Джим Бъчър
Фурията на академа (24)

Глава 21

— Чувствам се глупаво — каза Исана. Тя се оглеждаше в голямото огледало и се мръщеше на роклята, който й беше намерила Сирай. — Изглеждам глупаво!

Роклята беше от тъмносиня коприна, но кройката беше по модата на северните райони, а украсеният с мъниста корсаж пристягаше толкова плътно гърдите й, че дори слабата й фигура придобиваше женствени очертания. Наложи й се да свали верижката с пръстена и сега тя беше във вътрешния джоб на роклята, увита в парче плат.

Сирай беше намерила и обикновени, но красиви сребърни украшения — пръстени, гривна и огърлица с тъмни оникси. Тя огледа Исана оценяващо, после разплете косата й и тъмните, тук-там посребрени къдрици се спуснаха чак до кръста й. После Сирай настоя Исана да сложи грим на лицето си, макар и съвсем малко. Когато Исана се огледа, тя едва позна жената, която видя в огледалото. Изглеждаше… някак нереална, сякаш някой друг се е предрешил като нея.

— Прекрасна си — каза Сирай.

— Не съм — отвърна Исана. — Това не е… не съм… аз. Аз не изглеждам така.

— Сега изглеждаш точно така, скъпа. Зашеметяваща си и настоявам да си го признаеш. — Сирай, облечена в тъмнокехлибарена копринена рокля, докосна с гребена няколко места в косата на Исана, оправяйки къдриците й. Очите й искряха закачливо. — Казаха ми, че лорд Родос обожава жените с фигури на девойки и с тъмни коси. Жена му ще получи припадък, когато го види как те зяпа.

Исана поклати глава.

— Не искам никой да ме зяпа. Особено на прием, организиран от човек, който е наел някого да ме убие.

— Няма никакви доказателства, че Калар стои зад покушението срещу теб, скъпа. — Куртизанката се извърна от Исана, за да изучи собственото си отражение в огледалото, намери го за безупречно и се усмихна доволно. — Ние сме зашеметяващи — така и трябва да бъде, ако искаме да направим добро впечатление и да постигнем целите си. Може да ти изглежда повърхностно и глупаво, но е самата истина.

Исана поклати глава.

— Всичко е толкова идиотско. Животът на толкова много хора е в опасност, а единствената ни надежда да накараме някого да направи нещо е да се издокараме според модата, за да са благосклонни към нас на един градински прием. Сега не е подходящият момент за такива безсмислици.

— Живеем в общество, изградено след хиляди години тежък труд, усилия и войни. Няма как да не сме жертви на неговата история и на обичаите му.

Сирай за миг наведе глава настрани, разглеждайки замислено отражението си, после измъкна ловко няколко кичура от шнолите, които държаха косата й, и те паднаха покрай лицето й. Куртизанката се усмихна и стисна ръката на Исана с топлите си пръсти.

— Признай си. Роклята ти стои великолепно.

Исана почувства, че се усмихва, въпреки всичките й грижи, и се завъртя пред огледалото.

— Предполагам, няма да попречи, ако съм добре облечена.

— Точно така! — каза Сирай. — Е, ще тръгваме ли? Каретата ще дойде всеки момент, а аз искам да имам време да се насладя на изражението на сър Нед, когато те види.

— Сирай — възрази меко Исана, — нали знаеш, че подобни неща не ме интересуват, не се стремя да получа такъв вид внимание.

— Трябва да пробваш. Може да ти хареса. — Сирай млъкна за момент, погледна Исана и попита: — Има ли някой мъж, когото би предпочела да видиш тази вечер?

Исана леко докосна пръстена, скрит в джоба й.

— Някога имаше такъв.

— Той не е станал част от живота ти? — попита Сирай.

— Той е мъртъв. — Исана не искаше гласът й да прозвучи толкова твърдо и безизразно, но така се получи и тя не съжали за това. — Не искам да говоря за него.

— Разбира се — изрече Сирай замислено. — Извинявай за любопитството.

После тя се усмихна, сякаш нищо не е станало, хвана Исана под ръка и я поведе към изхода на имението на сър Нед.

В последния момент куртизанката изпревари Исана с няколко крачки, за да се спусне първа по стълбите към фоайето на къщата и да привлече вниманието на домакина, преди ослепителната Исана да се появи в полезрението му.

По сбръчканото лице на белокосия рицар плъзна широка усмивка.

— Фурии, девойко! Изобщо не си представях, че можеш да се премениш така!

