Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (9)

Глава 9

Съни не го чакаше на летище „Фиумичино“ в Рим, както Мак се беше надявал, обаче той не си позволи да се разочарова прекалено силно. „Такива са жените“, помисли си с усмивка. Освен това, благодарение на неочаквания разговор с Али Рей, той беше пропуснал полета си и беше принуден да стигне до Рим посредством две кацания във Вашингтон и Ню Йорк. Беше закъснял, много уморен и страдаше от часовата разлика, но беше щастлив.

Взе такси, което да го откара до града, и след дълго и досадно пътуване, то го остави пред внушаващия респект хотел „Д’Ингилтера“, с неговата очарователна чайна и бара, облицован с дървена ламперия, в който Ърнест Хемингуей е прекарал немалко часове. Шофьорът поиска бакшиш, който се стори прекалено щедър на Мак за услугата, която беше извършил, но той плати и застана пред входа. Пиколото взе чантата му, а служителят на рецепцията го уведоми, че синьорина Кото де Алварес пие кафе в „Тре Скалини“ на площад „Навона“, който е съвсем наблизо.

Упъти го и Мак закрачи, без да бърза, щастлив и отпуснат, по тесните претъпкани улици. Слънчевите лъчи се отразяваха в златисти отблясъци от руините, във въздуха се усещаха ароматите на прясно кафе и на парфюмите на елегантните римски жени, чиято основна грижа винаги е била да поддържат и представят на света красива фигура, затова всичките приличаха на модели на Армани. Мак, доволен, си помисли, че в Италия не можеш да видиш грозна или неподдържана жена. Но пак, когато излезе от страничните улички на площад „Навона“, дъхът му спря.

Огледа внимателно древните сгради, чиито фасади вече бяха избелели и бяха в светлите нюанси на розовия и тъмножълтия цвят и заобикаляха площада, подобен на арена, който преди векове е бил римски стадион, сега погребан дълбоко под паветата. Многобройните кафе-барове с техните тенти на райета бяха претъпкани, а красивият Фонтан на Четирите реки, проектиран от Бернини, пулсираше и изхвърляше във въздуха приятно студени водни струи. Туристите се тълпяха около него и правеха снимки, а над всичко това доминираха кубетата и куличките на църквата „Санта Агнес“, плод на въображението и познанията за архитектура на Боромини.

Мак мина бавно покрай няколко кафе-бара и накрая стигна до „Тре Скалини“, който се намираше близо до големия фонтан и от него се разкриваше великолепна гледка към църквата. Той си помисли, че още по-красива гледка е неговата Съни, облечена в светлозелена рокля. Тя носеше огърлица, за която той веднага реши, че е прекалено евтина за Рим.

И Мак осъзна, че понякога той може да не е типичният детектив от криминалните романи, но Съни е съвсем друго нещо. Тя беше жената от романите на Реймънд Чандлър. Дълги, копринени черни къдри, внимателно прибрани зад ушите, за да разкрият сърцевидното й лице; тъмни, знойни очи под извитите вежди; съвършено правилен нос и пухкавите плътни устни на всичките героини на Чандлър. Добавете към това големите и прекрасни гърди и дългите крака със златиста кожа и ще си представите що за жена беше Съни.

Тя седеше под сянката на тентата, прелистваше италианското списание „Вог“ и отпиваше от капучиното си.

— Какво, няма ли да хапнеш сладка кифличка? — запита той и я целуна по главата.

— Закъсня — оплака се тя.

Мак въздъхна и седна на стола срещу нея.

— Много си мила. Прекрасен поздрав за човек, който е прекарал последните шестнайсет часа на борда на няколко самолета в усилие да бъде с любимата на живота си.

И тогава тя го дари с онази своя лъчезарна усмивка, която озаряваше лицето й.

— Радвам се, че дойде — каза тя простичко, наведе се към него и го целуна.

