Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Цезар (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Blood of Gods, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2019)
Корекция и форматиране
sqnka (2019)

Издание:

Автор: Кон Игълдън

Заглавие: Кръвта на боговете

Преводач: Венцислав Божилов

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 18.03.2013

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-382-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8559

История

  1. — Добавяне

14

Когато в далечината се появиха стените на Рим, изтощеният Четвърти Железен спря и легат Либурний изпрати пратеници със спешни съобщения. Преди убийството на Цезар самата идея за бунт беше немислима. Либурний почеса ушите на коня си и се замисли за изминалите месеци. Беше един от водещите гласове, когато решиха да не изпълнят заповедта на Сената да се върнат в града. Трудно беше да се опише усещането за хаос, минало през легионите в Брундизиум. Мнозина от войниците се бяха сражавали рамо до рамо с Цезар в Гърция, Египет и Галия и малцина бяха онези, които не бяха виждали Бащата на отечеството или не го бяха чували да изнася речи през годините. Някои дори си спомняха с огромна гордост думите, които той бе отправил лично към тях. Войниците бяха обвързани с клетви, които бяха толкова част от тях, колкото бронята и традициите им, а недекларираната им вярност бе още по-дълбока. Те бяха хора на Цезар. Преминаването им под командването на сенаторите, които го бяха убили, не беше заповед, на която биха се подчинили.

Либурний гледаше града пред себе си, изненадан от огромното удоволствие, което изпитва, че се е прибрал у дома. Не беше виждал Рим от години, а ето че сега се връщаше начело на току-що разбунтувал се легион, несъмнено гонен по петите от вбесения консул. След издигането му за легат това не беше точно начинът, по който беше гледал на развитието на кариерата си. Тази мисъл го накара да се усмихне иронично. И все пак, когато търсеше поводи за съмнение в постъпката си, не откриваше такива. Хората му не знаеха за услугата, която му се дължи, нито дори това, че се е срещал с новия Цезар. Знаеха само за името и осиновяването, белега на фамилията, свързващ Октавиан с човека, който беше създал легиона им. И това им беше достатъчно.

Когато Либурний разкри пред тях решението си да тръгне на север и да се присъедини към бунта на Цезар, войниците бяха твърде предпазливи, за да го приветстват, но си личеше, че са доволни. Либурний поклати глава, развеселен от самия себе си. През всичките си години като трибун изобщо не бе подозирал каква популярност си е спечелил. Беше изненадващо колко много му харесваше това — а винаги беше смятал, че се намира над желанието да търси одобрението на онези, които командва. Отлично съзнаваше, че няма шансове да бъде лъв в Рим, подобно на Марий, Сула или самия Цезар. Беше доволен от ранга си и от това, че хората му му се подчиняват и са дисциплинирани. Убийството на Цезар го бе потресло толкова, колкото и войниците, и бе променило начина, по който гледаше на света.

Въздъхна с облекчение, когато видя първия от пратениците да се връща в галоп. Марк Антоний едва ли беше далеч зад него. Последното, което Либурний искаше, бе да бъде притиснат до стените на града, преди да успее да се присъедини към Октавиан. Хората му бяха уморени и с подбити крака, но въпреки това не бяха спирали цяла нощ — бяха поддържали максималното възможно темпо, при това без да оставят хора зад себе си. Независимо дали решението за бунт бе правилно, или не, връщане назад нямаше и те го знаеха.

Екстраординарият беше зачервен и плувнал в пот. Конят му се подхлъзна на мокрите камъни и задните му крака се подгънаха, когато войникът дръпна юздите.

— Легионите на Цезар са напуснали града и са тръгнали на север.

— Мътните да го вземат! — изруга изуменият Либурний. — Преди колко време са тръгнали? Какви части са останали в града?

— Не зная. Питах някакъв жрец. Веднага щом научих новината, обърнах и препуснах обратно.

Доброто настроение на Либурний се изпаряваше стремително, за да се смени с горчивина. Днес нямаше да влезе в Рим, не и сам. Консулът и петте други легиона се приближаваха бързо.

— По кой път са тръгнали? — остро попита той.

Младият ездач поклати глава, че не знае, и обърна коня си.

— Ще разбера.

Препусна обратно към града, а Либурний видя тревогата и страха по лицата на всички, които бяха чули донесенията. Новината се разпространяваше бързо по редиците.

— Защо трябва да приемаме, че Цезар ни е очаквал? — попита той високо. — Не е знаел, че идваме да се присъединим към него. Центуриони! Поведете Четвърти Железен покрай стените на града до Марсово поле. Трябва да го догоним.

