Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (16)

Глава 16

Али беше в градината, когато мобилният й телефон „Блекбъри“ започна да пее приятната мелодия, която означаваше, че някой я търси. Тя погледна дисплея, за да провери кой я безпокои, но там пишеше само: „Скрит номер“.

— Здравей, Али — каза познат глас.

Усмивка озари лицето й. Тя излезе на терасата, която гледаше към градината, подобна на версайските градини. Не беше толкова голяма, но със сигурност беше толкова красива и добре поддържана. Нямаше нито един лист, който да не си е на мястото.

— Здравей, Мак — каза тя и гласът й също излъчваше весела и топла нотка. — От Рим ли се обаждаш? — Тя скръсти пръсти и вдигна очи към небето в мълчалива молитва той да си е у дома.

— Върнах се. Исках да говоря с теб, да се уверя, че си добре и че Лев и приятелите му вършат добра работа.

— Перфектна. Като се изключи, че онзи с мотора все пак успя да ми предаде писмото.

— Чух за това — каза Мак. — Виж, трябва да се срещнем. Ще те изведа на вечеря, ако това няма да предизвика скандал, достоен за таблоидите.

Тя се засмя.

— Мога да дойда у вас — каза тя с мисълта за тях двамата, сами, в уютното му жилище. — И ще поръчаме да ни донесат пица.

— Добре — съгласи се той. — Седем часът удобно ли ти е?

— Ще бъда там — обеща тя.

— О, само едно…

— Да?

— Обичаш ли пица с аншоа?

— Да — отговори тя и отново се засмя.

— Седем часът, тогава.

Мак се беше обадил на Съни, за да й разкаже за развитието на нещата. Беше я помолил да прекара вечерта с тях, и ето че сега тя седеше на верандата. Косата й беше прибрана отзад на опашка и завързана с черна панделка, беше облечена в тениската с надпис „Любовта е всичко, от което имаме нужда“, а върху нея — много пухкава и приятна жилетка в цветовете оранжево и тъмнорозово, защото вечер ставаше студено покрай брега. Тесоро лежеше в скута й. Въпреки че нощта беше топла и благоуханна, кученцето трепереше, както често правят породата чихуахуа и за което Мак се кълнеше, че е преднамерена игра, с цел да получат внимание.

— Не е студено, за Бога! — изръмжа недоволно той, като държеше непрекъснато под око Пират, който кръжеше в края на стълбите, водещи към плажа, готов всеки миг да побегне, ако Тесоро се нахвърли отгоре му.

Съни го изгледа с пресилен гняв.

— Тя е чувствителна, това е всичко.

Беше се надявала, че ако вземе Тесоро, ще се сложи край на войната между двете кучета, обаче те нямаха никакво намерение да се сприятелят.

Тя харесваше къщата на Мак, въпреки че не беше голяма като тази на съседите. Беше особено красива в тези часове на денонощието, окъпана от златистите лъчи на залязващото слънце. Имаше дървени плъзгащи се врати, боядисани в ябълковозелено и, с онези евтини плъзгащи се алуминиеви прозорци, които бяха оригиналните и вероятно можеха да бъдат класифицирани като антики, и с кафяво-червеникави первази, добавени вероятно от собственика, горящ от желание да придаде малко по-различен вид на жилището си. Подът на малката всекидневна беше от дърво, най-хубавото нещо в нея беше панорамният прозорец, който гледаше към океана. Кухнята също беше малка и пространството се заемаше предимно от огромния хладилник. Банята се намираше в задната част, а единствената спалня беше отделена от останалите стаи с тесен коридор.

Съни погледна часовника си. До седем оставаха десет минути. Десет минути до появата тук на красивата и легендарно известна Али Рей. Питаше се каква ли е тя. Мак със сигурност я харесваше, а освен това, тя му плащаше извънредно добре, за да се погрижи за проблемите й. Разбира се, беше сигурна, че не е възможно той да се интересува по друг начин от красивата филмова звезда, освен като от клиент, изпаднал в беда. Но все пак, като всяка жена, и тя знаеше добре, че трябва да се пази от тази взривоопасна комбинация от красота и слава.