И в техния свят отново всичко беше наред, просто съвършено. Временно, разбира се, защото връзката им беше такава.

— Съжалявам — каза Съни, — но трябва да отида до студията. А те са на доста път с автомобил извън града, затова за теб ще е по-добре да си починеш. Двамата ще си наваксаме по-късно.

— Не се тревожи — каза Мак и престана да мисли за часовата разлика и за умората. — Ще си почина после, а сега ще дойда с теб.

В таксито той нежно я прегърна. Целуна я отново по косата, а с другата си длан я отметна назад от шията й, за да вдъхне с наслада познатия аромат.

— Липсваше ми — прошепна в ухото й. — Наистина ли трябва да отидем до студията? Не можем ли просто да завием и да се върнем в хотела, където ще можем да бъдем сами?

Съни гледаше нервно напред. Уличното движение беше много натоварено и шофьорът непрекъснато натискаше клаксона и въртеше рязко кормилото, за да може да си пробие път. Изглеждаше, че това е типично поведение по шосетата на Рим.

— Като че ли забравяш, че съм тук по работа — напомни му тя.

Мак изучаваше прекрасния й профил.

— Права си — призна. — Мислех си, че ще съм тук с любовницата си, двамата ще се наслаждаваме на красотата на Рим, ще вкусваме прекрасното червено вино и превъзходната храна, ще разглеждаме древните руини…

Тя обърна глава, за да го погледне. Лека усмивка повдигна ъгълчетата на устните й.

— Наистина ли си тук за това?

Той вдигна рамене.

— А за какво друго, бейби? — запита, взе я в прегръдките си и започна да я целува, а тя — да му отвръща. Както трябва, този път. Нищо студено. Истински целувки, каквито си разменят двама влюбени.

След петнайсет минути минаха през портата на „Чинечита“, Съни бързо положи червило на устните си и вчеса косата си.

— Добре ли изглеждам? — запита.

Очите на Мак бяха топли и пълни с любов. А тя изглеждаше стоплена, зачервена и сияеща — жена, готова да прави любов, а не делова дама.

— Красива си — каза той.

Студията „Чинечита“ бяха известни заради касовите филми, заснети в тях: „Клеопатра“, филмите с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън през шейсетте години на двайсети век, а и с още по-известната връзка между двамата велики актьори. Сега се използваха за по-малки продукции, макар и да бяха останали голяма част от старите декори и приспособления.

Клиентът на Съни, млад актьор на име Еди Граймс, участваше в научнофантастична епическа драма, чийто продуцент беше изтъкнатият Ренато Манцини. На Мак се струваше, че филмът би могъл да бъде заснет навсякъде по света, не непременно тук. Но пък, от друга страна, предполагаше, че Рим е също толкова добро място за заснемането на филм, както и Холивуд. Декорите бяха изумителни.

Часовата разлика обаче действаше въпреки желанието му и умората отнемаше енергията му. Изпи две кафета еспресо, отпусна се в един шезлонг на сянка, докато Съни проведе разговора си с Еди, и да нахвърли някои насоки за действие в жълтия бележник, който винаги носеше със себе си.

Заспа в таксито по време на обратния път до хотела, облегнат удобно на нейното рамо. Продължи да дреме и в асансьора, който ги отнасяше нагоре. Като стигнаха в стаята, дори забрави да се оплаче, че дрехите на Съни са разхвърляни навсякъде. Взе набързо душ, излегна се на леглото и потъна в черната и дълбока бездна на съня, така подобен на небитието.

А Съни с нежност си помисли, че ето докъде бяха стигнали с романтиката.

Но любовта им се осъществи два часа по-късно. Тя изтегна голото си тяло до неговото, прегърна го, той обърна лицето си към нейното и вдъхна аромата й, устните му потърсиха нейните.

— Ето това — прошепна и я притисна към себе си — е причината да дойда в Рим. Не мога да живея без теб, Съни.