Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кодексът на Алера (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Academ’s Fury, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave (2016 г.)
Корекция
„Колибри“

Издание:

Автор: Джим Бъчър

Заглавие: Фурията на академа

Преводач: Васил Велчев

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Главен редактор: Андрей Велков

Художник: Росен Дуков

ISBN: 978-619-150-241-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3647

История

  1. — Добавяне

Глава 22

За половин час Сирай запозна Исана с десетина аристократи и известни граждани на столицата, направи им комплименти и очарова всеки един от тях, като успяваше неясно как да приключва разговорите си по възможно най-бързия начин. Скоро Исана разбра, че дребната куртизанка е истински майстор в изкусното водене на разговори и е надарена с остър ум. Един дружелюбен възрастен сенатор поведе разговор, който заплашваше да се проточи часове, но Сирай сръчно вмъкна някаква шега, която го накара да избухне в смях, докато отпиваше глътка вино, и се наложи бързо да се оттегли, за да спаси туниката, с която бе облечен. Един млад лорд от Атика се обърна към Сирай с красиво-учтиви и невероятно дълги фрази, които изобщо не се връзваха с хищническия блясък в очите му, но Сирай се надигна на пръсти, прошепна нещо в ухото му, крайчето на устата му се изкриви в мимолетна усмивка и той се отдалечи, заявявайки, че „ще се видят по-късно“.

Възникнаха още няколко подобни ситуации и всеки път куртизанката реагираше по различен начин, демонстрирайки прецизност, уравновесеност, духовитост и невероятно бърз ум. Исана не се и съмняваше, че с помощта на Сирай бе поставила рекорд по бързина на запознаванията, като същевременно бе успяла да остави добро първо впечатление в каймака на алеранското общество. Тя се усмихваше, произнасяше учтиви фрази и се стараеше да не се блъска в аристократите, както и да не настъпва подгъва на роклята си.

Сирай поръча на един прислужник да каже на кочияша им да ги вземе от входа на сградата. Двете с Исана тъкмо се канеха да напуснат градината, когато пътят им бе препречен от мъж в туника с цвят на сив гранит, обшита със зелени полускъпоценни камъни, който се усмихваше учтиво. Той бе по-нисък от Исана и не се отличаваше с особено атлетично тяло. Слабохарактерната му брадичка се криеше под грижливо поддържана брада; той носеше пръстени на всеки пръст и стоманена диадема на челото си.

— Дами — каза мъжът и леко се поклони, — трябва да ви се извиня за това, че занемарих задълженията си на домакин. Сигурно съм пропуснал имената ви в списъка с гости, иначе непременно щях да намеря време да поговоря с вас.

— Ваша светлост — промърмори Сирай и приклекна в дълбок реверанс, — радвам се да ви видя отново.

— И аз вас, Сирай. Прекрасна сте, както винаги. — Присвитите очи на мъжа излъчваха подозрителност, но Исана реши, че това е по-скоро по навик, отколкото от безпокойство. — Изненадан съм, че съпругата ми е решила да ви покани на приема.

Сирай му се усмихна очарователно.

— Предполагам, че в живота има място за щастливи случайности, милорд. Върховен лорд Калар, позволете да ви представя холтър Исана от долината Калдерон.

Присвитите очи на Калар се преместиха към Исана и я огледаха от глава до пети. Тя не успя да долови никакви чувства в него. Мъжът я разглеждаше така, както другите мъже разглеждат колона от цифри.

— О, каква приятна изненада. — Той се усмихна, но усмивката му не отразяваше никакви емоции. — Чувал съм толкова неща за вас — каза той.

— И аз за вас, Ваша светлост — промърмори Исана.

— Така ли? Хубави, надявам се?

— Всякакви — отвърна Исана.

Фалшивата усмивка на Калар се стопи.

— Милорд — намеси се Сирай, нарушавайки мълчанието, преди да стане твърде неловко, — боя се, че последното пътешествие не се отрази добре на здравето ми. Тъкмо се канехме да си вървим, преди да се строполя на земята и да заспя, показвайки се като пълна глупачка пред всички.

— Глупачка? — промърмори Калар. Той я погледна за миг, след което каза: — Обмислям да ви купя от настоящия ви господар, Сирай.

Тя му се усмихна, успявайки по някакъв начин да изглежда естествена и замаяна от умора.

