Елинор Катън
Светилата (89)

Луна в Дева, първа четвърт

В която Ах Кю разпалва огнището с въглища, за да разтопи последното злато от роклите на Анна и на кюлчето да напише „Аврора“, името на находището, към което е обвързан с договор, а Анна простенва уплашено насън и вдига ръка към лицето си, сякаш да спре кървенето от рана.

Когато Анна се събуди, вече беше утро. Ах Кю я беше преместил в ъгъла на колибата. Беше подпъхнал под главата й сгънато одеяло и отгоре я беше наметнал с вълненото си наметало. Още преди да отвори очи, тя беше сигурна, че е говорила насън, тъй като й беше тежко и притеснено, косата й беше мокра от пот. Ах Кю не беше забелязал, че е будна. Анна лежеше неподвижно и го гледаше как се суети със закуската, оглежда ноктите си, кима и си подсвирква, навежда се да разръчка въглищата.