Илона Кованец
Репин, Суриков, Верешчагин (1)

Предговор

През втората половина на 19 век в живота на руския народ назрява необходимостта от съдбоносни промени. Крепостническата система и безмилостното царско самодържавие навлизат във все по-тежка криза. Положението на държаното в пълна изостаналост руско селячество, както и на зараждащата се работническа класа е изключително тежко. Доблестните синове на руския народ — революционните демократи Херцен, Белински, Чернишевски, Добролюбов и техните съратници — издигат глас срещу неправдите в обществената система. Руските писатели и поети — Гогол, Достоевски, Тургенев, Некрасов, Салтиков-Шчедрин, Толстой — проникнати от дълбоко съчувствие към своята изстрадала родина, разкриват народната участ в литературни произведения със световна значимост. След Глинка съкровищницата на руската музика се обогатява от Мусоргски, Римски-Корсаков, Бородин и други, които пишат музикални творби и опери като „Борис Годунов“, „Хованщина“, „Княз Игор“, покъртително разкриващи чувствата и въжделенията на народа.

Същите чувства вълнуват и повечето от майсторите на руското изобразително изкуство. Породено от историческите условия, общественото и духовното раздвижване в страната създава предпоставки за бърз и величествен разцвет на руската живопис. Раждат се едни от най-забележителните художествени творби на критическия реализъм. Младите художници от това време са привърженици на естетическите идеи на Чернишевски: „Красотата — това е животът“, „Високото призвание на изкуството е да се корени в живота, да служи на човека“.

През 1863 г. Крамской и 13 възпитаници на Петербургската художествена академия отказват да работят повече върху отвлечени митологични теми, демонстративно отхвърлят консервативните идеи и методи на творчество в царската академия. Творческите им търсения се насочват към заобикалящата ги действителност, към съвременния живот. Сплотявайки своите редици, те живеят и творят, като посвещават изкуството си на пробуждането и формирането на народното съзнание. Групата на тези вдъхновени художници расте непрестанно и в 1870 г. те основават свой съюз, наречен Общество на передвижниците, чиято цел е естетическото възпитание на широките народни маси. За постигането на тази цел те уреждат подвижни изложби в различните краища на страната — оттук произлиза и се утвърждава наименованието им. В своите произведения те изобразяват робския и труден живот на руския народ от позициите на критическия реализъм.

Като започнем от Перов и Крамской, от Маковски и Шишкин и стигнем до Серов, Левитан, Архипов и Касаткин, ние бихме могли да изброим още много забележителни художници от тази школа, но най-изтъкнатите и ярки фигури в живописта на това време остават Репин, Суриков и Верешчагин.

Репин черпи темите за своето изкуство от епохата, в която живее, като я отразява предимно със сюжети из обикновения живот и с портретни творби. Наред с това картините му представляват и вълнуващи високохудожествени документи за тогавашната руска действителност.

Най-хубавите си произведения Суриков създава в историческия жанр, като изобразява миналото на народа, но въпреки това той съумява да даде отговор на най-наболелите проблеми на своето време, отстоявайки народните интереси срещу всяко потисничество и експлоатация.

На борбата, която Репин, Суриков и техните сподвижници водят срещу царизма с оръжията на живописта, отразяваща всекидневието и историческото минало, Верешчагин отдава своите сили и талант, като използува средствата на баталното изкуство.

Творчеството на тези големи художници разкрива дълбоките противоречия на тогавашното общество и представлява забележително постижение не само за руското, но и за световното изобразително изкуство.