— Ласкаете ме, милорд.

— Не го казвам като комплимент, робиньо — рече с равен глас Калар.

Сирай сведе поглед и отново направи реверанс.

— Разбира се, Ваша светлост. Моля да ме извините за дързостта. Но не мисля, че господарят ми е определил цена за мен.

— Цена има за всичко, робиньо. Винаги. — Ъгълчето на устните му потрепна. — Не обичам да ме правят на глупак. И не забравям враговете си.

— Милорд? — възкликна Сирай.

Гласът й прозвуча озадачено.

Калар се изсмя горчиво.

— Мисля, че добре служиш на господаря си, Сирай. Но рано или късно, ще смениш неговата каишка с друга. Трябва добре да си помислиш кой ще бъде следващият ти господар. — Той стрелна с поглед Исана и заяви: — И да внимаваш каква компания си подбираш. Светът е опасно място.

Сирай вдигна глава.

— Ще го направя, милорд.

Калар отново погледна Исана и каза:

— За мен беше удоволствие да се запознаем, холтър. Позволете ми да ви пожелая безопасно пътуване към дома.

Исана го погледна, без да се усмихва.

— Със сигурност, милорд. И моля, повярвайте в искреността ми, когато казвам, че ви желая същото.

Очите на Калар се присвиха още повече, но преди да успее да каже нещо, до него се приближи един слуга с ливрея в сивите и зелените цветове на дома Калар, който носеше тренировъчен гамбезон и дървен меч.

— Милорд — промърмори той и се поклони. — Синът ви е готов да се изправи срещу вас. Лордовете Акватайн, Родос и Форция ще бъдат свидетели.

Погледът на Калар се премести върху прислужника. Мъжът леко пребледня и отново се поклони.

Сирай облиза устните си, погледна към слугата, а после към Калар и каза:

— Милорд, нима Бренсис вече е готов да се сражава за правото да стане гражданин? Когато го видях за последно, той не бе по-висок от мен.

Без да я поглежда, Калар я зашлеви през лицето. Исана разбираше, че ако бе вложил силата на фурия в удара, той можеше да убие Сирай, но това беше просто тежка, презрителна плесница, от която куртизанката залитна назад.

— Лъжлива кучка. Не смей да разговаряш с мен, сякаш сме равни — каза Калар. — Намираш се в дома ми. Господарят ти го няма тук, за да те защити. Не забравяй къде ти е мястото или ще наредя да разкъсат разкошната ти рокля и да те нашибат с камшик. Разбра ли ме?

Сирай постепенно идваше на себе си. Бузата й бе започнала да се зачервява на мястото, където я бе ударил Калар, а очите й бяха изцъклени, пълни с изненада. Над градината се възцари тревожно мълчание и Исана усети как погледите на всички присъстващи се обръщат към тях.

— Отговори ми, робиньо — каза Калар с равен, тих глас, после пристъпи към Сирай и отново вдигна ръка.

Внезапно Исана почувства как я изпълва леден гняв. Тя веднага застана между тях и вдигна ръка, за да блокира замаха на Калар.

Калар оголи зъби.

— За коя се мислиш, жено?

Исана се обърна с лице към него и същият леден гняв придаде на тихия й глас остротата на стоманено острие.

— Мисля, че съм гражданин на държавата, милорд. Мисля, че удрянето на друг гражданин е престъпление в очите на закона. Мисля, че съм тук по покана на моя покровител Гай Секстус, Първи лорд на Алера. — Тя впери поглед в очите на Калар и пристъпи напред, заставайки на една педя разстояние от него. — Освен това, милорд, не ви смятам за толкова глупав или арогантен, че да си помислите дори за миг, че можете да ударите мен пред всички тези свидетели и да ви се размине безнаказано.

Единственият звук в градината бе нежният ромон на водата във фонтаните. Калар се размърда смутено, присвитите му очи се отпуснаха и станаха по-скоро сънени, отколкото подозрителни.

— Сигурно — каза той. — Но не си мислете, че ще забравя това.

— Ставаме двама, Ваша светлост — отвърна Исана.

Мускулите на челюстта му изпъкнаха и Калар процеди през стиснати зъби:

— Махайте се от дома ми.

Исана кимна едва забележимо, отдръпна се от Калар, хвана Сирай за ръката и двете напуснаха градината.