Звънчето пропя, макар и немузикално, и я накара да трепне. Нищо, което можеше да каже, не би могло да накара Мак да се раздели с това напукано старо звънче. Отпи поредната глътка от превъзходното червено вино, изстудено добре — за какво му беше, в противен случай, огромният хладилник, който заемаше цялата кухня. За Мак виното беше по-важно от храната, която можеше да бъде поръчана и доставена на прага му. Точно както в момента доставяха пиците.

Тя го гледаше с усмивка как загрява фурната, готов да ги затопли отново, и как търси из кухнята чинии и чер пипер. Той изглеждаше особено привлекателен тази вечер в белите ленени панталони, които му беше избрала в скъпия малък бутик на „Виа Кондоти“, и черната тениска, избеляла от честото пране до стоманеносиво. Косата му беше още мокра от душа и тя знаеше много точно какъв мирис ще излъчва кожата му — пикантен и секси и… е, в момента не биваше да мисли точно за това.

Звънчето отново пропя и тя загледа как Мак бърза да отвори вратата. Пират го следваше по петите и лаеше ентусиазирано. Той отвори и покани Али, за втори път, у дома си.

— Здравей, радвам се да те видя отново — каза той и крехката русокоса красавица му се усмихна.

— Аз също — прошепна тя в отговор, повдигна се на пръсти, прегърна го през врата и го целуна и по двете бузи.

— Взех и Суетност със себе си. — Вярно, в прегръдките си държеше нещо бяло и пухкаво, полускрито зад огромен бретон. — Днес е свободната вечер на домашната ми помощница, а не можех да оставя Суетност сама. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Хм… не. Не, разбира се, че не.

Мак погледна, пълен със съмнение собственото си куче, но Пират само втренчи поглед в новата посетителка, изумен, че още една женска нахлува в царството му.

— Добре — каза Мак. — Да ти донеса ли чаша вино? Бяло или червено?

— Щом ще хапваме пица, какво ще кажеш за червено?

— Перфектно. Вече отворих бутилка от любимото си.

Али отиде с него в кухнята, като все още държеше в прегръдките си Суетност, а Пират ги следваше.

— „Антинори“ от деветдесет и шеста — каза Мак. — Надявам се, че ще ти хареса.

Тя отпи.

— Хм, превъзходно е. Не знаех, че си експерт по виното.

— Вероятно защото не знаеш кой знае колко за мен. Гледала си ме единствено по телевизията и знаеш, че се опитвам да разреша вече „затворени случаи“, какъвто е терминът. С щедрата помощ на полицейския участък в Лос Анджелис, разбира се, нищо от това не би могло да се случи.

— Предполагам, че е така. — Тя се облегна на барплота и отпи от виното. — Но знаеш ли какво, Мак? Някак си чувствам, че всъщност те познавам.

Погледите им се срещнаха. Изненадан, той се питаше дали не влага в думите й повече смисъл от казаното от нея.

— Искам да те представя на един човек — побърза да каже Мак. Хвана я за ръката и я изведе на верандата.

— О, здравей.

Съни се изправи грациозно и откри, че е поне с пет сантиметра по-висока от крехката филмова звезда. Но, Господи, тя наистина беше красива. Правата руса коса падаше като завеса над очите, които бяха посини от всички други, които беше виждала. Забеляза изненадата, която се изписа за част от секундата по лицето на Али, но тя бързо я прикри с усмивка. Очевидно беше, че не е известена, че двамата с Мак няма да бъдат сами.

Мак ги представи една на друга. Стиснали кучетата си в прегръдките си, двете жени освободиха по една ръка, за да се поздравят „по мъжки“. Тесоро подуши с аристократичния си нос Суетност, която й отговори със същото, а после изненадващо излая — може би за да изрази тревогата си, кой знае.