— Нед! — възкликна Сирай и му се закани с пръст. — Как смеете да подценявате уменията ми в козметиката?

Исана се усмихна отново и се спусна по стълбите подир куртизанката.

— Сирай ми каза, че трябва да благодаря на вас за роклята, сър Нед. Признателна съм ви за вашата щедрост и с нетърпение очаквам възможността да ви се отплатя за нея.

Старият рицар махна с ръка.

— Няма за какво да ми благодарите, холтър. Глупавите старци са склонни да харчат златото си за симпатични девойки. — Той хвърли поглед към Сирай. — Или поне така съм чул да се говори. Дами, позволете ми да ви съпроводя до каретата.

— Предполагам, че нямаме избор — изсумтя Сирай.

Тя грациозно пое подадената й от сър Нед ръка, а Исана ги последва през предната врата на къщата. Отпред ги чакаше сребристобяла карета, в която бяха впрегнати четири сиви коня. Кочияш в сива ливрея държеше юздите в ръка, негов колега слезе от стойката отзад на каретата, спусна подвижни стъпала и отвори вратата пред дамите.

— Много мило — каза Сирай на Нед, погледна го и добави: — Забелязах, че тази вечер сте взели със себе си своя меч, сър.

Нед изглеждаше изненадан.

— Фурии! Наистина ли?

— Да. Освен това ми направи впечатление, че облеклото ви много прилича на ливреята на кочияш.

— Изумително — каза Нед, усмихвайки се. — Какво очарователно съвпадение!

Сирай се спря и погледна намръщено възрастния човек.

— А мястото до кочияша, кой знае защо, е празно. Какви игрички играете?

— Какво искате да кажете?

Сирай въздъхна.

— Нед, скъпи, не съм ви молила за това. Направили сте повече от достатъчно за държавата навремето. Оттеглили сте се на заслужена почивка. Нямам намерение да ви въвличам в опасности. Останете тук.

— Боя се, че не разбирам за какво говорите, лейди Сирай — отвърна Нед приветливо. — Аз само ви съпровождам до каретата.

— Не е точно така — рече Сирай намръщено.

Старият рицар погледна към Исана и й намигна.

— Е, може и да не е. Но ми се стори, че ако исках да седна до кочияша, вие не бихте могли да ми попречите с нищо, милейди. Веднага щом влезете в каретата, бих седнал до кочияша, осигурявайки ви допълнителна защита, независимо от това, дали я приемате, или не.

Сирай стисна устни.

— Значи, не мога да ви убедя да се откажете, така ли?

Нед се усмихна простодушно.

Сирай въздъхна ядосано и го докосна по ръката.

— Обещайте ми поне, че ще сте предпазлив.

— Има стари бойци, има и смели бойци — каза Нед, повтаряйки старата легионерска максима. — Но малцина са онези, които са стари смели бойци. — Той отвори по-широко вратата на каретата и добави: — Заповядайте, дами.

Сирай и Исана се настаниха в разкошно обзаведеното купе. Нед затвори вратата и след миг каретата потегли. Исана наблюдаваше лицето на Сирай, усещайки безпокойството й, въпреки че куртизанката се опитваше да го скрие.

— Притесняваш се за него — промърмори Исана.

Сирай се усмихна измъчено.

— Навремето той беше един от най-опасните хора в държавата. Но това беше много отдавна.

— Той те боготвори — отбеляза Исана. — Като дъщеря.

Усмивката на Сирай стана малко тъжна.

— Знам.

Дребната куртизанка сложи ръце върху скута си и демонстративно се загледа навън. Останалата част от пътуването премина в мълчание.

Градската къща на лорд Калар беше по-голяма от целия Исанахолт и се издигаше на седеметажна височина. Стените на сградата бяха украсени с балкони и стълбища, отрупани с растения, цветя и дребни дръвчета, образуващи миниатюрни градини, в които имаше даже няколко красиво осветени фонтана. Кочияшът можеше да прекара каретата през главната порта, без да навежда глава и без да внимава колелата да минат откъдето трябва. Всички балкони, огради, прозорци и колони, както и двете редици статуи покрай алеята към предната врата бяха украсени с фестивални флагове и знамена в сиво-зелените цветове на град Калар.

Стиснала уверено фалшивата покана в ръка, Сирай поведе Исана по осветената пътека към вратата на къщата.

— Мисля, че домът сам говори за своя стопанин — отбеляза Сирай. — Богат. Голям. Безвкусен. Мога да продължа списъка, но ще прозвучи неучтиво.

— Както разбирам, не харесваш лорд Калар? — каза Исана.