Вместо веднага да се отправят към главния вход, Сирай се огледа и решително издърпа Исана към един страничен коридор.

— Къде отиваме? — попита Исана.

— Към кухненската врата, в задната част на къщата — каза Сирай.

— Но нали каза, че Нед и хората му ще ни чакат отпред?

— Казах го на слугата заради онези, които ни подслушваха, скъпа — отвърна Сирай. — Не искам някой да ни преследва, докато се прибираме. В края на краищата това е домът на Калар и прислугата веднага ще му докладва за действията ти. Нед ще се досети да ни посрещне отзад.

— Разбирам — отвърна Исана и куртизанката я преведе през оживената кухня и задната врата на къщата към тъмната тиха уличка, където чакаха Нед и каретата. Двете скочиха бързо вътре, а Нед затвори вратата зад тях. Кочияшът цъкна с език на конете и каретата се стрелна напред. — Лейди Акватайн изобщо не е такава, каквато очаквах — каза тихо Исана.

— Тя е от хората, които ти забиват ножа в гърба с усмивка. Не се оставяй да те измами. Тя е опасна жена.

— Според теб тя може да стои зад нападението?

Сирай впери поглед в перденцата на прозорците и сви рамене с разсеяно изражение на лицето.

— Определено е способна на това. Освен това знае неща, които не би трябвало да знае.

— Че ти си Курсор — каза Исана.

Сирай си пое дълбоко дъх и кимна.

— Да. Очевидно съм разкрита. Тя знае и съдейки по поведението на Калар, стигам до извода, че той също е наясно.

— Но как са разбрали?

— Не забравяй, че някой избива Курсори наляво и надясно, скъпа. Възможно е информацията да е била изкопчена от някой от тях.

„Или някой от тях е предател“, помисли си Исана.

— И по какъв начин те застрашава това? — тихо попита тя Сирай.

— Всеки от враговете на Короната с удоволствие би ме премахнал — отвърна куртизанката с равен, спокоен глас. — Всичко е въпрос на време. Тайната беше основната ми защита, а враговете на Гай най-вероятно няма изобщо да бъдат наказани за убийството на робиня. Ако не друго, Калар ще го направи само за да ядоса Първия лорд.

— Нима Гай няма да те защити?

— Стига да може — отвърна Сирай и поклати глава. — Той постепенно губи влиянието си сред Върховните лордове, а и не става по-млад. Няма да бъде вечно Първи лорд, а щом изгуби трона…

Куртизанката сви рамене.

Исана почувства как стомахът й се свива от тревога.

— Значи, това представляваше онзи разговор за роклята ти. Лейди Акватайн ти предложи място при себе си, нали?

— Дори нещо повече от това. Мисля, че предложи свободата ми, титла и най-вероятно пост в организацията, която ще бъде създадена на мястото на Курсорите, след като съпругът й получи властта.

— Сериозно предложение — каза след кратка пауза Исана.

Сирай кимна мълчаливо.

Исана подпря ръце на коленете си.

— И защо не го прие?

— Цената беше твърде висока.

— Цената? — попита намръщено Исана. — Каква цена?

— Нима не е ясно, скъпа? Тя знае, че аз съм твоята пазителка. Предложи ми власт в замяна на теб. И ясно ми даде да разбера, че в случай на отказ последствията няма да бъдат приятни.

Исана преглътна.

— Смяташ ли, че ме иска мъртва?

— Може би — кимна Сирай. — А може би просто иска да те контролира. Което би могло да е по-лошо, в зависимост от това, как ще се развият нещата в следващите години. Съдейки по думите й, по всичко личи, че съпругът й е почти готов да се надигне срещу Короната.

Двете пътуваха известно време в мълчание, след което Исана каза:

— А може би не е било заплаха.

— Защо мислиш така? — попита изненадано Сирай.

— Ами… — провлече бавно Исана, — ако се е разчуло на кого всъщност служиш, а ти все още не знаеш, че си разкрита… може би думите й са били предупреждение?

Сирай леко повдигна вежди:

— Да, може да се приеме и по този начин.

— Само че защо й е да те предупреждава?

Сирай поклати глава:

— Трудно е да се каже. Ако предположим, че е било предупреждение и че Калар и Акватайн не работят заедно за свалянето на Гай, най-вероятно го е направила, за да се опита да попречи на Калар да ме убие. Или да ме плени и да научи тайните ми.