— О, мили Боже! — каза Али на Съни. — Да не би кучето ти току-що да ухапа Суетност по муцуната?

— Със сигурност не го е направила. Тесоро не се държи по подобен начин. — Погледът на Съни срещна този на Мак над главата на Али и той й се усмихна. — Твоето куче просто е нервно, това е всичко. И излая — добави тя, сякаш да се защити.

— Ами то само лае, нищо друго не прави — въздъхна Али.

— Тесоро също. — Изведнъж Съни се превърна цялата в съчувствие. — Би трябвало да си вземем кучета като Пират. Той е такова добро момче, виж само какво благоприлично поведение има.

И двете се обърнаха и изгледаха Пират, който отново беше заел поста си в края на стълбите, които водеха към плажа, беше свел уши към земята, но едното му око гледаше бдително. Сега имаше две умни кучки, от които да бяга.

— Съни има своя собствена компания за връзки с обществеността — каза Мак на Али. — Но понякога ми помага в моите случаи. — С вдигнати вежди, той отново се усмихна на Съни, която беше озадачена, но доволна.

Али поглъщаше с поглед екзотичната външност на Съни, великолепното й тяло и дългите стройни крака. Не виждаше как е възможно някой мъж да й устои и особено секси момче като Мак Райли. Седна в крайчеца на металния стол близо до Съни, остави кученцето в краката си и отпи от виното си.

— Значи ли това, че работите и по моя случай, мис Алварес?

— Моля те, наричай ме Съни. Всъщност не, макар и да знам, че те следят.

Съни нямаше да каже на филмовата звезда, че е чула всичко за пролетите от нея сълзи и изказаните признания. Никоя жена не би искала личният й живот да бъде достояние на непознати. Освен това, когато Мак й довереше някои от тайните, научил по време на работата си, той разчиташе, че тя също ще ги пази в тайна.

Звънчето отново пропя и двете жени погледнаха въпросително Мак.

— Сигурно е Роди — каза той и тръгна да отвори. Двете останаха сами.

— Ужасно е да те следят — каза Съни и леко потрепери. — Съчувствам ти.

— Със сигурност не е удобно — съгласи се Али.

Чуха смеха на Мак да долита от къщата, а после и гласа на Роди — по-висок и по-развълнуван от този на Мак.

Али погледна с очакване двамата мъже още с излизането им на верандата. Беше помислила, че е насаме с Мак. А ето че присъстваше не само друга жена, но и друг мъж — помощникът на Мак, който се грижеше за делата му в негово отсъствие, както тя добре знаеше.

Косата на Роди беше гъста, твърда и платиненоруса. Кожата му имаше приятен слънчев загар. Беше облечен в къси ленени панталони, прилепнала червена тениска и хавайски джапанки. Той прегърна ентусиазирано Съни.

— Липсваше ми, докато беше в Рим. — Отдалечи я леко от себе си и се усмихна, а Али изведнъж разбра, че Съни е била в Рим с Мак. Цяла седмица, при това.

Съни каза:

— Али, това е Роди Крюгер, помощник и добър приятел на Мак.

Той вече се усмихваше лъчезарно на Али, разкривайки най-белите зъби на света.

— Али Рей! О… Мили… Боже! — Той падна на колене пред нея, хвана ръката й и започна възторжено и с благоговение да целува дланта й. — Обожавам да те гледам на екрана — каза драматично. — Но си още по-красива от плът и кръв. Очарован съм да се запозная с теб.

Вълнението му беше така искрено, че Али се усмихна. Той със сигурност не беше гадже на Съни Алварес.

— Радвам се да се запозная с теб, Роди. — Наведе се и го целуна по бузата. — Ето, сега — добави — ние вече наистина се познаваме.

Той се изправи и отново й се усмихна лъчезарно, поставил длан на бузата си.

— Кълна се, никога вече няма да измия това място — каза и двамата се засмяха.