— Никога не съм го харесвала — отговори Сирай весело. — Дори и да не броим сегашната му дейност, винаги съм го смятала за безхарактерен, злобен простак и все съм се надявала да хване някоя ужасна болест, която да го доведе до крайно унижение.

Исана се разсмя.

— Виж ти! Но въпреки това отиваш на негов прием?

— А защо не? — отвърна Сирай. — Той ме обожава.

— Наистина ли?

— Разбира се, скъпа. Мен всички ме обожават. Добре дошла съм тук.

— Щом те обожават толкова много, защо не са те поканили на приема?

— Защото списъкът е съставян от лейди Калар — поясни Сирай. — Тя не може да понася привлекателните жени, които мъжът й обожава. — Куртизанката изсумтя. — Много е дребнава в това отношение.

— И защо ми се струва, че и твоята неприязън към нея е не по-малка?

Сирай махна с ръка.

— Глупости, скъпа. Злорадството не е присъщо за изисканите дами.

Тя се приближи до портиера на вратата и му подаде поканата. Той й хвърли бегъл поглед, усмихна се на Сирай, поклони се и с учтив жест ги покани вътре. Сирай въведе Исана в огромно фоайе, украсено със статуи. Прекосиха го, потропвайки с токчетата си по каменния под. Преминаваха през островчета от светлина, хвърляна от разположени между статуите разноцветни фуриени лампи. В помещението беше страшно тихо.

Несъмнено полумракът и тишината не бяха никак случайни — когато Исана достигна до края на фоайето, се оказа, че по-нататък започва огромна градина, която всъщност е сърцето на имението. Градината беше приказна, с храсти, подрязани във формата на коне и гарганти, с гъсти зелено-лилави листа на екзотични растения от Акациевата джунгла и множество фонтани. Фуриени лампи осветяваха градината в най-различни цветове, а между тях прескачаха немирни искрици, изпълнявайки сложен танц, повтарян от пръските вода, грациозно прескачащи от фонтан до фонтан в ритмичен контрапункт.

Светлината в градината постоянно променяше цвета си и Исана почувства, че й се завива свят. Музика изпълваше пространството — звучаха гайди и струнни инструменти, бавен барабанен ритъм, весела дървена флейта.

И беше пълно с народ. Исана рядко беше виждала толкова много хора, събрани на едно място, и всеки от тях носеше дрехи на стойност, надхвърляща месечните данъци на холта й. Из градината се разхождаха гости със златиста кожа от слънчевото южно крайбрежие, хора с тънки, сурови черти на лицето, пристигнали от планините на запад от столицата, и тъмнокожи моряци от западното крайбрежие. Разкошните им дрехи бяха отрупани с украшения, които проблясваха на фона на постоянно променящата се светлина.

Из въздуха се носеше възхитителен мирис на сладки и на печено месо, който се смесваше с аромата на цветя, окосена трева и екзотичните парфюми на гостите, обикалящи наоколо. В един от ъглите на градината някакъв жонгльор развличаше половин дузина деца от всякакви възрасти, в друго кътче биеха барабани в бърз, напрегнат ритъм, под който три робини танцуваха сложен калараски народен танц.

Исана се оглеждаше с широко отворена уста.

— Фурии! — въздъхна тя.

Сирай я потупа по ръката.

— Не забравяй — колкото и богати и могъщи да са, те са просто хора. А тази къща и градината са купени с най-обикновени пари — промърмори тя. — Калар се старае да покаже на всички богатството си, благополучието си. Несъмнено иска да надмине приемите, запланувани от Акватайн и Родос.

— Никога не съм виждала нещо подобно — каза Исана.

Сирай се усмихна и се огледа. В очите й имаше тъга.

— Да. Предполагам, че наистина е красиво. — Тя продължаваше да се усмихва, но Исана долови горчивина в думите й. — Но аз съм виждала какво става на подобни места, холтър. И вече не мога да се наслаждавам на фасадата.

— Нима наистина всичко е толкова ужасно? — попита тихо Исана.

— Повече или по-малко — каза Сирай. — Но в края на краищата на такива места върша работата си. Може би съм твърде уморена. Слушай, скъпа, нека да застанем за малко по-встрани, за да не настъпят роклята ти вървящите подире ни.

Сирай дръпна Исана встрани и известно време изучава градината. Между веждите й се появи малка бръчка.

— Какво има? — попита тихо Исана.

— Тазвечерната компания е по-странна, отколкото очаквах — промърмори Сирай.