— Значи, и двете се печем на един огън. Онзи, който избива Курсорите, няма да има нищо против да види и двете ни мъртви.

— Така е — съгласи се Сирай. Тя погледна към ръцете си. Исана проследи погледа й и видя, че те трепереха още по-силно. Сирай ги сви в юмруци и ги притисна към скута си. — Във всеки случай, предвид колко малко знаем за настоящата обстановка, беше най-добре да си тръгнем, преди да се е случило нещо неприятно. — Тя се поколеба за миг и рече: — Съжалявам, че не успяхме да се доберем до Първия лорд.

— Но ние трябва да го направим — тихо рече Исана.

— Да. Ала не забравяй, холтър, че първата ми задача е да те защитя, а не да се опитвам да оправям проблемите на долината Калдерон.

— Но времето ни изтича.

— Няма да успееш да спечелиш подкрепата и помощта на Първия лорд от гроба — сериозно и искрено каза Сирай. — Мъртва няма да си от полза на семейството си. И между нас казано, никога няма да ти простя, ако умра, преди да успея да облека онази нова акватайнска копринена рокля.

Исана се опита да се усмихне на шегата, но думите на Сирай бяха пропити с толкова силна тревога, че не й се получи.

— Предполагам, че си права. И какво ще правим по-нататък?

— Ще се опитаме да се доберем до имението живи и здрави — отвърна Сирай. — А после мисля, че една чаша хубаво вино ще ми помогне да се успокоя. Както и една гореща вана, разбира се.

Исана я изгледа с безизразно лице.

— А след това?

— След виното и горещата вана? Наистина ще се изненадам, ако не успея да заспя.

Исана стисна устни в тънка линия.

— Не се опитвай да ме развличаш с остроумия. Искам да знам как ще се доберем до Гай.

— Ах, това ли — каза Сирай и замислено сви устни. — Рисковано е да напускаме дома на Нед, холтър. И за двете ни. Според теб какъв трябва да е следващият ни ход?

— Племенникът ми — каза твърдо Исана. — На сутринта ще отидем в Академията и ще го намерим, за да отнесе посланието ни на Първия лорд.

Сирай се намръщи.

— Улиците не са безопасни за…

— Враните да ги изкълват улиците — каза Исана и в гласа й се промъкна гневна нотка.

— Опасно е — въздъхна Сирай.

— Но се налага да рискуваме — каза Исана. — Нямаме време за нищо друго.

Сирай се намръщи и отмести поглед.

— Освен това се тревожа за Тави — продължи Исана. — Досега трябваше да е намерил писмото ми — нали го оставиха в стаята му? Но още не е дошъл да ме види.

— Освен ако го е намерил — възрази Сирай. — Може да очаква завръщането ни в имението на Нед.

— При всички случаи искам да го открия и да се убедя, че всичко е наред.

Сирай въздъхна и каза:

— Разбира се, че ще искаш. — Тя затвори очи, вдигна ръка и леко притисна пръстите си към пламналата си буза. — Моля те да ме извиниш, холтър. Аз съм… малко развълнувана. Не мога да мисля трезво както обикновено. — Тя погледна Исана и призна: — Страх ме е.

Исана срещна погледа й и каза с нежен глас:

— Всичко е наред. Няма нищо лошо в това, да се страхуваш.

Сирай махна огорчено с ръка:

— Просто не съм свикнала. А ако започна да си гриза ноктите? Можеш ли да си представиш колко ужасно ще бъде? Истински кошмар.

Исана едва не се изсмя. Куртизанката беше изплашена, но въпреки че действаше на съвсем непозната територия срещу смъртоносни врагове, като мишка сред гладни котки, тя притежаваше наистина силен характер, който не й позволяваше да пада духом. Показното й безвкусно маниерничене и разговорите бяха начин да се надсмее на собствените си страхове.

— Мисля, че винаги можем да сложим на ръцете ти ръкавици — промърмори Исана. — Щом запазването на ноктите ти е толкова важно за безопасността на държавата.

Сирай кимна сериозно.

— Абсолютно, скъпа. Много е важно.

Миг по-късно каретата рязко спря и Исана чу стъпките на лакея, който се приближи до вратата. Нед промърмори нещо на кочияша. Вратата се отвори и Сирай стъпи на първото стъпало от сгъваемата стълбичка.

