Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (22)

Глава 22

Както обикновено, уличното движение беше дяволски натоварено. Попаднала в задръстване близо до плажа Сърфрайдър, яхнала мотора, Съни мислеше, че ако не бързаш за някъде, може и да се забавляваш по крайбрежната магистрала, оглеждайки всичките тези млади и мускулести, загорели сърфисти, които събличаха мокрите си бански костюми направо зад джиповете и дори пресичаха шосето, загърнати в хавлии и голи под тях.

Тя обаче нямаше време за подобни еротични мисли. Веднага след разговора си с Мак се беше обадила на Роди, за да го помоли за помощта му да спрат Мак от нахлуването в къщата на Перин, но Роди беше в Кейп Код за един дълъг мързелив уикенд. И ето че сега от нея зависеше да го спре.

Не трябваше да си експерт по съдебни дела, за да знаеш, че нахлуването в чужд имот е наказуемо. И освен това тя имаше чувството, чиста интуиция, че никой — нито Мариса, нито Демарко, нито дори Руби Пърл, да не говорим за самия Рон Перин — не го заслужава. От нея зависеше да използва целия си женски чар, за да спре Мак да не извърши някоя глупост и може би да свърши с белезници на ръцете, сниман от папараците, виновен на вид, с небръсната цял ден брада, на път към съда в Малибу.

Движението тръгна отново и тя стигна до „Малибу Калъни“. Махна с ръка на охраната, като мина през портата. Не си направи труда да звънне на немузикалното звънче, защото, както обикновено, входната врата на Мак не беше заключена.

Залезът беше прекрасен, слънцето приличаше на златиста огнена топка, чиито кораловочервени и оранжеви отблясъци придаваха топли нюанси на синьото небе. Пират вдигна поглед — без съмнение, за да провери дали страшилището Тесоро е с нея. Доволен, че не е, той поздрави Съни с приятелско озъбване, после отново задряма.

Мак се изправи и я посрещна с нещо повече от широка приятелска усмивка.

— Здравей, приятелю престъпник — каза и я целуна звучно.

— Какво искаш да кажеш? — ахна тя, после пое шумно въздух. — С това приятелю престъпник?

— Окей, технически това не е нахлуване с взлом, следователно не е престъпление. Защото имам ключове.

— А откъде ги имаш?

— От Липски. Трябва да му призная дължимото — успял е да се сдобие дори с кода за алармата.

— Исусе! — Тя се отпусна тежко в металния шезлонг и почувства как той хлътна, макар тя да не тежеше много. — Имаш нужда от нови столове — отбеляза.

— Добре. А сега ме чуй. До този момент полицията тъне в неведение. Няма начин някой да разбере, че сме влезли в къщата. В момента тя е необитаема.

— Ние?

— Точно така — каза той твърдо. — Ще имам нужда от помощ. Все още няма защо да уведомяваме полицията. За момента Перин е просто богат човек, който е заминал неочаквано на почивка. Не е казал на никого къде е, защото има нужда от спокойствие. Това е. Богатите непрекъснато постъпват така, нали знаеш?

— Не, не знаех! — Тя му хвърли изпепеляващ поглед.

Вятърът развяваше дългата й коса, затова Мак нежно я отметна встрани от лицето й. Последните златисти лъчи на залязващото слънце осветиха чертите й, той се наведе и започва да я целува.

— Обичам те, Сонора Скай Кото де Алварес — прошепна и устните му се спуснаха от косата й към онова негово любимо местенце в гънката на шията, където се усещаше тупкането на сърцето й.

— Ти просто се опитваше да ме убедиш — каза тя предпазливо, обаче вече започваше да омеква. Усмихна му се.

— Така е — съгласи се той. — Обаче може би ще оставя това за по-късно.

— За след нахлуването с взлом.

— Точно така. А междувременно можем отново да се запитаме защо Перин е изчезнал? Заради разследването на ФБР? Или заради прането на пари? А може би е убил Руби Пърл, която е знаела прекалено много? Кой знае, може би Мариса или Али са следващите в списъка му.

— Исусе! — възкликна отново Съни. Обаче този път в гласа й се долови и нотка на страх.

Мак седна в края на шезлонга. Наведе се напред, подпрял лакти на коленете си, и я погледна право в очите.

— Не знам дали Перин наистина е убиец, но мисля, че Липски е прав за едно. Трябва да има някакви доказателства, нещо, което да е останало в къщата. Помниш ли, казах ти, че Рон Перин унищожаваше документи онази сутрин? Надявам се да не е успял да се отърве от всичките. Моля те за помощ, защото двамата по-лесно ще претърсим къщата. — Гледаше, повдигнал леко едната си вежда. — Е? С мен ли си или не?