— В какъв смисъл?

— Бие на очи отсъствието на твърде много Върховни лордове — отвърна Исана. — Естествено, Антил и Фригия ги няма, те дори не са изпратили представители. Парция и Атика също не са дошли — но те са изпратили главните си сенатори. Това е преднамерено оскърбление — Калар ще побеснее. — Куртизанката продължи да оглежда градината. — Лорд и лейди Рива са тук, както и лейди — но не и лорд Плацида. А ето там, край живата ограда, стоят лорд и лейди Родос. О, и Акватайн са тук!

— Акватайн? — попита безизразно Исана.

Сирай я изгледа строго. Лицето й беше усмихнато, но не и очите.

— Скъпа, трябва да сдържаш чувствата си. Почти всички тук имат поне същите умения като теб в призоваването на вода. И макар да е полезно някои чувства да се споделят с останалите, това не важи за яростта — особено като се има предвид, че почти всички тук са много умели и в призоваването на огъня.

Исана стисна устни и каза:

— Неговите амбиции станаха причина за смъртта на мои приятели и съседи. Ако не бяхме извадили късмет, щеше да загине и семейството ми.

Очите на Сирай се разшириха от страх.

— Скъпа — изрече тя изразително, — недей! Тук има поне дузина призователи на вятър, подслушващи всичко, каквото успеят. Не трябва да говориш такива неща, когато има опасност да те чуят. Последствията може да са много сериозни.

— Но това е самата истина — каза Исана.

— Само че никой не може да го докаже — отговори Сирай и стисна ръката на Исана. — Ти си тук в качеството си на холтър. Което означава, че си гражданин. Ако наклеветиш Акватайн публично, той ще е принуден да те предизвика на дуел.

Исана примигна слисано.

— На дуел? Мен?

— Ако се биеш с него, той ще те убие. А единственият начин да избегнеш дуела ще бъде да си вземеш думите назад публично — което ще го защити от бъдещи обвинения. — Очите на куртизанката станаха студени и твърди като камък. — Ще се наложи да се овладееш, холтър, или за твое собствено добро ще те зашеметя и ще те върна в имението на Нед.

Исана зяпна изумено дребната жена.

— Ще дойде и времето за разплата с онези, които са се опитвали да подкопават властта на Короната — продължи Сирай с твърд поглед. — Но всичко трябва да се направи по правилния начин, ако искаме да успеем.

Почувствала решителността в гласа на Сирай, Исана се застави да потисне гнева си. През целия си живот тя се беше борила с влиянието на чуждите емоции и това й бе помогнало да се научи да сдържа собствените си чувства.

— Права си. Не знам какво ми стана.

Куртизанката кимна и се усмихна, а погледът й се смекчи.

— Фурии, виж какво направи! Накара ме да те заплаша с физическо насилие, скъпа, нещо, което истинските дами никога не правят. Чувствам се като животно.

— Извинявай — каза Исана.

Сирай я потупа по ръката и каза:

— За щастие, аз съм най-великодушната и толерантна жена в държавата. Ще ти простя. — Тя изсумтя. — Накрая.

— И с кого трябва да поговорим междувременно? — попита Исана.

Сирай замислено прехапа устни и отвърна:

— Нека да започнем с лейди Плацида. Тя е летописец на Дианическата лига, а съпругът й прави всичко възможно да стои надалече от Калар и Акватайн.

— Значи, той поддържа Короната? — попита Исана.

— Не съвсем. Но си плаща данъците и не се оплаква, освен това синовете му са отслужили сроковете си в легионите на Антил при Защитната стена. Той ще се сражава за държавата, но това, което го интересува най-много, е да управлява земите си без външна намеса. Докато това е възможно, не го интересува кой ще е Първи лорд.

— Никога няма да мога да разбера политиката. И за какво му е да ни помага?

— Вероятно самият той няма да го направи — отвърна Сирай. — Но има шанс жена му да го направи. Очаквам Дианическата лига да прояви интерес към установяването на взаимоотношения с теб.

— Искаш да кажеш, че ще се постараят колкото се може по-бързо да направят така, че да им бъда задължена? — попита сухо Исана.

— Май не се ориентираш толкова зле в политиката — отвърна Сирай с искрящ поглед и я поведе, за да се срещнат с лейди Плацида.