— Политиката е пълно безобразие. Мразя, когато се налага да си тръгвам рано от прием.

Убийците ги нападнаха без предупреждение.

Исана чу внезапното, рязко изпъшкване на кочияша. Сирай замръзна върху стълбичката и Исана внезапно почувства заливащата я вълна от леден страх. Нед изкрещя нещо и тя чу стърженето на меч, излизащ от ножницата си. Дочуха се бързи стъпки и звънтене на стомана.

— Стой вътре! — извика Сирай.

Исана видя тъмната фигура на мъж с меч да се приближава към каретата и да замахва с оръжието си към куртизанката. Сирай го отби с лявата си ръка, острието разряза плътта й и по земята покапа кръв. Другата й ръка се стрелна към косата й, към нещо, което Исана бе помислила за дръжка на украсен със скъпоценни камъни гребен. Вместо това Сирай издърпа тънък, остър като игла кинжал и го заби в окото на убиеца. Мъжът изпищя и падна.

Куртизанката се наведе, хвана дръжката на вратата и понечи да я затвори.

В този миг се чу свистене, приглушен звук от удар и от гърба на куртизанката се показа окървавеният назъбен накрайник на стрела. От разкъсания плат на копринената й кехлибарена рокля прокапа кръв.

— Ох! — изпъшка куртизанката изненадано.

— Сирай! — изпищя Исана.

Жената започна бавно да се свлича напред и падна от каретата. Исана се хвърли напред, за да й помогне, хвана я за ръката и дръпна, опитвайки се да я вкара в каретата, но се подхлъзна в кръвта и залитна. Над рамото й профуча втора стрела и се заби до перата в дървената рамка на каретата.

Тя чу друг вик отдясно и видя Нед да стои с гръб към каретата, изправен пред двама убийци, сурови мъже със сиви дрехи. Трети нападател лежеше окървавен на калдъръма. Пред очите на Исана старият призовател на метал вдигна рязко меча си, парирайки удара на единия убиец, и нанесе ответен удар, прерязвайки гърлото му.

Но ударът беше оставил лявата страна на стария рицар открита и другият нападател се хвърли напред и прободе с късия си меч корема на сър Нед. Старецът рязко се обърна към него, сякаш не изпитваше никаква болка, и сграбчи здраво китката на мъжа. Вместо да го отблъсне, Нед просто стисна още по-здраво меча си и с мрачна решителност го заби в устата на убиеца.

Двамата се свлякоха едновременно на земята, а кръвта им шуртеше като вода от счупена чаша.

Ужасена, Исана се протегна към Сирай, в опит да я издърпа в каретата, преди…

В този миг нещо се удари в нея, стомахът й се преобърна и тя почувства, че й се гади. Когато погледна надолу, Исана видя още една стрела. Тя стърчеше от извивката над хълбока й. Исана я зяпна ужасена, след което се извърна назад и видя шестинчовото окървавено острие, което стърчеше от кръста й.

Тогава я връхлетя болката. Ужасна болка. Пред очите й заплува червена мъгла и сърцето й заблъска в гърдите. Тя отново погледна към Сирай и протегна ръце към нея, без да осъзнава напълно какво трябва да направи, но твърдо решила да я придърпа в каретата, по-надалече от скрития стрелец.

Сирай се претърколи отпуснато по гръб и впери изцъклените си очи в нищото. Стрелата я беше пронизала в сърцето.

Исана чу стъпки, които се приближаваха към нея. Тя вдигна поглед. От силната болка всичко пред очите й се струваше размазано, но видя някакъв мъж да излиза от сенките с лък в ръка.

Тя го позна. По-нисък от средния ръст, прошарен от възрастта и пооплешивял, набит и самоуверен. Имаше лице с правилни черти, обикновено, нито грозно, нито привлекателно. Вече го беше виждала веднъж — на Защитната стена, по време на ужасната битка в гарнизона. Беше го виждала да поваля мъже със стрелите си, да хвърля Фейд от стената, нанизал примка на шията му, да се опитва да убие племенника й. Фиделиас, някогашен Курсор Калидус, изменник на Короната.

Докато вървеше, мъжът се оглеждаше на всички страни, предпазлив, готов на всичко. Той извади още една стрела от колчана си и я постави на тетивата. Огледа спокойно труповете и в следващия миг студените му безмилостни очи се спряха върху Исана.

Болката я погълна.