Съни въздъхна. Въпросът му беше зададен просто от учтивост, защото той предварително знаеше отговора.

Изчакаха да се стъмни, после, като оставиха Пират у дома, слязоха на безлюдния плаж. Отливът беше настъпил и Съни се разтревожи, че отпечатъците от стъпките им в мокрия пясък ще бият на очи и ще водят, естествено, до къщата на Перин, обаче Мак й каза да престане да се прави на Шерлок Холмс, защото никой не ги наблюдава. Тя вървеше бързо по плажа след него и хвърляше нервно погледи през рамо. Оглеждаше се все така издайнически и когато той отвори страничната врата. След това зачака в агония и страх той да обезвреди алармената инсталация.

— О, мили Боже! — възкликна, треперейки. — Кажи ми, Мак Райли, защо правя това. Да не би да съм полудяла или какво?

— Полудяла си — съгласи се той. Стоеше до прозореца — почти на същото място, където беше и в онази нощ, когато Мариса беше насочила пистолета си срещу него. — Трябва да е останало нещо — прошепна на Съни. — Някакво доказателство, забравено от Перин.

— Добре.

Беше престанала да трепери, но все още беше нервна.

Компютърът се намираше в една ниша в огромната всекидневна. Мак го включи. Стартовата му страница се оказа стая за разговори в Интернет със снимки на млади жени в къси потничета и още по-къси поли и съобщения, които подтикваха да им се обадиш. Мак подсвирна. Значи Перин наистина се занимаваше с такива неща. Мариса беше признала, че го е срещнала точно на такова място, а Липски беше казал същото за Руби. Предположи, че Перин се радва на възможността да остане анонимен, вместо да се сдобива с мацки по стария начин — чрез холивудска мадам, която някой ден може да бъде арестувана и да разкаже на света всичко за сексуалните предпочитания на клиентите си.

Двамата започнаха систематично да претърсват къщата. Мак се зае с горния етаж, Съни — с долния. Мърмореха непрекъснато, защото нищо не откриваха. Оплакваха се на висок глас, като че ли това щеше да помогне. Не откриха никакви папки, а уредът за нарязване на хартия беше изчезнал.

Съни беше в кухнята, когато чу стоманената порта, която водеше към улицата, да се плъзга в стената.

„О, мили Боже, Мак!“, прошепна тихо, на себе си. „Някой идва.“

Мак се втурна надолу по стълбите. Сграбчи я за ръката и я избута през вратата на кухнята в гаража. Останаха там секунда, за да могат очите им да свикнат с мрака. Беше се питал какъв автомобил кара Перин и ето че вече знаеше. „Хамър“. Сребрист. Изглеждаше, че този е любимият цвят на Рон Перин. Прозорците бяха тъмни, така че погледът не проникваше вътре. До хамъра се виждаше сребристо „Порше“. В гаража имаше и червен „Харли“. А в единия ъгъл стоеше, като че ли захвърлен и забравен, оригинален негов събрат.

— О… мили… Боже! — Съни го гледаше с благоговение и страхопочитание, достойни за много други неща в живота.

Мак надничаше през пролука във вратата към кухнята. Виждаше очертанията на фигура. Мъжка. Не беше включил осветлението и беше очевидно, че като тях, не иска да се знае за присъствието му там. Определено не беше Липски. Мъжът се обърна към него. Мак сграбчи Съни за ръката, отвори вратата на хамъра и я бутна вътре.

— Легни на пода — каза. — И не издавай нито звук, каквото и да се случи.

— О, мили Боже! — възкликна тя за кой ли път, обаче сега в гласа й се долавяше паника. — ФБР ли е?

Мак седна зад кормилото. После също легна на пода и заключи вратите отвътре.

— Демарко е.

— Ооо…

Стонът й едва не го накара да се засмее. Пространството беше тясно за рамене му, а главата му беше като в капан под кормилото. Над главата му висяха не само ключовете за този автомобил, но към тях беше прикрепено и устройство за електронно отваряне. Протегна ръка и ги прибра в джоба си.

— Ужасно е горещо — прошепна Съни. — Мисля, че ще умра.

