Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (24)

Глава 24

Денят на Роди беше трескав, което не му се нравеше особено. Нямаше време да хапне и дори да диша, така да се каже. Първо посети икономката на Али, за да я разпита за прислугата в къщата и за допълнителните чистачи, градинари и така нататък. Али беше в Кан и Ампара беше сама. Държеше в скута си болонката на Али, докато двамата разговаряха на чаша леден чай в кухнята на богатото семейство, която би могла да украси кориците на „Аркитекчъръл дайджест“ и за която Роди реши, че е прекалено голяма и може дори да служи за бална зала. „Уютна“ не беше точно прилагателното, което изникваше в ума, но той се усмихна и каза, че е страхотна и че Ампара сигурно е щастлива да работи в толкова изискана обстановка.

Ампара беше от Ел Салвадор и знаеше много добре какво е бедност. Работеше за Али и Рон Перин от четири години и редовно изпращаше пари на семейството си. Роди би я описал като жена, която вдъхва у околните чувство за спокойствие — дребна, закръглена, създаваща уют като любимите ни баби, макар че тя всъщност беше само на четирийсет и пет. Говореше отлично английски и му каза, че владеенето на този език е абсолютно задължително, ако искаш да имаш добра работа като тази, защото това означава, че можеш да приемаш и предаваш съобщения.

— А получиха ли се такива за мис Рей, откакто е заминала за Кан? — запита Роди.

Ампара поклати глава. Имаше тъжно изражение.

— Не, сър. Няма съобщения и за мистър Перин. И двамата ги няма, раздялата между тях е много възможна и аз не съм сигурна, че ще остана на тази работа.

Роди също доби загрижен вид.

— Но те ти плащат, макар в момента да не живеят в къщата, нали?

— О, да, сър, за това се грижат счетоводителите. Но се чувствам самотна тук, в тази голяма къща, съвсем сама. Особено нощем. Имам свой собствен апартамент над гаража и не ме е страх да призная, че двете със Суетност се заключваме там и дори слагаме резето на вратата. Радвам се на компанията дори на кученцето — добави тя, повдигна Суетност и я целуна по носа.

Роди беше готов да се закълне, че кученцето се е усмихнало. То беше твърде различно от нервното животинче онази вечер на плажа. А и не можеше да обвини Ампара, че се страхува. Тази къща беше наистина огромна и би трябвало да е пълна с хора. Такъв дом се строи, за да се посрещат гости, за показност. „И прилича малко на самата Али“, помисли си той.

Ампара го осведоми, че всички слуги — и тези, които живеят в къщата, и другите, които са приходящи — работят в нея от години. Единствената уволнена била помощничката на Али, Джеси Уидуърт, която работила за Али почти година, но била освободена преди два месеца.

— Мисля, че Джеси беше изненадана, когато мис Али й каза, че вече няма нужда от помощничка. Мис Али каза, че ще намали ангажиментите си и появата си на публични места и че иска да сложи основите на личния си живот — добави Ампара.

Роди наостри уши. Уволнената помощничка може би беше ядосана на Али и може би търсеше отмъщение. Но когато зададе въпроса на Ампара, тя отговори, че Джеси не била от този тип хора. Тя била приятна и тиха млада жена, винаги учтива и усмихната.

„Някои серийни убийци също са такива“, помисли си Роди и записа, името, адреса и телефонния номер на Джеси Уидуърт.

— Искате ли още чай с лед, сър? — запита Ампара.

— Не, благодаря. Трябва вече да си тръгвам. Помогнахте ми много.

На кръглото лице на икономката се изписаха радост и задоволство.

— Искрено се надявам мис Али и мистър Перин да се върнат заедно, сър. Не съм щастлива сама тук. Имам нужда да се грижа за някого. Затова и в момента давам цялата си любов на Суетност.

Тя остана да стои в огромното антре с двойното извиващо се стълбище и кристалния полилей, прегърнала кученцето, загледана след Роди, който излезе и се качи в колата си. Махна му с ръка, когато той потегли.

Роди набра номера на Джеси Уидуърт. Тя отговори незабавно. Приятен нисък глас, прецизен в изговарянето на гласните и съгласните, изключително делови. Звучеше като перфектната секретарка, когато се съгласи да се срещне с него в „Старбъкс“ близо до „Уилшир“ и „Трета“ в Санта Моника.