Съпругата на лорд Плацида се оказа изключително висока жена с тясно, строго лице и тежки клепачи, подсказващи за висок интелект. Роклята й беше с цветовете на управляващата фамилия в Плацида — наситено изумруденозелено, боя, която се извличаше от растение, виреещо само нависоко в планините около Плацида. Златните й украшения, отрупани с изумруди и аметисти, поразяваха с елегантната си простота. Тя изглеждаше не по-стара от двайсет и пет, макар че в кестенявите й коси, подобно на Исанините, тук-таме имаше сребристосиво. Държеше ги вързани с обикновена мрежичка, легнала в основата на врата й. Ухаеше на розово масло.

— Сирай — каза тя и се усмихна на куртизанката, когато я приближиха. Гласът й беше изненадващо мек и приятен. Тя пристъпи напред с протегнати ръце и Сирай ги пое, усмихвайки се. — От доста отдавна не си ни навестявала.

Сирай наведе глава в знак на почит пред високото положение на лейди Плацида.

— Благодаря, Ваша светлост. Мога ли да попитам как е съпругът ви?

Лейди Плацида леко завъртя очи и промърмори сухо:

— Той се почувства зле и реши да не идва. Нещо във въздуха несъмнено.

— Несъмнено — отговори Сирай със сериозен вид. — Мога ли да си позволя дързостта да ви помоля да му предадете пожеланията ми за скорошно оздравяване?

— С удоволствие ще му предам — каза учтиво Върховната лейди, после се обърна към Исана и се усмихна любезно: — А вие случайно да сте лейди Исана от Калдерон?

Исана кимна в отговор.

— Моля, казвайте ми просто Исана, Ваша светлост.

Лейди Плацида вдигна вежди и изгледа Исана напрегнато и изпитателно.

— Не, холтър, боя се, че не мога да се съглася. Несъмнено вие сте единствената жена в държавата, която заслужава почтително обръщение. Вие направихте нещо, което не се е удавало на никоя друга в историята на Алера. Получихте ранг и титла, без да прибягвате до брак или убийство.

Исана поклати глава.

— Ако някой заслужава почести, това е Първият лорд. Аз нямам никакви заслуги.

Лейди Плацида се усмихна:

— Историята рядко обръща внимание на прозорливостта на владетелите, когато записва събитията. А според това, което чух, напълно сте си заслужили титлата.

— Много жени заслужават титли, Ваша светлост. Това е важното, а не дали ги получават.

Лейди Плацида се разсмя.

— Вярно е. Но май нещата започват да се променят. — Тя подаде ръка на Исана. — За мен е голямо удоволствие да се запознаем, холтър.

Исана се здрависа с нея с усмивка.

— За мен също.

— Само не ми казвайте, че Сирай е водачката ви в столицата — промърмори Върховната лейди.

Сирай въздъхна.

— Всички си мислят за мен най-лошото.

— Ха, скъпа — отговори спокойно лейди Плацида с искрящ поглед, — аз не си мисля най-лошото за теб. Случайно го знам. И се разтрепервам, като си помисля какви шокиращи разкрития очакват милата ни гостенка.

Сирай се нацупи.

— Няма да са много. Отседнах при сър Нед. Ще се наложи да се държа прилично.

Лейди Плацида кимна с разбиране.

— Исана, а някой от представителите на Дианическата лига свърза ли се с вас?

— Не още, Ваша светлост — отговори Исана.

— Ясно — каза лейди Плацида. — Е, няма да ви отегчавам с официални речи тук, на приема, но с удоволствие бих поговорила с вас преди края на фестивала. Мисля, че за много неща можете да сте си взаимно полезни с Лигата.

— Не знам какво мога да предложа аз на Лигата, Ваша светлост — каза Исана.

— На първо място, личния си пример — отвърна лейди Плацида. — Новината за назначението ви се разпространи като пожар. Хиляди жени в държавата разбраха, че пред тях са се отворили врати, които досега са били затворени.

— Ваша светлост, боя се, че програмата на холтъра, като гост на Първия лорд, е изцяло запълнена — излъга спокойно Сирай. — Но аз случайно се познавам с изключително красивата робиня, отговаряща за разписанието й, и ще се радвам да поговоря с нея от ваше име, за да видим дали няма да се отвори време за среща с вас.

Лейди Плацида се разсмя.

— Знаеш, че и моята програма е доста запълнена.

— Не се и съмнявам — рече Сирай. — Но сигурно може да се измисли нещо. Как са сутрините ви?

— Изпълнени най-вече с безкрайни приеми, както и с аудиенциите на милорд съпруга ми при Първия лорд.

Сирай замислено повдигна вежда.

— Аудиенциите са свързани с много ходене пеша. Може би ще позволите на холтър Исана да ви съпроводи? Така ще можете да поговорите.