— Не, още няма да умреш — отговори той уверено. Обаче да лежиш на пода на хамъра, наистина беше, като да си на оня свят. Потяха се обилно. Тъй като отзад имаше повече свободно място, Съни се хвана за страничните джобове, повдигна се малко и се намести по-удобно. Пръстите й напипаха къс хартия. Тя го взе и го пъхна в джоба на късите си панталони.

Демарко стоеше в средата на гаража и се оглеждаше втренчено, а на лицето му беше изписано озадачение. Все още беше в костюма на райета. Облекло, което не беше особено подходящо за нахлуване с взлом. И за разлика от гаражите на повечето хора, този тук не беше пълен с всевъзможни боклуци. Беше изключително чист и подреден. Нямаше къде да скриеш каквото и да било. Освен в двата автомобила.

Мак залегна, тъй като Демарко тръгна към хамъра, и чу как Съни си пое дълбоко дъх от страх. Демарко се опита да отвори вратите, не успя и изруга тихо. След това отвори поршето, и надникна вътре, но не откри, каквото търсеше. Мак го загледа как се връща обратно в къщата и затръшва вратата след себе си. След това затърси ключовете в джоба си.

— Знаеш ли какво стана? — каза на Съни. — Оставих ключовете за къщата в кухнята.

Тя едва не подскочи.

— Искаш да кажеш, че сме заключени в този гараж? — прошепна високо тя.

— Шшш, тихо. — Той направи жест към къщата. — Всъщност, да. Точно това искам да кажа.

Съни нададе стон.

— Ще умра тук. И ще оставя бележка, в която ще изкажа желанието си да погребат оригиналния „Харли“ с мен. Трябва да се измъкнем — добави. — Кой ще даде вечерята на Пират?

— Ти. — Мак се изправи и й помогна да излезе от колата. — Виждаш ли това? — Посочи заключената странична врата, в която имаше друга, по-малка.

— Имаш предвид тази вратичка за кучета?

— Вероятно е била направена заради болонката на Али. — Погледна окуражително Съни. — Мислиш ли, че можеш да минеш през нея?

Тя нададе стон.

— Можеш ли да ми обясниш защо просто да не използваме дистанционното за гаража и да излезем по обичайния начин?

— Защото не искаме да съобщим за нелегалното си присъствие тук на всички и особено на случайни пешеходци. Особено ако Демарко е все още наоколо, макар да се съмнявам. Хайде, излез навън, заобиколи къщата — онзи прозорец откъм плажа трябва да е все още отворен. Ще влезеш през него и ще дойдеш да ми отвориш.

Съни го изгледа гневно.

— Трябва да си помисля. Може би ще е по-добре да те оставя тук.

— О, хайде. Трябва да признаеш, че си струваше да опитаме.

Съни въздъхна и изгледа критично малката вратичка за кучета.

— Никога няма да ти го простя — каза.

Само след няколко минути вече стоеше отвън и вдишваше свежия солен нощен въздух.

— О, слава Богу! — прошепна на себе си.

Трябваше обаче да действа бързо и да спаси Мак, преди някой да е заподозрян нещо или Демарко да се е върнал.

— Благодаря — каза Мак, когато тя най-после отвори вратата на кухнята и го освободи. — Знаеш ли какво — каза, докато включваше отново алармената инсталация, — имам бутилка доброкачествено шампанско, което изстудявам специално за теб. Какво ще кажеш, бейби?

— Мразя те — отговори тя с усмивка.

След втората чаша шампанско, когато нервите на Съни престанаха да трептят и тя вече не хвърляше погледи към къщата на Перин, разказа на Мак за гостуването на Али и по-точно за това, че филмовата звезда беше разкрила изцяло личния си живот пред нея.

— Тя просто искаше да говори — каза Съни. — А аз бях анонимната личност, която трябваше да я изслуша. Приятелка, така да се каже.

— И какво мислиш за Али сега? — запита Мак.

Съни отпи замислено от чашата си.

— Харесвам я. Мисля, че й е трудно, както много пъти досега. И й се възхищавам. Тя произхожда от семейство от средната класа и си е пробила сама път до върха, макар да твърди, че е успяла благодарение на Рон. Имам чувството, че в момента е в криза. Не мисля, че е наясно със себе си или с пътя, по който трябва да поеме. И, освен това, съпругът й липсва. Придобих чувството, че е зависела от него за всичко. Рон Перин е бил нейната скала в бурното море на шоу бизнеса.

— Сигурна ли си, че той й липсва? — запита Мак изненадан.

— Абсолютно. — Съни беше повече от категорична. — Всъщност дори съм готова да се обзаложа, че тя все още го обича.