— О, мили Боже! — възкликна Роди отново, а Мак му подаде чаша вино. — Погледни само това куче! Куче е, нали? — Той погледна Али за потвърждение и двамата втренчиха едновременно погледи в Суетност.

А тя приличаше на бял кухненски парцал, както беше легнала по корем и се прокрадваше бавно към Пират, който стоеше замръзнал на мястото си, втренчил в нея погледа на единственото си око.

— О, мили Боже! — прошепна Съни, повтаряйки думите на Роди. — Трябва да направим нещо.

Искаше да каже, че Али трябва да направи нещо, но Али просто стоеше и гледаше втренчено. Суетност се приближи до Пират. По неговото тяло премина тръпка — нямаше къде да избяга, защото приливът прииждаше и водата вече беше заляла скалите. Всички бяха затаили дъх. Суетност беше на около трийсет сантиметра от Пират, а той продължаваше да стои на мястото си като омагьосан. Болонката вдигна глава, очите й го гледаха изпод бретона. Една секунда мина в пълна тишина. После тя легна по гръб, вдигна лапички във въздуха и го изгледа съблазнително.

— Ах, ти, безсрамнице! — каза Роди, с което наруши мълчанието. — Погледнете я само, флиртува с Пират.

— А погледнете Пират — добави Мак.

На неговата муцуна беше изписано смущение. Той беше навел глава и двете кучета се душеха, допрели носове. После той размаха опашка и легна до нея.

— Какво ще кажете? Мисля, че Пират е влюбен — каза Мак и се усмихна лъчезарно на Али.

Сърцето на Съни се сви. За двете години, през които двамата бяха заедно, Тесоро дори не признаваше присъствието на Пират — само понякога ръмжеше заплашително и се опитваше да го ухапе по муцуната. А ето че болонката на Али Рей беше успяла да подчини Пират и дори може би да го накара да се влюби в нея. И всичките й теории, че Мак не иска да се ожени за нея, защото кучетата им са несъвместими, можеха да вървят по дяволите.

— Аз ще се погрижа за пицата — каза Роди и се запъти към кухнята. — Тук, навън, ли ще хапнем? — извика от прага.

— Да — отговори Мак. — Освен ако не ти е студено — добави и погледна загрижено Али.

— Един пуловер може да оправи това — отговори тя. — Обичам да се храня на открито. Калифорнийците не го правят достатъчно често. Искам да кажа, не се възползват от климата. Научих се да се радвам дори на мъглата в Малибу и на зимните бури толкова, колкото и на горещите и слънчеви дни, в които се питаш как въобще е възможно хората да живеят другаде.

— А ти би ли живяла някъде другаде? — запита Съни.

Али я изгледа, изненадана и отвърна:

— Понякога се замислям за това. Мечтая за друг живот. — После сви рамене и добави безгрижно: — Но такъв е животът, който съм си създала. И съм имала късмет, знам. Милиони жени биха искали да са на мое място. Не е ли така?

Тюркоазеносините й очи се спряха на Съни, която каза смутена:

— Да, сигурна съм, че е така. Макар че, разбира се, в никакъв случай не биха могли да заместят истинската Али Рей.

— Имам нужда от вълшебна пръчка, за да променя живота си — каза Али тихо, като че ли изказваше на глас мислите си, а не водеше разговор. — Само този атрибут от приказките ми трябва, за да изчезна.

Мак отвори вратата, която водеше към вътрешността на къщата.

— Пица. Елате и си вземете. В това време Роди остави двете огромни тестени изделия върху масата от секвоя, донесе бутилка вино „Пелегрино“, както и чер пипер и лют червен пипер. Последно донесе салфетките, които вятърът разпиля. Мак предложи на Али своя стар тъмнозелен кашмирен пуловер и тя му благодари с усмивка.

Съни познаваше добре въпросния пуловер. Беше го купила за Мак преди две години за Коледа. Тя закопча жилетката си и седна до Али. Когато всички се настаниха и напълниха чашите си, Мак каза:

— Добре, първо да кажем добрите новини, които имаме, Али. Е, позволете да се поправя. Новините са добри в известен смисъл. Крайслерът не се е появявал, откакто Лев те охранява.

