Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звездни пирати (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deceiving the Corsair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 44 гласа)

Информация

Редакция
desi7y (2019)
Редакция
sladcheto (2019)

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Да измамиш пирата

Преводач: Ralna

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: desi7y, sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11410

История

  1. — Добавяне

Глава 13

Зоуи

Две седмици по-късно

Нещо перна леко косата ми, докато седях на станцията си на Малката сестричка. Пред мен бяха отворени звездни карти, маршрути за доставки и различни насоки за придвижване през близката система във вид на алгоритъм изведен от компютъра ми, за да реша от къде е най-добре да минем, за да спестим гориво и да пътуваме възможно най-бързо и най-незабелязано. Би трябвало да съм концентрирана в това, което върша. Вместо това, гледах безцелно през прозореца, към далечната цветна мъглявина, чудейки се къде ли е Сенторр. Дали му липсвам.

Защото кефинг той със сигурност ми липсваше.

Косата ми помръдна отново и се пресегнах да я махна от лицето си… само за да напипам нещо студено и лигаво. Възкликвайки отвратено издърпах сините спагети от косата си. Какво за кеф

Зад мен, Адирон се захили.

Обърнах се и го замерих със спагетите.

— Такъв си задник!

Той се приведе, избягвайки летящите към него спагети, преди да вземе още от купата си и да го изстреля към мен с помощта на вилица.

— Ще ме накараш ли да си платя за това? — опашката му се движеше предизвикателно до близката стена.

Изгледах го лошо, преди да се обърна обратно към монитора си.

— Не. Остави ме на мира.

Този път Адирон въздъхна високо.

— Вече не си никак забавна, Зо.

— Много съжалявам, че те разочаровам — сопнах му се. — Ще се постарая да бъда по-забавна следващия път. — Намерих още спагети на рамото си и ги бутнах на пода. — Нямах идея, че това е част от моята кефинг работа.

— Не е. Просто се чудих колко време ще цивриш за този мъж.

Само фактът, че спомена Сенторр, ме накара да искам да заплача отново.

— Докато спре да ме боли — гласът ми бе треперещ дори в моите уши.

— Опита ли да говориш с него? — Поклатих глава и той продължи. — Не мислиш ли, че трябва? Обзалагам се, че и той е супер нещастен.

Обърнах се, за да погледна през рамо грамадния си, силен брат. От тримата бях най-близка с Адирон. Той бе трън в задника, но някъде там, под всичките мускули, биеше добро сърце.

— Да не ми даваш любовни съвети? През последните десет години въобще срещал ли си жена, която да не е звездна проститутка?

Той ми се ухили.

— Просто знам какво е да ти разбият сърцето.

— Обзалагам се, че знаеш — промърморих, включвайки компютъра да прави нови изчисления, след като приключи с предишните. — Всеки път, когато поискат да платиш, вместо да те пуснат гратис.

Смехът му проехтя на мостика.

— Сенторр знае ли те колко си устата?

Показах му среден пръст. Земен жест, който все още бе доста удачен в много случаи.

Той само се засмя отново и бе очевидно, че раздразнителността ми го забавлява.

— Само казвам, че сама се правиш нещастна. Ако искаш този мъж, ходи и го вземи. Ние го проверихме и излезе приемлив, затова не бива да се тревожиш.

Приемлив? Намръщих се към екрана си, решавайки да вкарам ръчно няколко уравнения, само за да имам какво да правя.

— За какво говориш?

— Матхирас има приятел, който работи в кредитна компания и той провери финансовото му състояние. Богат е, което е добре. Може да ти купи дори кораб, ако се наложи. Каспар прокара идентификатора му през три различни охранителни бази и единствената информация, която намери за него, бе от военните му дни. Няма заповеди за ареста му, няма кофти минало, нито половинка на Родната планета.

Обърнах се бавно, за да го погледна.

— Не мога да повярвам, че сте направили всичко това? Нима сте му направили цялостна проверка?

Адирон изсумтя и отнесе купата си до близкия плот.

— Не мога да повярвам, че си решила, че ще те оставим няколко дни с него, без да проверим всичко предварително.

— Аз съм голямо момиче — възразих.

— Така е, но също така си и малката ни сестричка, а ние се грижим за теб.

Сълзи запариха в очите ми, размазвайки зрението ми. Той беше невероятен. Всички те бяха… и точно там бе проблемът. Бяха толкова грижовни и невероятни, че не можех никога да ги напусна, дори да се чувствах празна от вътре, защото Сенторр ми липсваше толкова много.

— Просто ми кажи, че ще стане по-добре. Че болката ще си отиде. Че някога все пак ще успея да го забравя.

Адирон се изправи на крака. Заставайки до мен, той ме погали по рамото опитвайки да ме утеши.

— Не мога да ти кажа това. Не мога да ти кажа, че ще се чувстваш по-добре, защото веднъж срещнах едно момиче, за което реших, че е половинката ми. Оказа се, че тя е лъжкиня и измамница и че вече има половинка. След това изгубих вяра в жените. Затова не, не мога да ти кажа, дали ще стане по-леко. Когато сме влюбени, ние обичаме с цялото си сърце и с всичко, което представляваме. Но мога да ти кажа едно нещо.

Пълните ми със сълзи очи се насочиха към него.

— Какво?

— Имаш спагети на ухото — преди да го попитам какво има предвид, той набута още няколко студени, лепкави спагети направо в ухото ми, игнорирайки отвратените ми викове.

Това може да не бе най-добрият насърчаващ разговор, но поне той се постара.