— Отлична идея — каза лейди Плацида. — Само че се боя, че сте закъснели с два дни. Милорд съпругът ми беше първи в списъка за тази година. — Думите й прозвучаха меко и приятно, но Исана зърна за миг някаква проницателност и пресметливост в очите й. — Ще наредя на някой от слугите ми да се свърже с вас, за да си определим среща на чаша чай — ако, разбира се, това ви устройва, Исана.

— О, да, разбира се — отговори Исана.

— Чудесно — изрече лейди Плацида с усмивка. — В такъв случай — до скоро!

Тя се обърна и се заприказва с двама белобради мъже с тъмнолилави сенаторски шарфове.

Стомахът на Исана се сви от разочарование и безпокойство. Тя погледна Сирай и каза:

— Трябва да има още някой.

Сирай се загледа за известно време в гърба на Върховната лейди, а после промърмори:

— Разбира се, скъпа. Когато не се постигне успех от първия опит, курсът на действие се променя. — Тя огледа градината. — Ммм. Боя се, че лорд и лейди Рива най-вероятно няма да са много склонни да ти помогнат. Те са възмутени, че Първият лорд е назначил брат ти за нов граф на Калдерон, без да се посъветва с тях.

— И кой остава? — попита Исана.

Сирай тръсна глава.

— Няма да се отказваме, докато всички не ни кажат „не“. Нека поговоря с лорд Родос.

— Да дойда ли с теб?

— Не — отговори твърдо Сирай. — Спомни си какво ти казах — че много ще те хареса. Предпочитам да му поднеса изненада. Може да му се понрави идеята да те вземе със себе си при Първия лорд. Просто ме наблюдавай и когато махна с ръка, ела.

— Добре — каза Исана.

Сирай се плъзна между гостите, усмихвайки се и разменяйки любезности с тях, докато преминаваше. Исана я наблюдаваше и изведнъж се почувства страшно уязвима, лишена от присъствието и от напътствията на Курсора. Огледа се в търсене на място, където да изчака, без да подскача като подплашена котка всеки път когато някой мине зад гърба й. Забеляза до най-близкия фонтан дълга каменна пейка и след като се убеди, че оттам вижда Сирай, седна на нея.

След миг в другия край на пейката се настани някаква жена с червена рокля и кимна любезно на Исана. Тя беше висока, с тъмна, на места прошарена коса. Имаше ясни сиви очи и приятни, макар и надменни черти на лицето.

Исана й кимна усмихнато в отговор, но после замислено се намръщи. Жената й се стори позната и още в следващия миг се сети коя е — непознатата, на която беше налетяла след покушението на площадката за кацане.

— Милейди — рече Исана, — боя се, че нямах възможността да ви се извиня за онова, което се случи на площадката за кацане сутринта.

Жената вдигна вежди с учудено изражение, но веднага след това се усмихна.

— А, на платформата. Нямаше счупени кости — значи, няма нужда и от извинения.

— Въпреки това. Тръгнах си, без да го направя.

Жената отново се усмихна.

— За пръв път ли сте на столичната площадка за кацане?

— Да — отвърна Исана.

— Може да бъде потискащо — каза жената, кимайки. — Толкова много призователи на вятър, носачи и лектики. Цялата тази прах наоколо — и разбира се, никой не може да види нищо. А по време на фестивала става направо безумие. Няма нужда от извинения, холтър.

Исана зяпна жената, примигвайки.

— Познавате ли ме?

— Както и много други — каза жената. — Вие сте една от най-знаменитите жени в държавата тази година. Сигурна съм, че Дианическата лига ще надмине себе си, за да ви окаже подобаващ прием.

Исана се застави да се усмихне учтиво, същевременно стараейки се да сдържа емоциите си.

— Това е много ласкателно. Вече говорих с лейди Плацида.

Жената в червено се разсмя:

— Ария е всичко друго, но не и ласкателна. Надявам се, че е била учтива.

— Много — отвърна Исана. — Не очаквах такава…

Тя се поколеба, опитвайки се да намери дума, която да не обиди аристократката.

— Любезност? — предположи жената. — Обикновената учтивост е необичайна за аристокрацията?

— Не бих описала ситуацията по такъв начин, милейди — отговори Исана, но не успя да скрие насмешката в гласа си.

Жената се засмя:

— Предполагам, че това е, защото имате съвест, докато поведението на мнозина от присъстващите тук се определя от политическите им амбиции. Както знаете, амбициите и съвестта са несъвместими. Те се унищожават взаимно и оставят пълна бъркотия подир себе си.

