Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (129)

11.

Джак си мислеше, че Корин ще се укрие при Глупака, а самият Глупак желаеше повече от всичко на света Негодникът да беше на прав път. А младата жена изчезна, за да не бъде принудена никога повече да се среща с това, което не бе способна да понася.

Сутринта, когато малкият Педро дотича и тя видя майка му потънала в кръв, Корин събра багажа си, за да избяга. Като че ли някой я хвана за ръка и я поведе. Потегли и стигна до градче в Невада със странното име Планинска битка.

Не бе очаквала, че Малкълм ще завърши учебната година, докато тя изтърпява делото, развода и края на своя живот с Джак. И първите писма, които изпрати на децата чрез адвокатите на двете страни. Беше ги формулирал, като знаеше, че ще ги прочете и ще изрече на глас думите на обич от този татко, който не искаше неговите „скъпи дечица“ да го видят в приемна, заобиколен от другари, споменът за които ще ги накара да сънуват кошмари. Пишеше, че е на нещо като дълго пътешествие, но ще ги обича винаги. Тази прекрасна любов е по-силна от всичко и нищо не може да я унищожи.

Корин знаеше много добре, че тези думи казваха истината. Както знаеше, че ще има още много писма, картички за рождените дни и за Коледа. И че тя ще бъде длъжна да ги чете… „Има и Кайл.“

Младата жена не успя навреме да смени гражданското си състояние в паспорта. В действителност идеята не й се бе изяснила, преди рецепционистката в каубойския мотел да й подаде документите. Изписа името си по мъж. Но почти нечетливо и с грешка, която не направи впечатление на дамата с неопределена възраст. Тя прояви много по-голямо любопитство към прическата на Корин, която се различаваше коренно от тази в паспорта.

— Колко дни? — попита с удивителен акцент.

— Няколко — отговори майката, хвърляйки поглед към децата в автомобила.

— Телевизорът е повреден, но не и DVD-то.

Корин напусна приемната, натоварена с цяла дузина филми, които щяха да очароват малките и те щяха да ги гледат един след друг. Защото ще останат повече дни ли ги взе? Или защото никой нямаше да почука на вратата й през тази първа вечер в Планинска битка? Може би името в случая означаваше нещо… Знаеше, че води нещо като битка и се вкопчваше в единствената възможност да не я прекратява. „Трябва да изчезна, защото той иска да ме убие. И защото ще започне отново.“

Корин обмисли своя план педантично, разхождайки се с децата по огрените от слънцето улици съвсем свободно. Съвсем свободно! За пръв път в живота си беше шофирала стотици километри сама. И също така за пръв път имаше възможност да оцени нещо, което не бе изпитвала досега и което й доказваше, че не само е способна, но и че мирни дни са възможни, дори ако завинаги някои от нейните сънища са накъсани от кошмари и от видения на полицаи, които й слагат белезници и я отвеждат в приемната, където се озовава срещу един усмихващ се Джак, който шепне, че затворът не сервира любимия му десерт.

Корин се събуждаше изплашена, но слънцето в Невада изгряваше рано и прогонваше облаците, както и лошите сънища. „Трябва да имам късмет.“ Гледаше децата как спят и как я следват с абсолютно доверие. В колата бе обяснила на сина си, че онова, което прави, е за тяхно добро. И на четиримата. Че не може да каже всичко, но че той трябва да й вярва. Малкълм слушаше, без да пита. Като че ли разбираше и водеше сестрите си за ръка. „Никога няма да пусна ръцете им.“

Една сутрин, точно преди зазоряване, се отправиха с колата към Лае Вегас. Прекараха там нощта, без някой да ги попита каквото и да било. Тя изостави колата на един огромен паркинг. Взеха автобус до летището и днес най-накрая самолет до Ню Йорк.

Утре ще вземат друг полет до Лондон, след което — до Глазгоу. Всичко беше организирано с парите, които й остави Кайл. „Предай на Кайл сбогом и благодаря. Кажи му, че го обичам.“ Но последното изречение, разбира се, Корин нямаше сили да напише.