За негово задоволство най-близките войници се ухилиха и въпреки изтощението тръгнаха в крак.

 

 

Марк Антоний гневно дръпна юздите на коня си. Можеше да надуши собствената си пот, а лицето му бе покрито с четина. Тази сутрин най-малко от всичко му се разправяше с легат Букцион.

— Защо не изпълни заповедта ми и нареди на хората си да спрат? — остро попита той. — Можеш да почиваш, когато стигнем града.

Другите четири легиона продължаваха да маршируват уморено през последните мили по Апиевия път, докато войниците на Букцион стояха строени и с наведени глави. Изглеждаха съсипани. Бяха вървели цяла нощ, преодолявайки още двайсет и две мили след трийсетте, които бяха изминали през деня.

Легатът подобаващо отдаде чест, макар че очите му бяха зачервени от умора.

— Опитах се да те предупредя, консуле. Не исках да се измъквам в нощта. — Той пое дълбоко дъх. — Моят легион няма да продължи с теб, консуле.

Марк Антоний го зяпна. Отначало не можа да проумее онова, което така спокойно му казваше легатът. А когато най-сетне разбра, стисна зъби и ръката му легна върху дръжката на меча.

— Разполагам с четири легиона, които мога да върна още сега, легат Букцион. Изпълнявай заповедта ми, или ще бъдеш обесен.

— Съжалявам, консуле, но не мога да изпълня тази заповед — отвърна Букцион. И за най-голямо изумление на Марк Антоний се усмихна. — Девети Македонски няма да вдигне оръжие срещу Цезар.

Едва сега Марк Антоний си даде сметка, че разговорът им се следи внимателно от хората на Букцион. Стояха като кучета на каишки, готови да се хвърлят напред. Пръстите им опипваха дръжките на копията и никой не извръщаше поглед. Не можеше да нареди на охраната си да арестува Букцион. Едва сдържаната агресия на легионерите ясно показваше какви ще са последиците от подобна заповед.

Марк Антоний се наведе в седлото си и заговори тихо, за да не го чуят войниците.

— Както и да се развият нещата, Букцион, каквото и да се случи в града, в Рим няма сила, която да не накаже бунт и измяна. Вече никой няма да ти има доверие. Девети Македонски ще бъде заличен от сенатския списък и разтурен, независимо дали от мен, или от самия Сенат. Нима ще превърнеш хората си в разбойници и бездомни предатели, които да ги е страх да заспят нощем и непрекъснато да се оглеждат дали някой няма да ги нападне? Помисли си хубаво, преди да си отишъл твърде далеч и да не мога да те спася от собствената ти глупост.

Думите му удряха Букцион като юмруци, но въпреки това устните на легата се свиха в тънка бледа линия.

— Хората ми мислят също като мен, консуле. Те могат да бъдат принуждавани до една степен, а нататък трябва да бъдат водени, ти сам го каза.

Марк Антоний го изгледа свирепо. Не обичаше да му повтарят собствените му думи.

— В такъв случай се надявам да се видим отново — каза той.

— В по-добри времена.

Консулът обърна коня си и с рязко кимане заповяда на охраната си да го последва. Беше изгубил вече два легиона и лесно можеше да определи накъде вървят нещата. Стисна зъби и препусна след онези, които му бяха останали.

 

 

След няколко часа — легионът на Букцион продължаваше по Апиевия път — Марк Антоний вече се беше отклонил на север, заобикаляйки града отдалеч.

Легатът стигна до широката ивица кална стъпкана трева, останала след преминаването на двайсетте хиляди мъже, които се губеха в далечината, и извика един екстраординарий.

— Препусни напред към Цезар. Кажи му, че Девети Македонски е с него и че консулът Марк Антоний вече не се движи към Рим. И ако видиш легат Либурний, предай му, че има да ме черпи.

Конникът препусна в галоп, а трибунът на Букцион, Патрокъл, се приближи до легата. Беше млад, едва двайсетгодишен, от добра римска фамилия. Загледа се в отдалечаващия се пратеник.

— Надявам се Цезар да оцени какво рискуваме в негово име — каза той. На единия му клепач се бе появила голяма розова пъпка с бял връх, от която окото му почти се беше затворило. Той я почеса раздразнено.

— Трябва да запариш пъпката, когато стигнем в Рим — каза му Букцион.

— Не се безпокоя за окото си, а за другото. Майка ми ще припадне, когато научи, че съм се разбунтувал.