Вече беше там, когато Роди влезе. Щеше веднага да я разпознае, дори да не му беше махнала с ръка от масата в ъгъла. За разлика от младата клиентела, облечена предимно в дънки с ниска талия и прекалено къси тениски и с дълги коси — в някои случаи дори изкуствено удължени — тя беше висока и изглеждаше изключително спретната в закопчаната си до врата блуза и безупречно скроените панталони, в добавка към които носеше обувки „Гучи“. Черната коса на мис Уидуърт беше прибрана в кок, тя беше привлекателна, макар и не по начин, който се набива в очи. Роди имаше чувството, че беше прекарала векове в опити да изглежда ненатрапчиво, докато накрая беше успяла. Предположи, че това е единственият начин да оцелееш като помощник на богати и известни хора.

— Затова ми плащат — каза му с усмивка Джеси Уидуърт, когато Роди изказа мислите си пред нея и го изненада с блестящите си бели зъби, които вероятно струваха цяло състояние като поддръжка. — Не съм аз тази, която е в центъра на сцената — добави и Роди видя как усмивката й изчезна.

— Това означава ли, че би искала да бъдеш там? — запита той с непресторен интерес, докато хапваха от чинията нискокалорични macchiatos.

— Преди около десетина години, когато бях млада и достатъчно глупава да вярвам, че имам талант. Холивуд скоро ме лиши от илюзиите ми — добави. — Не че ми пукаше. Осъзнах, че не съм създадена за този вид игра. Аз исках само да бъда актриса. И знаете ли какво, мистър Крюгер? Просто не бях достатъчно добра.

Роди прекрасно знаеше какво има предвид тя. Той самият никога не беше искал да стане актьор, но имаше приятели, които още лелееха надеждата за онази голяма роля, която ще промени живота им, като междувременно преживяваха с някоя и друга малка роля тук и там, готови да приемат работата дори на статисти.

— Животът е труден — каза той, изпълнен със съчувствие. Мис Уидуърт му харесваше, както и нейната реална представа за собствената персона.

— Всъщност не може да се каже, че Али ме уволни — не това е точната дума — каза Джеси. — Тя ми каза, че животът й се променя и тя иска сама да прави каквото е необходимо. Да стане по-независима. Да забрави за всички възможни капани — и видими, и скрити. Такива неща. Знаех, че не е щастлива, че разводът между нея и Рон се задава, и реших, че думите и действията са просто реакция на това. Вярвах, че ще го преодолее и ще продължи напред. Но, изглежда, тя не успя.

— Мислиш ли, че е все още влюбена в Рон?

Погледът на студените сиви очи на Джеси срещна този на Роди.

— Да. Определено. Според мен се караха, защото… Е, нали знаете как е при различните двойки. Не искам да говоря за личния живот на хората, при които съм работила. Не е правилно.

— Разбирам.

Роди се канеше да отхвърли възможността тя да преследва Али, когато Джеси каза:

— Разбира се, Али ми плати за три месеца напред и ми даде блестящи препоръки, но факт е, че все още нямам задоволителна работа. В момента съм временно назначена в „Ментор студио“. Още една секретарка на друга секретарка. Което за мен е не само липса на напредък, но дори падение — добави тя с горчивина и Роди видя гнева, изписал се за части от секундата на лицето й.

„Значи, помисли си с изненада, малката добродетелна мис с лицето на покерджия също има чувства. При това, не само добри.“

— Благодаря, че разговаряхте с мен, мис Уидуърт — каза той. — Помогнахте ми да изясня някои неща.

— Като например плановете на Али да промени живота си?

— Наистина вярвате в това, нали?

Тя кимна.

— Мисля, че се е уморила да бъде любимката на Америка, лишена от личен живот.

Роди беше съгласен с нея. Стисна й ръката, а от вратата й махна за довиждане. По негово мнение, трябваше да държат под око мис Уидуърт.

Изчака на паркинга тя да излезе от заведението. Караше яркосиньо „Порше Карера“. Скъп автомобил за бивша лична секретарка, помисли той изненадан.

Беше вече проверил останалите служители от списъка на Мак — фризьора, стилистката и така нататък. Сега отиде до студиото, за да подуши малко там, да види кой какъв е и кой какво, ако въобще си отвори устата, ще каже за Али.

Посещението му там беше одобрено лично от продуцента на последния й филм и охраната при вратата, която, след като провери в компютъра, му махна с ръка да влезе.

— Паркингът за посетители е вляво, сър — каза и Роди зави вляво, след което паркира някъде в редицата гъсто наредени един до друг автомобили.

„В студиото вероятно наистина има много хора“, помисли си и изведнъж видя пред себе си черен „Крайслер Себринг“ с тъмни прозорци.