Исана също се засмя.

— А вие, милейди? Съвестна ли сте, или амбициозна?

— Това е въпрос, който рядко се задава тук, в кралския двор — усмихна се жената.

— И защо?

— Защото една съвестна жена ще ви каже, че е такава, но и амбициозната ще отговори, че се ръководи от съвестта си, при това ще бъде много по-убедителна.

— Разбирам — каза Исана с усмивка, повдигайки вежди. — Значи, ще трябва да задавам по-внимателно въпросите си.

— Недейте — отговори дамата. — Толкова е освежаващо да срещнеш нов човек с нови въпроси. Добре дошли в Алера Империя, холтър.

Исана кимна.

— Благодаря — каза тя с искрена признателност.

— Разбира се, това е най-малкото, което мога да направя.

Исана вдигна поглед и видя, че Сирай разговаря с мъж с хлътнали бузи, облечен в златисто-черно — цветовете на дома Родос. Куртизанката се засмя на нещо, което каза Върховният лорд, и погледна към Исана.

И усмивката на лицето й застина.

Тя се завъртя отново към Родос, каза му още нещо, обърна се, мълниеносно прекоси градината и се озова до Исана и жената с червена рокля.

— Холтър — каза Сирай, усмихвайки се. После направи нисък реверанс пред жената в червено. — Лейди Акватайн.

Погледът на Исана се плъзна от Сирай към жената в червено и гневът, който беше изпитала по-рано, отново я изпълни.

— Вие… — Тя се задави и й се наложи да си поеме дъх, за да започне отново. — Вие сте лейди Акватайн?

Жената изгледа Сирай студено и каза сухо:

— Нима не споменах името си? Колко съм разсеяна. — Тя кимна на Исана и каза: — Аз съм Инвидия, съпругата на Акватайн Атис, Върховен лорд на Акватайн. Много ми се иска да поговорим за бъдещето, холтър.

Исана се изправи, вирна брадичка и погледна надолу към лейди Акватайн.

— Не виждам полза от подобен разговор, Ваша светлост — каза тя.

— И защо?

Исана почувства, че Сирай застава до нея и стиска с пръсти китката й, призовавайки я да запази спокойствие.

— Защото във всички варианти на бъдещето, които мога да си представя, вие и аз нямаме нищо общо.

Лейди Акватайн се усмихна спокойно и сдържано.

— Бъдещето е криволичещ път. Не е възможно да се предвидят всичките му завои.

— Сигурно е така — отвърна Исана. — Но е възможно човек да избира спътниците си. И аз никога няма да тръгна с пре…

Ноктите на Сирай се впиха в ръката на Исана и тя с усилия се сдържа да не изрече думата „предател“. Пое си дълбоко дъх и се застави да се успокои.

— Никога няма да тръгна на път с компания, която нямам много причини да харесвам, още по-малко пък — да й се доверя.

Лейди Акватайн спокойно премести поглед от Исана към Сирай и обратно.

— Да. Виждам, че вашият избор на спътници се различава от моя. Но имайте предвид, холтър, че пътят може да бъде опасен. С много явни и скрити препятствия. Би било мъдро от ваша страна да вървите с някой, способен да ви защити от тях.

— Още по-мъдро би било да избирам спътници, които няма да се обърнат срещу мен при първа възможност — отговори Исана и добави шепнешком: — Видях кинжала на съпруга ви, Ваша светлост. Погребах мъже и жени, загинали заради това. Никога няма да тръгна доброволно с такива като вас.

Лейди Акватайн присви очи колебливо. После кимна и погледна Сирай.

— Доколкото разбирам, Сирай, ти си водач на холтъра из столицата?

— Негово Величество помоли господаря ми да ме отстъпи за известно време за тази цел — отговори Сирай, усмихвайки се. — И ако задълженията ми изискват да се обличам по последната мода, просто ще трябва да го преглътна.

Лейди Акватайн се усмихна.

— Е, тук не е като нашия Летен фестивал, но също не е зле.

— Нищо не може да се сравни с Летния фестивал в Акватайн — каза Сирай. — А вашата рокля е направо великолепна.

Лейди Акватайн се усмихна с видимо удоволствие.

— Този стар парцал? — попита тя непохватно и махна с ръка.

Алената коприна на роклята й се обгърна в мъгла и се обагри в кехлибарения цвят на роклята на Сирай, само че с пурпурен оттенък.

Сирай зяпна, после се усмихна.

— О! Трудно ли се прави това?

