Джоузеф Дилейни
Чиракът на Прогонващия духове (16)

Написах по-голямата част от това по памет, но част от него преписах от тефтера и от дневника си. Сега съм обратно в Чипъндън и Прогонващия духове е доволен от мен. Смята, че напредвам много добре.

Костеливата Лизи е в ямата, в която Прогонващия духове по-рано държеше Майка Молкин. Решетките са изправени и тя със сигурност няма да получи никакви среднощни кексчета от мен. Колкото до Тъск — той е заровен в дупката, която изкопа за мой гроб.

Клетият Били Брадли е отново в гроба си извън черковния двор в Лейтън, но поне сега си има палци. Нищо от това не е приятно, но това е нещо, което просто си върви с работата. Или ти харесва, или го преглъщаш, както казва татко.

Има нещо друго, което трябва да ви кажа. Прогонващия духове е съгласен с това, което мама каза. Мисли, че зимите стават по-дълги и че тъмнината набира сили. Сигурен е, че работата става все по-тежка и по-тежка.

Така че, като имам това предвид, просто ще продължавам да уча и да усвоявам — както ми каза мама веднъж, — никога не знаеш точно какво можеш да направиш, докато не опиташ. Така че ще опитам. Ще се постарая възможно най-много, защото искам тя да се гордее истински с мен.

Сега съм просто чирак, но един ден ще съм Прогонващия духове.