Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (120)

2.

Дело се гледа в съда. Театрална пиеса — в театър. И в двата случая действащите лица носят костюми, за да олицетворят ролята. Действието се развива на сцена и пред публика. Текстът се научава, но участниците знаят, че неизбежно ще се приспособят към реакциите на своите партньори. Ще се наложат отклонения от оригинала, ще се отварят черни дупки и адвокатите ще изпълняват ролята на суфльор.

Единствената разлика е, че театърът е имитация на живота, осмиват се недостатъците на хората, за да се поправят, докато в съда се излагат реални факти, които осмиват живота.

Адвокатът на Корин направи сериозен пропуск, после успя да отбележи няколко точки, но се сблъска с един Джак, който някак си вся смут у съдебните заседатели. Наблегна на дългите месеци, когато с нищо не се е провинявал. Успявал е да се контролира. Да, можеше да се контролира. Очите му говореха „заклевам се“, думите му никога не обвиниха неговата жена в каквото и да било.

Бе разбрал, преди неговият адвокат да го уведоми, че Джейн Маклоугън е сестра на Глупака, макар че той бе подписал протоколите за инцидента с истинското си име. Кайл Дженкинс. „Не казваш кой си. Ти си хитър, но аз съм още по-хитър от теб, Глупако.“ Когато неговият адвокат го информира, Джак го погледна в очите и попита дали е открил нещо компрометиращо.

— Не. Нищо. Само че на Коледа е гостувал за кратко, както всяка година, в Къщата, която управлява сестра му. С Патси Грегър не са разделени, а вашата жена е заявила, че е намерила този адрес в телефонния указател.

Джак се престори, че мисли. После каза:

— В такъв случай не искам да виждам този тип на процеса. Защото не съм забравил, че той е човекът, изпратил сина ми в операционната, и се страхувам да не види… моята слабост.

Адвокатът на Браниган одобри подобно поведение. То го улесняваше значително в тезата, че клиентът му не обвинява в нищо своята жена. Нито в изневяра, нито в някакъв друг недостатък. Когато Корин припомни книгата на Мери Туинсън, Джак призна, че е ревнив, че винаги е бил, дори като малък. Заяви, че не е искал нищо друго, а само да закриля Корин и да я измъкне от неблагоприятната среда. Искаше най-доброто за нея и техните деца. Работеше много. Изморяваше се. Толкова много се изморяваше, че не успяваше да се контролира.

Когато господин Сескен припомни ударите в корема, ритниците, Джак поиска прошка. Без изобщо да има обяснение защо е удрял шамари по лицето и е налагал с юмруци тялото й.

— Защо? — повтори адвокатът.

— Не знам, господине. Разбрах, че съм болен и имам нужда от помощ.

„Браво! — помисли си Корин. — Сега може и да прибави «това никога няма да се повтори».“ И той каза точно това. Преди да започне да моли с глас, задавен от крокодилски сълзи, да му назначат терапия, която ще го излекува от неговото заболяване, превръщащо го в животно… Която ще го освободи — „най-после“ — от това, което го измъчва.

Джак подбра думите си интелигентно. Внуши незабелязано, че жена му никога не е казвала „не“. А това даде неподозирани възможности на неговия адвокат да се хване не за липсата на „не“, а за броя на изнасилванията, които тя може да съобщи. Корин отговори, че не ги е броила.

— Означава ли това, че невинаги е ставало въпрос за… изнасилване? — настоя господин Белафонте, адвокатът на Джак.

Корин не отговори. Той се приближи и я погледна в очите.

— Винаги ли е било изнасилване?

— Не.

— Как би могъл вашият съпруг да различи съгласие от несъгласие, след като вие не сте казвали „не“?

— В онзи ден знаех, че иска да ме убие — разтрепери се Корин.

Господин Белафонте погледна документите, които държеше.

Адвокатът на Корин протестира напразно.

— Ако вярвам на полицейския доклад, сте заявили, че господин Браниган е казал „този път е свършено“. Не е казал „ще те убия“, вярно ли е?

— Да.

— Къде бяха ръцете на вашия съпруг, когато го ударихте?

— Не си спомням вече.

Настана тишина. Погледите се местеха ту към нея, ту към него. Джак каза още веднъж, че не обвинява в нищо Корин. Понеже неговата цел беше да я спечели отново. Нищо друго. И да започне отново. Но това, разбира се, беше неговата малка тайна. Неговият десерт в известен смисъл…

Корин разбра, че ставаше, каквато бе някога — прозрачна, и се запита дали неговата смърт ще промени нещо. Беше убедена, че нямаше да я промени. Винаги щеше да се намери някой, който да твърди, че Джак има право на прошка, защото ще си понесе наказанието. Беше удрял. Според него той имаше право, беше му навик и удоволствие.

Разбира се, взеха се под внимание показанията на директорката на училището и на персонала на яслата. Джак разполагаше с тези на своите служители, според които той е взискателен работодател, но справедлив и щедър. Кейти, тяхната съседка, каза истината. Не беше видяла нищо. Оставаше въпросът с кръвоизлива, за който нямаше окончателно заключение. И най-вече огромният белег върху черепа на Джак.

Освен това беше пуснат запис с показанията на Малкълм. Той казваше, че не знае нищо и че никога не е виждал татко да удря мама… Корин разбра, че играта е загубена. Адвокатът на Джак със задоволство изрече:

— Нямам повече въпроси, ваша чест.