Метаданни
Данни
- Серия
- Мак Райли (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- One of Those Malibu Nights, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Вангелова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елизабет Адлър
Заглавие: Паяжина от лъжи
Преводач: Силвия Вангелова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК Калпазанов
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Мая Арсенова
Технически редактор: Никола Христов
Коректор: Никола Христов
ISBN: 13: 978-954-17-0261-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001
История
- — Добавяне
Глава 52
Шофирането с кола до Гали в Тоскана беше дълго и беше паднал вече пълен мрак, когато Мак най-после намери „Виа Апиа“ и голямата бледорозова къща зад портите от ковано желязо. Съвършено поддържана чакълеста алея водеше до масивната входна врата. Не светеше нито една лампа. Изглеждаше, че няма никого.
— Прилича на крепост — прошепна Съни.
— Може би не е така — каза й той.
Натисна звънеца. Не последва отговор. Звънна отново и зачакаха. Отново не им отговориха и той опита вратата. Беше заключена. Заобиколиха къщата и стигнаха до кухненския вход. За тяхна изненада, тази врата не беше заключена.
Мак влезе първи, Съни — след него. Не искаше да остане сама в тъмната и смълчана градина. Не се чуваше дори птича песен, за Бога.
Не обичаше да нахълтва непозволено в чужди домове — побиваха я тръпки. Точно както и когато влизаха в къщата в Палм Спрингс, по гърба й минаваха ледени вълни. Останаха за миг до вратата, за да могат очите им да свикнат с мрака. Когато това стана, тя забеляза, че кухнята е огромна. И много модерна. Всичко беше вградено зад вратички от красиво тъмно дърво, нямаше дръжки. Би могло да бъде и библиотека — толкова много дърво имаше. Единственото, което подсказваше, че тук се приготвя храна, беше двойната мивка под прозореца и съвременната готварска печка до нея. Не се виждаше дори джезве, кана. Не се виждаха нито хладилникът, нито машината за миене на съдове.
— Чакай минутка — прошепна тя. — Не се ли предполага, че вилите в Тоскана имат очарователни старомодни кухни, целите покрити с бели плочки и снабдени с газови котлони и огромни камини, където би могъл да се опече дори цял глиган?
Мак стоеше до масата, покрита с гранит. И разглеждаше плик на светлината от тънкия лъч на джобното фенерче.
— Не и тази — каза. — Това тук е къщата в провинцията на филмов магнат. Ренато Манцини.
— Манцини! — ахна тихо Съни, изумена. — Възможно ли е той да е отвлякъл Мариса?
Обаче Мак вече беше изчезнал през вратата. Тя се люлееше безшумно на пантите си след него, което създаваше леко въздушно течение и Съни отново потрепери.
Стъпи несигурно на подутия си крак. Не искаше да остане сама, а се страхуваше да мине през вратата и да се опита да намери Мак в мрака. Защо винаги го придружаваше, питаше се в този момент. Трябваше вече да е разбрала какво я очаква.
Измъчваше я жажда, затова се огледа. Питаше се зад коя ли вратичка се крие хладилникът, в който се надяваше да намери бутилка студена вода. Пробва една, после друга. Нямаше късмет. Спря и се ослуша, чу тихото жужене, което подсказваше къде е хладилникът, направи крачка напред и го отвори. Вътрешната лампичка светна.
Тя гледаше право в празните зелени очи, които я гледаха втренчено в отговор. Всички рафтове бяха извадени и крехкото тяло на Мариса Мейн беше напъхано вътре, сгънато под неестествен ъгъл. От устата й се стичаше струйка кръв, а разбърканата й червена коса беше покрита с лед.
За части от секундата, Съни буквално онемя. После страхът и паниката я стиснаха за гърлото, то пресъхна и се сви. Викът се оформяше някъде дълбоко в нея, но не можеше да излезе навън… Обърна се с намерението бързо да побегне.
Силна длан затисна устата й. Ръцете й бяха приковани до тялото. Усети дъха му на тила си… Заби зъби в плътта и стисна силно — търсеше костта, завладяна от паниката и желанието да оцелее. Убиецът отдръпна ръката си, но в следващия миг я стисна за гърлото…
До този момент не знаеше какво е да се бориш за живота си, за глътка въздух.
Езикът й се изплези навън… Задъхваше се, нещо къркореше тихо в гърлото й.
— Съни? — Гласът на Мак дойде откъм вратата. — Къде си, Съни?
„Значи така изглежда смъртта“, помисли си Съни в мига, в който убиецът я пусна и тя падна на пода.
— О, мили Боже, Съни! — Мак коленичи до нея, приближил уста до нейната. — Кажи ми, че си добре. Моля те, моля те, Съни…
Тя още усещаше болка там, където пръстите на убиеца се бяха впивали в гърлото й, езикът й беше два пъти по-голям от нормалното. Когато най-после успя да проговори, гласът й беше просто дрезгав шепот. Тя вдигна треперещ пръст и посочи стената дървени шкафове.
— Погледни — успя да каже.
— Кой беше? — запита Мак.
— Просто отвори — прошепна тя. — Отвори вратичката.
Мак отвори вратата на хладилника и вътрешната лампа светна. А тялото на Мариса се наклони напред и падна в краката му.
Странно, но единственото, което Съни забеляза, беше, че пръстенът й липсва.