Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’instant Precis Ou Les Destins S’entremelent, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Нина Рашкова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Анжелик Барбера
Заглавие: Когато съдбите се преплитат
Преводач: Нина Рашкова
Издател: ИК „Ера“
Година на издаване: 2014
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2158
История
- — Добавяне
22.
Поднесоха десерта точно когато сядаха на местата си около масата. Светото Съвпадение потри ръце, като се надяваше, че именно сега ще вземе преднина пред светията на благоприятните действия. Корин и Кайл бяха отново включени в общия разговор, без да губят междувременно нишката на онзи, който ги свързваше.
— Шоколадов сладолед или сметанов сладкиш?
И двамата си избраха шоколадов сладолед, чийто вид привлече едно малко, любопитно паяче, настанило се в големия полилей на тавана. То наведе глава, за да гледа как се изпразват чиниите и се поднасят за още. Виждаше как лъжичките отиваха и се връщаха бързо към големи, усмихнати и изцапани усти. Плъзна се по своята нишка, наблюдавано с интерес от едно момченце, и се залюля наляво и надясно, за да запамети прилагателните, които произнасяха тези устни. Събеседниците бяха загрижени за времето, за метеорологичните прогнози и естествено стигнаха до глобалното затопляне. Всеки си имаше мнение и Кайл каза, че е видял как ледниците в Аржентина са се смалили за няма две години. Той говори за океаните и за отпадъците, които образуваха широки, тъмни петна… и когато някой го попита дали възнамерява да се ангажира в екологичната битка, паячето въздъхна: „А защо не в надпреварата за президент на републиката?“ То избухна в смях от своето хрумване и пльосна в чинията на хлапето, което не се разкрещя, ами го гледаше как се опитва да излезе от английския крем и да изпълзи по планинския скат на кейка.
Детето дръпна ръката на майка си, но на нея много не й се искаше да го слуша, и в това време големият брат вдигна лъжичката си, за да я стовари върху насекомото. Малкият задържа ръката му и в следващата секунда паячето изчезна без следа, все едно отлетя. Да. Днес настъпи примирие. Паяците нямаше да бъдат премазвани с лъжичка, жените можеха да говорят без страх за плесницата, на децата им бе разрешено да хапват крем с пръсти, Джейн си казваше, че все още никой не е позвънил на вратата й, и че Дан ще бъде тази нощ отново с нея, а пък момченцето попита брат си дали паяците не са започнали да летят заради топлата струя от климатика.
— Да му се не види, тъпчо! Сега ще ми дадеш твоя десерт.