различни корици. Малкълм я подръпна за ръкава.

— Обади се на Джейн.

— Не.

— Мамо! Това е Кайл!

— Малкълм — коленичи тя до него, — знаеш много добре, че не бива да казваме нищо.

— Ти си глупава.

Корин притисна сина си до себе си.

— Заето плаче Макъм? — попита Дейзи, която бе успяла да избута количката с Криста.

Когато Корин застана на касата, собственичката на магазина взе списанието и погледна младата жена в очите.

— Какво има? — попита разтревожена.

— Броят е стар.

— Все пак ще го купя.

— Тогава е безплатен.

— Благодаря.

— Искате ли и други американски списания?

— Не ги ли продавате?

— Не всичките… Ето, стоят на рафтовете и събират прах. Вие сте редовна клиентка и ще ви дам тези, които не продавам.

Корин благодари на Мария Монтеро и излезе с децата на паркинга, прекосиха го и се върнаха в малката им къща през четири преки по-натам. Малкълм включи телевизора, щом влязоха, и седна в края на канапето. Майка му прибра покупките в хладилника. Беше разсеяна, вече не знаеше как да подреди нещата, какво трябва да направи, какво може да направи, за да не се изложи на опасност. Печелеше време и го губеше. Питаше се какво би разбрал синът й с десетината урока по испански, които бе взел, и защо тя се тревожи. След това прочете още веднъж статията. Прегледа и другите списания, както и онова, в което намери кратко съобщение, че солистът на „Р…“ си почива след изтощително турне. Благодареше на почитателите си за тяхната подкрепа.

Ръцете й трепереха. Малкълм седеше с вперен в екрана поглед и прехвърляше каналите. Тя седна до него и го попита има ли монети. Той се втурна в своята стая и извади всичките си дребни пари от един плик.

— Остани тук и наглеждай сестрите си.

Тя изтича до телефонната кабина и набра номера на Кайл, който той бе написал под текста на песента. Рязък глас съобщи, че телефонът е прекъснат. Без повече да се замисли набра номера на Къщата. Непозната жена отговори и Корин попита веднага какви са новините около Кайл. Жената в другия край на линията се поколеба за секунда, после каза, че музикантът е още в почивка.

— Искате ли да предам някакво съобщение?

— Пожелавам му да се възстанови.

— Записах. А вие сте?

— Аз…

Затвори телефона. Колко й се искаше да е „другаде“. И всичко да започне отначало. Кайл да я държи в прегръдките си. О, да! Младата жена искаше толкова много неща, които животът никога нямаше да й даде…

„Трябваше да остана в Ню Йорк.“