— Разбунтувал си се за Цезар — меко рече Букцион. — Повярвал си в него, в Цезар и в неговия осиновен син, а не в Сената, който го уби. Така че това изобщо не е бунт.

 

 

Атмосферата в театъра на Помпей кипеше, изпълнена с паника и гняв, — отделните групи сенатори се опитваха да се надвикат една друга. Крехкото примирие, съществувало, докато легионите на Октавиан бяха на форума, се беше разпаднало веднага щом войската потегли на север. Без назначени консули, които да поддържат реда, дебатът бързо се израждаше и тази сутрин Бибил беше бламиран като говорител от силна група сенатори. Принуден да се оттегли, той седна на мраморните пейки със Светоний и останалите от кликата си и зачака удобен момент да върне удара.

Хирций и Панса стояха пред сенаторите. С всеки ден срокът на встъпването им в консулска длъжност приближаваше и двамата бяха използвали това, за да се наложат над другите. Хирций избираше на кого да даде думата. Изчака поредната размяна на взаимни обвинения и аргументи, след което отново се обърна към събралите се.

— Сенатори, няма място за врява! Хора рискуваха живота си, за да ни доставят всички нужни ни факти за вземане на решение. Достатъчно! Рим е уязвим, докато не пристигнат легионите от Остия. Те вече са на сушата. Нима ще изгубим цял ден в безсмислени караници! Сенатори, замълчете!

Под свирепия му поглед сенаторите се умълчаха, отначало на групи, после всички. Заседаваха трети пореден ден и през цялото това време новините ставаха все по-лоши. Всички си даваха сметка за настроенията в града. Без легионите, които да поддържат реда, престъпността беше нараснала десетократно и мнозина разказваха едни и същи истории за кражби, изнасилвания и убийства. Сенаторите бяха безсилни и гневни, а липсата на ясен изход от положението само допринасяше за хаоса. Почти хиляда наемници стояха пред театъра и очакваха работодателите си да излязат. Само с тяхна помощ сенаторите можеха да се върнат по домовете си, но дори тогава около тях бързо се струпваше тълпа, която ги обсипваше с обиди и подигравки. Насилието беше повсеместно. През цялата си вековна история Рим никога не беше стигал до подобно пълно разпадане на реда и Хирций виждаше в очите на сенаторите колкото гняв, толкова и страх. Самият той не беше особено смутен. Смяташе, че в подобна атмосфера ще успее да се добере до много по-голяма власт, отколкото при нормални обстоятелства.

— Имам сведения от доста хора, които наблюдават движението на легионите около града — високо каза той. — Сигурен съм, че собствените ви клиенти и информатори ще потвърдят това. Няма съмнение, ситуацията е пагубна, но не и безнадеждна, стига да действаме бързо.

Изчака внезапната тирада на един от по-възрастните сенатори и впери поглед в него, докато накрая онзи се умълча и си седна на мястото.

— Благодаря, сенаторе — каза Хирций с цялата язвителност, на която беше способен. — Но фактите са достатъчно ясни. Марк Антоний е повел четири легиона на север. Изгубих човек, който бе мой клиент дванайсет години, за да науча накъде е тръгнал. Знаем, че консулът има намерение да атакува лоялен член на Сената — Децим Юний.

От множеството се надигнаха викове и Хирций трябваше да повиши тон.

— Да, Марк Антоний пренебрегва авторитета ни! Няма смисъл да повтаряме едно и също. Въпросът е как да реагираме, а не какви са престъпленията на консула. Децим Юний разполага с не повече от три хиляди легионери, които поддържат реда в района. Той ще бъде разбит и там ще си имаме едно малко царство, което ще се надсмива над всеки наш ход. Може обаче и да не се стигне дотам. Обсъдих положението със сенатор Панса и двамата стигнахме до евентуално решение.

За първи път тази сутрин мъжете по пейките запазиха тишина и Хирций си позволи да се усмихне. Беше строг мъж, служил много години като трибун и легат начело на легиони.

— Искам само да ме изслушате, преди да се разлаете отново. С нищо не помагате с целия този вой и зъбене.

Неколцина замърмориха недоволно срещу подобно отношение, но Хирций не им обърна внимание.

— В Остия са се събрали четири свежи легиона от Сицилия и Сардиния. Ще бъдат тук след два дни. Освен тях има само една достатъчно силна армия в близост до консула, която би могла да осуети атаката му срещу Децим Юний.

Замълча. Очакваше сенаторите да запротестират, когато разберат накъде бие, но за негова изненада те мълчаха. Явно този път бяха наистина уплашени и като никога слушаха.