— Не особено — отвърна лейди Акватайн. — Това е нов вид коприна, над който шивачът ми работи от години. — Още едно замахване, и роклята придоби първоначалния си цвят, само че много по-наситен — почти до черно — на края на ръкавите и по подгъва. — Милорд съпругът ми предложи оттенъкът на роклята да отразява настроението ми. Но не си ли имаме всички ние достатъчно проблеми с мъжете? Ако те наистина започнат да разпознават настроенията ни, това ще се превърне в истинска катастрофа. Така че настоях роклята да е просто модна.

Сирай погледна тъжно роклята.

— Доколкото разбирам, тази нова коприна е скъпа?

Лейди Акватайн сви рамене.

— Да, но не прекалено. Може би ще успея да уредя нещо за теб, скъпа, ако дойдеш при нас на Летния фестивал.

Сирай върна неестествената усмивка върху лицето си.

— Това е много великодушно, Ваша светлост. И определено е съблазнително. Но ще трябва да се допитам до господаря си, преди да взема решение.

— Естествено. Знам колко цениш задълженията си. И този, който ти ги възлага. — Лейди Акватайн млъкна и се усмихна, сякаш за да подчертае думите си. — Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш? Тези рокли ще са невероятно популярни през следващите един-два сезона. Иска ми се да те видя в една от тях — в края на краищата ти си безценен съветник по тези въпроси. Ще е жалко, ако отстъпиш от позициите си на законодател в модата.

Исана почувства как пръстите на куртизанката стискат ръката й отново.

— Много сте щедра, Ваша светлост — отговори Сирай и се поколеба — за толкова кратко, че Исана едва го усети. — Боя се, че още не съм се съвзела след дългото пътешествие. Нека да се наспя хубаво и да обмисля предложението ви.

— Разбира се, скъпа. Междувременно си върши добре работата за твоя господар и за холтър Исана. Столицата може да е опасна за онези, които са нови тук. Ще е голяма загуба за Лигата, ако нещо й се случи.

— Уверявам ви, Ваша светлост, че Исана е много по-добре защитена, отколкото изглежда.

— Сигурна съм в това — каза лейди Акватайн, изправи се плавно и кимна на Сирай и Исана. Спокойните й сиви очи срещнаха погледа на Исана. — Дами, сигурна съм, че ще си поговорим отново.

С това даде да се разбере, че разговорът е приключил. Исана присви очи, приготвяйки се да отстоява позициите си, но Сирай безмълвно я дръпна за ръката и я отведе далеч от лейди Акватайн, в другия край на градината.

— Тя знаеше — каза тихо Исана. — Знаеше как ще реагирам, когато ми каже коя е.

— Очевидно — отговори Сирай с треперещ глас.

Исана почувства, че куртизанката е скована от страх, и погледна учудено дребната жена.

— Добре ли си?

Сирай се огледа.

— Не тук. Ще говорим по-късно.

— Добре — отвърна Исана. — Говори ли с лорд Родос?

— Да.

— Къде е той?

Сирай поклати глава.

— Той и останалите Върховни лордове отидоха в далечния край на градината, за да присъстват на официалния дуел на Калар със сина му Бренсис за получаването на гражданство. Аудиенцията му при Първия лорд е определена за утре, но той и без нас си има вече твърде голяма компания. — Тя облиза устни. — Мисля, че трябва да си тръгнем възможно най-бързо, холтър.

Исана отново се почувства напрегната.

— В опасност ли сме?

Сирай погледна през градината към лейди Акватайн и Исана почувства как куртизанката се разтреперва още по-силно.

— Да.

Исана усети как страхът на Сирай обзема и нея.

— Какво да направим?

— Аз… Не знам… — Дребната жена си пое дълбоко въздух и затвори очи за миг. После ги отвори и Исана почувства усилията й да заговори по-спокойно: — Трябва да си тръгнем възможно най-бързо. Ще те представя на още някои хора, за да спазим приличие, и ще се върнем в дома на Нед.

Исана почувства как гърлото й се свива.

— Провалихме се.

Сирай вирна брадичка и потупа успокояващо Исана по ръката.

— Засега не постигнахме успех. Има разлика. Ще намерим начин.

Куртизанката си беше върнала увереността, но на Исана й се стори, че все още усеща треперене в ръката й. Освен това забеляза как Сирай хвърли още един нервен поглед към лейди Акватайн.

Исана огледа градината и се натъкна на студените сиви очи на лейди Акватайн. Холтърът потрепери и отмести поглед.