Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (106)

23.

Часовникът тиктакаше, философствайки върху събитията, които се разиграват, после напомни, че е време майките да сложат децата в леглата. Кайл намери начин да подхвърли на младата жена, че излиза да купи набързо някои неща.

— Сега ли? — учуди се тя.

— В Америка сме, Корин… И ти оставям ето това — каза, като й подаде някакъв предмет, на който тя дори името не знаеше. — Моля те да изслушаш разработката на последната ми песен, бих искал да чуя твоето мнение.

— Моето мнение ли?

— Да, бих искал да чуя твоето мнение.

Децата бяха изтощени, пъхнаха се под завивките със своите играчки и се отнесоха в света на сънищата. Корин застана на прага, докато равномерното им дишане не го потвърди. Видя, че странният предмет на Кайл е на канапето. Погледна кувертюрата, която тази сутрин оправи. Но това не бе променило нищо. В атмосферата се усещаше тяхното присъствие. Взе бебефона и предмета, който Кайл й даде, отвори вратата и излезе. По-добре Кайл да не я сварва тук. По-добре да се запилее някъде из къщата, отколкото да остане в тази стая, чиято врата заграждаше техния свят.

Мина покрай салона и забеляза, че всички са вперили погледи в екрана, но не влезе. Надникна в кухнята. Жените там готвеха и бъбреха неспирно. Реши да застане в тъмния коридор, но някой можеше да я види и тя да бъде принудена да изслуша истории, които не искаше да слуша. Заскита се, докато краката й я отведоха до безлюдната библиотека. Влезе, но не затвори вратата след себе си. Застана до прозореца в дъното. Снегът отдавна беше престанал да вали. Натисна „play“ и се потопи в музиката.