Иван Вазов
Свобода или смърт

На край, теглото наше до върха си пристигна

и ножът агарянский до кокала опре,

и цял народ отчаян си знамето издигна

оковите да счупи ил храбро да измре.

 

Почна се битка люта и черна кръв затече,

между тиран и робът зафана се борба,

омраза петвековна избухна страшно вече,

вулканът с гръм и с лава внезапно закипя!

 

Полмесеца и кръста ужасно се сблъскаха,

Балканът разтреперан начена да гърми…

И българските гърди по-силно затуптяха,

и българското име екна по вси страни.

 

О, храбри панагюрци! О, синове достойни,

във вази е кипяла Асеневата кръв,

вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни

и пуснахте на воля Шишмановия лъв!

 

Задрънкай, гусло моя, гърмете вие, струни,

и звукове по-мили издайте тоя час,

че духове велики имало помежду ни,

че бъдеще светливо имало и за нас.

 

Но върлий азиатец, обзет от ярост дива,

великата идея да я зарине в гроб,

сече, гори и роби, обесва и убива —

по-скоро да помаже въстаналия роб.

 

И цялата Европа да спази мир злокобен,

съзира хладнокръвно как падаме и мрем

и не простира ръце на наш народ поробен

да го избави веке от срамният ярем.

 

И казва, като мисли за плячка само тлъста:

„Хасан е нам потребен, нам требува мирът!“

И гледа как полмесец безчести, тъпче кръста

и милиони души как в робство пищът!

 

Но племето славянско, във мъките калено,

омръзна му да тегли туй иго на светът

и бори се юнашки… на бога уверено

и гръмогласно вика: „Свобода или смърт!“

 

Букурещ, май 1876