Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One of Those Malibu Nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Паяжина от лъжи

Преводач: Силвия Вангелова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК Калпазанов

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0261-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001

История

  1. — Добавяне

Глава 52

Шофирането с кола до Гали в Тоскана беше дълго и беше паднал вече пълен мрак, когато Мак най-после намери „Виа Апиа“ и голямата бледорозова къща зад портите от ковано желязо. Съвършено поддържана чакълеста алея водеше до масивната входна врата. Не светеше нито една лампа. Изглеждаше, че няма никого.

— Прилича на крепост — прошепна Съни.

— Може би не е така — каза й той.

Натисна звънеца. Не последва отговор. Звънна отново и зачакаха. Отново не им отговориха и той опита вратата. Беше заключена. Заобиколиха къщата и стигнаха до кухненския вход. За тяхна изненада, тази врата не беше заключена.

Мак влезе първи, Съни — след него. Не искаше да остане сама в тъмната и смълчана градина. Не се чуваше дори птича песен, за Бога.

Не обичаше да нахълтва непозволено в чужди домове — побиваха я тръпки. Точно както и когато влизаха в къщата в Палм Спрингс, по гърба й минаваха ледени вълни. Останаха за миг до вратата, за да могат очите им да свикнат с мрака. Когато това стана, тя забеляза, че кухнята е огромна. И много модерна. Всичко беше вградено зад вратички от красиво тъмно дърво, нямаше дръжки. Би могло да бъде и библиотека — толкова много дърво имаше. Единственото, което подсказваше, че тук се приготвя храна, беше двойната мивка под прозореца и съвременната готварска печка до нея. Не се виждаше дори джезве, кана. Не се виждаха нито хладилникът, нито машината за миене на съдове.

— Чакай минутка — прошепна тя. — Не се ли предполага, че вилите в Тоскана имат очарователни старомодни кухни, целите покрити с бели плочки и снабдени с газови котлони и огромни камини, където би могъл да се опече дори цял глиган?

Мак стоеше до масата, покрита с гранит. И разглеждаше плик на светлината от тънкия лъч на джобното фенерче.

— Не и тази — каза. — Това тук е къщата в провинцията на филмов магнат. Ренато Манцини.

— Манцини! — ахна тихо Съни, изумена. — Възможно ли е той да е отвлякъл Мариса?

Обаче Мак вече беше изчезнал през вратата. Тя се люлееше безшумно на пантите си след него, което създаваше леко въздушно течение и Съни отново потрепери.

Стъпи несигурно на подутия си крак. Не искаше да остане сама, а се страхуваше да мине през вратата и да се опита да намери Мак в мрака. Защо винаги го придружаваше, питаше се в този момент. Трябваше вече да е разбрала какво я очаква.

Измъчваше я жажда, затова се огледа. Питаше се зад коя ли вратичка се крие хладилникът, в който се надяваше да намери бутилка студена вода. Пробва една, после друга. Нямаше късмет. Спря и се ослуша, чу тихото жужене, което подсказваше къде е хладилникът, направи крачка напред и го отвори. Вътрешната лампичка светна.

Тя гледаше право в празните зелени очи, които я гледаха втренчено в отговор. Всички рафтове бяха извадени и крехкото тяло на Мариса Мейн беше напъхано вътре, сгънато под неестествен ъгъл. От устата й се стичаше струйка кръв, а разбърканата й червена коса беше покрита с лед.

За части от секундата, Съни буквално онемя. После страхът и паниката я стиснаха за гърлото, то пресъхна и се сви. Викът се оформяше някъде дълбоко в нея, но не можеше да излезе навън… Обърна се с намерението бързо да побегне.

Силна длан затисна устата й. Ръцете й бяха приковани до тялото. Усети дъха му на тила си… Заби зъби в плътта и стисна силно — търсеше костта, завладяна от паниката и желанието да оцелее. Убиецът отдръпна ръката си, но в следващия миг я стисна за гърлото…

До този момент не знаеше какво е да се бориш за живота си, за глътка въздух.

Езикът й се изплези навън… Задъхваше се, нещо къркореше тихо в гърлото й.

— Съни? — Гласът на Мак дойде откъм вратата. — Къде си, Съни?

„Значи така изглежда смъртта“, помисли си Съни в мига, в който убиецът я пусна и тя падна на пода.

— О, мили Боже, Съни! — Мак коленичи до нея, приближил уста до нейната. — Кажи ми, че си добре. Моля те, моля те, Съни…

Тя още усещаше болка там, където пръстите на убиеца се бяха впивали в гърлото й, езикът й беше два пъти по-голям от нормалното. Когато най-после успя да проговори, гласът й беше просто дрезгав шепот. Тя вдигна треперещ пръст и посочи стената дървени шкафове.

— Погледни — успя да каже.

— Кой беше? — запита Мак.

— Просто отвори — прошепна тя. — Отвори вратичката.

Мак отвори вратата на хладилника и вътрешната лампа светна. А тялото на Мариса се наклони напред и падна в краката му.

Странно, но единственото, което Съни забеляза, беше, че пръстенът й липсва.