— Октавиан, или Цезар, както май трябва да го наричаме, разполага с четири пълни легиона. Четвърти Железен и Девети Македонски го последваха на север. Все още не знаем накъде се е насочил. С четирите легиона от Остия, който идват насам, това е цялата военна сила в Италия, сенатори. Въпросът е как да ги използваме най-добре, за да накажем нашия непослушен консул.

Замълча отново и погледна стоящия до него сенатор Панса, който кимна.

— Напомням ви, че този нов Цезар се въздържа от насилие срещу Сената, когато имаше всички възможности да прибегне до него. Смятам, че няма да сме изгубили спора с него, ако удовлетворим поне някои от исканията му. — Видя, че Светоний и Бибил се изправят, и продължи да говори, преди да са се обадили. — Не съм забравил незаконната окупация на форума, сенатори, само че тя стана без никакво кръвопролитие и непочтеност. Въпреки това не бих се обърнал към него, ако той не командваше единствената сила, способна да се изправи срещу Марк Антоний!

— Имаме само един избор, сенатори — викна той. — Дайте ми власт. Назначете ни със сенатор Панса за консули преди официално да сме встъпили в длъжност. Ние ще поведем четирите легиона при Цезар и ще поемем командването на обединена армия, способна да се справи с Марк Антоний. Консулът се разбунтува и трябва да бъде свален от поста си. Кой друг освен консули имат правото да излязат срещу него, след като бъдат овластени от Сената да го направят?

Предложението му смути Бибил и той седна, за да помисли. Разбираше, че без Хирций и Панса в Сената ще останат малцина, способни да оспорят неговата позиция. Хиляда мъже от легионите в Остия щяха да са достатъчни, за да поддържат реда в Рим за известно време. Започваше да си мисли, че може да гласува за подобно решение.

Светоний обаче остана прав и извика:

— Какви отстъпки ще предложите на Октавиан в замяна на легионите му?

— Нямам намерение да отменям амнистията, Светоний — сухо отвърна Хирций. — Не е нужно да се безпокоиш за това. — Сенаторите се разкиснаха и Светоний се изчерви. — Младият Цезар поиска куриатно постановление, което можем да му дадем. Това е негово право и подобен жест не ни струва нищо. Освен това ще спечелим на своя страна добрите римляни, които разчитат на постановлението, за да могат да контролират и своята собственост. Всеки ден получавам настойчиви молби от тях. Освен това предлагам да му предложим поста пропретор и да го приемем отново в обществото, за да можем да го използваме. В момента той няма официален ранг и не мисля, че само с промяната в името ще постигне кой знае какво.

Явно удовлетворен, Светоний си седна. Хирций въздъхна с облекчение. Като че ли беше на път да спечели. Мисълта за кампания срещу Марк Антоний изобщо не го безпокоеше, особено със силите, с които щеше да разполага. Погледна Бибил, който го наблюдаваше. Усмихна се, когато видя доволната му физиономия. Такива като Бибил си мислеха, че управляват града, но те никога не бяха командвали легион и се интересуваха единствено от собственото си чувство за значимост. Когато двамата с Панса се върнеха като консули, щеше да се разправи с Бибил по същия начин, по който го бе сторил Цезар навремето. Усмихна се открито при тази мисъл и кимна на тлъстия сенатор като на равен.

Този път никой не се изправи, за да възрази или да предложи нещо различно. Хирций чакаше, но сенаторите си оставаха по местата. Накрая той прочисти гърлото си.

— Ако няма възражения, предлагам да гласувате встъпването ни в длъжност преди началото на годината и да поведем легионите при Цезар.

— Ами ако той въпреки това откаже? — извика Светоний.

— Тогава ще наредя да бъде убит, макар да не мисля, че ще се стигне до това. Защото въпреки всичките си недостатъци този нов Цезар е практичен човек. Ще разбере, че най-добрият му шанс е с нас.

Гласуването мина бързо и малцина се обявиха против предложението. Решението трябваше да бъде потвърдено от гражданите на Рим, но ако новите консули се върнеха като победители, това щеше да е просто формалност. Хирций се обърна към Панса и повдигна вежди.

— Май ни предстои дълго препускане, консуле.

Панса се ухили, когато чу обръщението. Мисълта, че ще се махне от безкрайното дърлене между сенаторите, му беше достатъчна. Перспективата го изпълваше с радостна възбуда. Прокара длан по бялата си къса коса, като се питаше дали бронята му няма да има нужда от полиране, когато нареди да я извадят от склада.