Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (117)

34.

Той заговори за Корин. Разказа накратко каква е нейната реалност, като най-накрая добави, че прави прекрасен сос болонезе. Патси се усмихна и описа вкуса на яйцата на очи на Кристофър, сутрешното гадене, какви са прищевките й на бременна жена. Каза, че се чувства изключително странно и че не може да се познае. Прибави още, че се мрази и се обожава. И преди всичко, че мрази да се обожава.

— Да му се не види! Сякаш съм щастлива, че съм бременна, и ликувам заради тази катастрофа! Разбираш ли, това не съм аз. То не е моята същност и съм длъжна да лъжа… Да казвам, че се мразя, и все пак, по дяволите, съм доволна. В мен има някакъв организъм, който се радва и от нищо не му пука…

Говори с часове за силата на Живота, какъв абсурд е Случайността, която подрежда нещата толкова зле. За всичко, което вече не разбираме, за всичко, което ни убягва и не знаем защо. За внезапната си страст към люто и ванилия. За тялото си, което й е като чуждо и което поражда у нея усещания и чувства, които нямаше представа, че съществуват. И че сега се ужасява от горещината, и че Лондон в края на краищата не е за изхвърляне.

— Заради горещината… По дяволите.

Кайл не можа да я прекъсне, нито да каже каквото и да било. Само гледаше тази обезумяла жена, обзета от противоречия както никога. Тази жена, която бе обичал и която никога нямаше да обича вече по същия начин. Много години бяха изминали, без да ги усети. Още веднъж Патси определено имаше право.

— Всичко това просто е извън контрол. Ами ти, защо не казваш нищо?

— Патси…

— Разбираш ли… — прекъсна го тя с онзи тон, с който му съобщи, че е бременна. — „Това“ поставя отново всичко под въпрос. Животът на цялата група, продължението на това турне, следващият албум, следващото турне, Стив, Джет… и проклетите ми костюми в багажника, в които след няколко седмици няма да мога да се пъхна! Представяш ли си? Представяш ли си само какъв панаир! И още по-лошо… Мамка му, Кайл… — Тонът й стана умолителен: — В момента, не разбирам защо, не желая да правя аборт.

Той понечи да отвори уста, но тя вдигна ръка.

— В реда на нещата е дори да не поставям под въпрос случая. Да взема решение. Трябваше вече да съм в клиниката. Но не мога да го направя. Разбираш ли?

Кайл промълви „да“ и взе ръката й. Тя го отблъсна.

— Не съм свършила. Най-ужасното е, че не знам мога ли да бъда майка. Даже не говоря за добра майка… По дяволите! А съм… Това е…

— Патси, ако е от мен…

— Ооо, я млъкни! В интерес на истината има малка вероятност това бебе да е твое. Освен ако твоите сперматозоиди живеят цяла седмица, при което да останат достатъчно силни, за да елиминират другите и да оплодят единствената яйцеклетка, която рискувам да снеса през целия си живот!

Със сълзи, увиснали на изкуствените й мигли, този път тя стисна ръката Кайл.

— Би било много просто, нали?

— Той знае ли?

— Женен е.

— Ама че тъпотия!

— Тъпотия е! — Тя добави отчаяно: — Затънала съм до гуша… Представяш ли си? През целия си живот никога нищо не съм забравяла. Нито някое място, нито една нота, нито една дума, нито една от идеите ти, нито един-единствен поглед на феновете ни, и за пръв път, един-единствен път, трябваше да забравя да взема тази проклета таблетка и бинго, забременявам от човек, когото вероятно ще обичам до края на живота си и който е женен, докато аз живея с тип, който вече не ме обича и когото никога няма да обичам достатъчно, за да продължа живота си с…

Изведнъж постави ръка на устата си и се развика, че щяла да се издрайфа. И без да слиза от колата, повърна през прозореца. После се изтри в палтото на Кайл.

— Не ми остава нищо друго, освен да се моля, ти да не си бащата. Не бива това дете да е заченато без любов.

Да, Патси. Понякога от скандали направо ти се повдига.