Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (113)

30.

Корин готвеше. В Къщата всички работеха на драго сърце, но към готвенето имаха явно предпочитание. Тя вече мете, пра, ми чинии с Кайл, изпратен официално да й помогне, но сега, в късния следобед, когато коледният празник отмина, трябваше сама да приготви огромно количество сос болонезе за спагетите. Очите й се бяха зачервили, докато нареже лука. Но може би тази не беше единствената причина. Малката Криста спеше спокойно в люлката си. От мястото, където готвеше, виждаше Малкълм и Дейзи, които рисуваха на една маса. Всичко би трябвало е наред, но…

Кайл изчезна през целия ден. Искаше й се да попита Джейн дали брат й е добре, вместо да зададе съществения въпрос, а именно той още ли е в тази къща. Но Джейн не беше Кайл. Младата жена вече нямаше доверие в себе си, нито се чувстваше естествено като снощи. Вчера беше Коледа и имаше подаръци. Но вчера затвори вратите към невъзможните неща. И Корин беше отново Корин, жената, която знаеше отлично какво й готвеше нейното бъдеще. „Животът не е мечта.“

През всички часове на изминалата нощ и през всички часове на този ден чувстваше такава празнота, че в късния следобед се движеше като автомат. Слушаше децата е половин ухо. Упрекваше се, но мислеше само за целувката. Която по нищо не приличаше на целувката на Джак… Даже и за секунда! Даже за половин секунда! И когато й съобщиха, че е неин ред да приготви храната, прие с облекчение. По този начин имаше правдоподобно извинение да не се появи в салона, където всички се бяха събрали около прелестната Патси.

Откакто пристигна, всички пансионерки се отнасяха с нея както с Кайл. Задаваха същите лични въпроси. Кога са се влюбили? Верен ли е слухът, че ще се женят? И кога ще си имат бебе?

Ами! Не за пръв път ми сервират такива въпроси! Не, дами, аз си оставам твърдо против брака и не искам да съм майка… Аз съм рокзвезда. И това е единственият ми талант!

Изтегна се в цял ръст на канапето. Пооправи роклята си от сребристо ламе с дълбока въздишка.

— За нещастие и аз съм човешко същество като вас, следователно не съм застрахована от извършването на някоя огромна глупост…

Чу се глас:

— Моли се на светата Глупост да бъде снизходителна!

Патси избухна в смях, също и останалите жени, и Корин затвори с крак вратата на кухнята. Да, Патси беше звезда, блестеше като звезда, беше облечена като звезда и беше самоуверена. За да не се разридае, смени торбата за боклук. Само още една обелка от лук и цялото противно съдържание щеше да се изсипе на пода. Както и на нейния стомах…

— Здравей.

Не беше необходимо Корин да вдига глава. Кайл беше клекнал до нея. Не изглеждаше по-добре от нея. Очите му бяха още по-подпухнали от предишните дни. Вече беше с палто. Тя забеляла куфара му и китарата до вратата.

— Здравей — отговори тя, като продължаваше да се занимава с торбата и да преглъща сълзите си.

Тя се помъчи да се изправи, но той я задържа за ръка.

— Мръсни са.

— Много важно.

И тук разстоянието, или по-точно липсата на разстояние, ще потвърди теорията. Ще се явят доводи „за“ и „против“. Като по чудо всички решения, всички съмнения, цялото отчаяние, всички пластове прахоляк и всички страхове, които един по един бе преброявал бавно, приспадал от общия сбор и отново преброявал, получиха шут в задните части, много по-резултатен от едно обикновено помитане и те избягаха, за да измрат в Страната на ужасите. Кайл и Корин бяха отново един до друг. Телата им се предадоха, понеже разум липсваше.

— Исках да ти кажа…

Погледна Корин в очите.

— На мен също ми хареса целувката — прошепна бързо тя, като се изправи.

— Хей, Кайл! Къде беше днес?

Малкълм влетя в кухнята, следван от задъханата Дейзи.

— Де беше? — повтори момиченцето.

Той я взе в прегръдките си. Младата жена дръпна сина си до себе си и хвърли несъзнателно поглед към коридора, изплашена да не би Патси да идва след тях. Дейзи увисна на врата на Кайл, а той на бърза ръка затвори вратата.

— Бях много, много изморен.

— Нанка ли?

— Да, нанках много.

— Ами! На нищо не приличаш!

— Малкълм! — сряза го Корин.

— Има право. На нищо не приличам — загледа я той. — Но все пак успях да изкопирам снимките.

Извади от задния джоб на джинсите си пакет и взе найлоновото пликче, което беше поставил на плота.

— Наистина са много хубави.

— Заради това ли не спа?

— Малкълм!

Кайл разроши косите му.

— Виж, намерих един фотоапарат, с който даже ти и сестра ти ще можете да снимате.

Даде на децата нещата, които бе донесъл. Корин ги помоли да оставят подаръците в тяхната стая и да затворят вратата, след като излязат. Момченцето хукна, след него и малката. Кайл усмихнат им отвори вратата, после я затвори.

— Благодаря — каза тя, наведена над мивката, за да си измие ръцете.

Той поклати глава и я загледа мълчаливо, докато тя се суетеше около мивката. Мислеше си, че вчера държеше тези ръце и че никога повече няма да ги докосне. И така беше по-добре. Корин забеляза, че той старателно отбягва да е близо до нея, когато й подаде кърпата. По чудо Дейзи се събуди. Той мина зад масата, разкопча коланите и взе на ръце бебето.

— Тъкмо се питах дали ще ми кажеш „довиждане“.

Бебето сви вежди, когато вратата се отвори с трясък и един задъхан малчуган нахълта в кухнята. Наля си чаша вода и я изпи на един дъх, без да сваля очи от тях.

— Да я затворя, ли?

— Не — помоли Корин, протягайки ръце да вземе бебето си.

Появи се тичешком майката и вратата сама се затвори тихо.

— Трябва да тръгваш вече, Кайл.

— Да, трябва.

Той се наведе да целуне Криста и задържа ръката на младата жена.

— Толкова исках нещата да протекат по друг начин.

— Кайл! Време е! Кайл! Къде си?

Чуваха виковете. Той не отговаряше и не изпускаше ръката на Корин.

— Аз също — каза тя.

Както преди месеци в болницата те се гледаха усмихнати. Кайл се обърна. После се спря пред газовата печка, вдигна капака на една огромна тенджера и бръкна с лъжица.

— Много е вкусно.

— Ще се опариш.

— Вече се опарих.

Тогава, точно както миналата вечер, той знаеше какво ще направи, както и че не биваше да го прави. Но как да избегне човек нещо, което иска повече от всичко на света? Приближи се до Корин, обгърна с ръце лицето й и я целуна.

— Обичам те.

Наистина ли промълви тези думи, преди да изчезне? Реална ли бе целувката? Корин долови, че вратата се затваря, че гласовете се отдалечават, но изобщо не беше сигурна, че мигът бе действителен. Прокара език по устните си. Вкусът им със сигурност бе на домат.