Раменете й увиснаха.

— Ами когато престане да ме пази? Пък и кой е той? Толкова е страшно да знаеш, че някой те наблюдава. Като че ли ти крадат живота.

Съни виждаше, че тя истински се страхува.

— Вече ще си добре — каза нежно. — Мак ще оправи всичко.

— Да, ще се погрижа — обеща Мак. — Все още работим по въпроса. — Режеше пицата на парчета със сръчността, дължаща се на десетилетия практика. — Знам, че обичаш аншоа, Али. И Роди, но малко. — Напълни чиниите на Съни и Роди.

Съни беше разтревожена. Първо болонката и Пират, а сега и аншоата. Може би тя и Мак не бяха съвместими все пак. А Али беше толкова красива, така уязвима и безпомощна в прекалено големия за нея пуловер на Мак — приличаше на уплашена русалка, готова отново да се скрие в морето. Дори Роди беше подвластен на магията й. Тя видя изпод спуснатите си клепачи как Мак се усмихва на Али.

— И така, кога заминаваш за Кан?

— След два дни. Не че съм готова. Всъщност предпочитам да не съм там, особено след като знам какъв е филмът. — Сви рамене и отхапа от пицата. — Но такава ми е работата. Ще отида и ще направя всичко, каквото трябва. Все пак, нали за това ми плащат.

Съни също отхапа от пицата си. Тя имаше дъха и вкуса на аншоа. В скута й лежеше Тесоро и трепереше. Тя стана, влезе вътре, свали кувертюрата от дивана и уви в нея кученцето си, после отново излезе на верандата. Сега вятърът определено беше студен и тя също започна да трепери. Никой, включително Мак, не забеляза. Говореха за новия филм на Али и за фестивала в Кан.

— Трябва да дойдеш с мен. — Али гледаше право в очите на Мак. — Бих се радвала на приятел в онази среда. А и ще можем да поговорим за ситуацията с Рон, да нахвърлим план за действие. Както и за онзи, който ме следи, и за писмата. Просто нямам време, преди да тръгна — добави.

— Може би ще го направя — каза Мак.

Сърцето на Съни се сви. Губеше битка, за която дори не знаеше, че се води. Отново стана и каза:

— Съжалявам, часовата разлика ме убива. А утре трябва да стана много рано.

Грабна виещата Тесоро, целуна всички бързо и им каза „довиждане“. Изненада се, когато Али стана, за да я прегърне. На познатото лице на филмовата звезда беше изписана тъга, която говореше много за самотата й.

— Чуй — каза Съни, изведнъж изпитала загриженост, — ако имаш нужда да поговориш с някого, обади ми се. Номера ми го има в указателя. — Погледите им се срещнаха. — Наистина искам да го направиш — добави тя тихо. — Понякога мнението на друга жена може много да помогне.

Али й се усмихна и отново я прегърна.

— Не съм свикнала жените да ме харесват — каза. — Те обикновено ревнуват.

Съни се усмихна. Нейната ревност беше временна, тя щеше без колебание да остави любимия си в компанията на известната красавица. А и беше вярно, че се чувства уморена. Едва държеше очите си отворени. Мак я изпрати до вратата. Стисна я за рамото и я обърна с лице към себе си.

— Добре ли си, скъпа? — запита.

Тя свали панделката от косата си и тръсна глава, водопадът от черна коприна се разля по раменете й и тя стана още по-красива, а Мак се усмихна.

— Хей, бейби — каза убедително, — не ревнуваш от Али, нали? Тя е просто една изгубена душа, Съни. Нищо лично.

— Знам — каза и добави с усмивка: — Просто внимавай, а?

Но все пак, докато пътуваше на висока скорост със своя „Харли“ по крайбрежната магистрала към Санта Моника, закопчала Тесоро на сигурно място в якето си, тя се питаше дали беше постъпила правилно.