Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (61)

Глава 61

Али шофираше обратно по тесните провинциални пътища, а гръмотевиците трещяха силно. После изведнъж дойде дъждът и обля предното стъкло, подобен на водопад, с който чистачките не можеха да се справят. Сълзите на Али отговаряха на настроението на природата. Беше принудена да кара толкова бавно, че колата едва ли не пълзеше.

Поредната светкавица, ярка като фойерверк, освети красивата долина, после мракът отново стана абсолютен господар, а тя се взираше през предното стъкло, за да види светлините на „дома“, където щеше да е в безопасност.

Миличък беше чул приближаването на колата и я чакаше, като размахваше ентусиазирано опашка, до кухненската врата. Тя влезе и избърса дъжда и сълзите от лицето си с опакото на дланта си. И спря, изненадана.

Петра и една друга жена седяха до кухненската маса, пиеха вино и разговаряха. Бяха с гръб към нея, но обърнаха глави, като я чуха да влиза.

— О, здравей, Али! — поздрави я Съни Алварес и в гласа й се долавяше облекчение. — Много се радвам да те видя! — Обаче после лицето на Съни помръкна. — О, мили Боже! — възкликна тя, сякаш останала без дъх. И този път в гласа й се долавяше страх.

Али ги гледаше озадачена. И двете гледаха някъде зад нея. Тя се обърна и видя Демарко, застанал на прага. И каза изненадана:

— Ти какво правиш тук?