Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Green Shadows, White Whale, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Фея Моргана (2014 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)

Издание:

Автор: Рей Бредбъри

Заглавие: Зелени сенки, бял кит

Преводач: Деян Кючуков

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: повест; новела

Националност: американска

Печатница: печатна база Сиела

Отговорен редактор: Наталия Петрова; Светлана Минева

Художник: Любомир Пенов

Коректор: Стела Зидарова

ISBN: 978-954-28-1461-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3220

История

  1. — Добавяне

7.

На Графтън Стрийт, между кръчмата „Четири провинции“ и киното, се намираше магазин за ловно облекло и принадлежности, по-добър от който, поне по думите на Джон, не можеше да се намери в цял Дъблин, ако не и в цяла Ирландия, че дори и на половината Бонд Стрийт в Лондон.

Наричаше се „Тайсънс“ и да произнесеш името му, означаваше да си представиш витрините със спортни сака и щамповани шалчета, с бледожълтите копринени ризи, кадифени ловни кепета, бричове и лъскави ботуши. Ако постоеше достатъчно дълго, човек можеше да чуе как конете дъвчат юзди и пръхтят, да ги види как потръпват, за да прогонят нахалните мухи, да долови възбудения лай на гончетата, тичащи весело в кръг (кучетата винаги са весели, оттук и усмивките им, освен ако не са нещастни, защото стопанинът им ги е погледнал накриво). Но думата ми беше, че ако постоите достатъчно дълго в очакване някой да ви подаде юздите, то стопанинът, виждайки ви да висите отвън като хипнотизиран, можеше да излезе и любезно да ви покани вътре, сред миризмата на кожа, на вълна и вакса за обувки, където да ви надене ново непромокаемо палто, да килне на главата ви шапка от туид за хиляда дъждовни дни в месеца и да огледа изящния ви крак, чудейки се как, по дяволите, да го напъха в някой ботуш, докато край вас други англо-ирландски джентълмени биват омайвани по сходен начин с изкусителен шепот. И ето че, докато се усетите, са минали трийсет секунди и навън вече е заваляло, затова вие пооставате и си купувате повече неща, отколкото са ви необходими.

Но за какво говорех? А, да. Самият аз стоях пред витрината на „Тайсънс“ три вечери подред.

Гледайки восъчния манекен, висок, наперен и арогантен в цялото си килкокско ловно величие, се чудех колко ли време трябва да мине, преди и аз да се облека по подобен начин.

— Как изглеждам, Джон? — извиках три дни по-късно.

Завъртях се на парадната стълба на „Кортаун Хаус“, пръскайки аромат на вълна, лъснати ботуши и коприна.

Джон изгледа втрещено бричовете ми и шапката от туид и каза:

— Да ме вземат мътните дано!