Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (14)

Глава 14

След пет дни Съни и Мак кацнаха на международното летище в Лос Анджелис. Той я остави у дома й, после продължи нататък с лимузината, като по пътя провери съобщенията, получени по време на отсъствието му.

За негова изненада, имаше едно от предполагаемо изчезналия Рон Перин, който искаше да знае кога ще се върне Мак, питаше защо не отговаря на съобщенията и къде е, по дяволите, след като той има нужда от него. Изглеждаше, че Мариса греши и Перин все пак не е мъртъв.

Имаше също така съобщение и от Демарко.

— Аз съм „дясната ръка“ на Перин. Искам да разговарям с теб. — Гласът на Демарко беше студен като айсберг. — Моля те, обади ми се възможно най-скоро, за да уговорим срещата.

Мак, разбира се, позвъни веднага на Съни, за да й разкаже какво е развитието на нещата.

— Интересно, нали? — каза.

— Кое? Съобщението на Перин или на Демарко?

— И двете. Както и да е, ще се обадя и на двамата. И ще ти разкажа какво се е случило. Междувременно, бейби, гледай да понаваксаш малко сън. Изглеждаш изтощена.

— Благодарение на теб. — В гласа й се усещаше весела нотка, беше ясно, че се усмихва, докато изговаря думите.

Мак също се усмихваше, когато натискаше бутона за край на разговора.

Когато Мак най-после се прибра у дома си, Пират го поздрави както обикновено — облиза щастливо цялото му лице. Миришеше неприятно като стари и много мръсни чорапи. Време беше да се обади в службата по обслужване на кучета по домовете, чието русокосо момиченце Пират обожаваше, ако можеше да се съди по глупавото му щастливо изражение, докато тя го къпеше.

Мак погледна часовника си. Беше още само обяд. Той взе душ и обу удобни стари къси панталони в цвят каки. Пират вървеше непрекъснато след него и го последва и на верандата. Мак се облегна на перилата и с благодарност вдиша няколко пъти дълбоко свежия въздух с мириса на море. Това му достави огромно удоволствие след дългия полет. В момента вълните се отдръпваха, океанът блестеше — равен и с цвета на стомана под сивото небе, лишено от блясъка и топлината на слънцето. Не се виждаше нито един сърфист. Разбира се. Сети се, че те вероятно очакват прииждането на прилива, подготвят се за онези големи зелени вълни, които се разбиват мощно в брега. Понякога той се удивяваше на умението им да се носят на гребена, приличаха му на умели и добре тренирани циркови артисти.

Мак се беше свързал с Роди още от Рим и го беше информирал за положението, в което се намира Мариса. Сега отново му се обади и разбра, че до този момент Роди няма никаква представа кой следи Али, защото крайслерът не се е появявал, откакто Лев е поел бдението над нея. Роди също така уведоми Мак за получаването на последното заплашително писмо, доставено на Али в ресторанта.

— Не било написано с кръв, а на компютър. Но в него доста подробно било описано какво той възнамерява да причини на мис Рей. Между другото, той никога не я наричал „Али“, винаги използвал официалното „мис Рей“.

— И какво ще направим по този въпрос? — запита Мак.

— Лев записал регистрационния номер на мотора и дори вече го проверил. Някой е наел мъжа, той просто е изпълнил поръчката. Онзи, който го наел, платил в брой. Което било доста необичайно, но странно, никой не си спомня как изглеждал.

Мак въздъхна.

— Искам да провериш хората, с които Али работи. Всички, с които тя има контакт, колкото и незначителен да е той. Това означава хората, които работят в къщата й, включително градинарите и онези, които поддържат басейна, фризьорът й, масажистът, дори онези, които изпълняват поръчките й. Знаеш процедурата.

Да, Роди я познаваше добре — работата никак не беше малко. Мак каза:

— Чувал ли си някога нещо за Сам Демарко? Той е партньор на Перин. Неговата „дясна ръка“ или поне така описва себе си в телефонното съобщение, което ми е изпратил.

— Което означава, че егото му никак не е малко — каза Роди. — И, да, чувал съм за него. Един от големите играчи в този град. Обича показността много повече от Перин. Обича Вегас, клубовете, такива неща. Обича да дава големи и запомнящи се партита у дома си. Има огромна модерна къща на една от улиците над „Сънсет“ — нали ги знаеш, онези, от които се разкрива легендарна гледка над целия град и носят имена на птици. Има и по-нова къща в Палм Дезърт.

— Добре. Ще се обадя на Демарко и ще видя какво е толкова спешно, че налага „дясната ръка“ на Перин да разговаря с мен. Мариса иска да го помоля да се обади и на нея, за да знае какво да прави оттук нататък.

— А иска ли си пистолета обратно? Ако е така, той е в кофата под мивката в кухнята ти.

Мак се засмя.

— Много благодаря, човече. Ще се постарая да го върна на Перин.

Следващото му обаждане беше до Рон Перин. Не последва отговор. Остави съобщение с молба да му се обадят, после звънна на Демарко. И след всичките приказки за спешност и настояване, Демарко дори не прие обаждането му. Вместо него, секретарката му им уреди среща за обяд в един часа на другия ден — в „Айви“ на „Робъртсън“. Тя също така каза, че Демарко има нужда от помощта му. Че искал да го наеме. Обаче не каза защо.

Мак се замисли дали да не се обади на филмовата звезда, но умората от полета и часовата разлика го налегна, силният глад го притесняваше не по-малко, затова свирна на Пират, качиха се в колата и подкараха към „Малибу кънтри март“, на пет минути оттам. Това беше малък комплекс от шикозни бутици и ресторанти, разположени около затревен площад, на който имаше пясъчници и люлки за малките деца. Купи храна за вкъщи — традиционна италианска питка с шунка и сирене от италианския ресторант „Тради нои“ и с Пират, който дишаше нетърпеливо във врата му, готов да сподели храната с него, седна на една от пейките отпред, за да се наслади на уталожването на глада и на света на Малибу, който минаваше пред него.

Както винаги, папараците висяха пред „Старбъкс“ и „Кофи бийн“ с надеждата да извадят късмет и да засекат някоя „гореща“ млада актриса, чиято поява тук, с бебета или малки кучета, с бельо или без бельо, би предизвикала истински хаос. Мак поблагодари на Бога, че го оставиха на спокойствие, въпреки че го познаха. Той не притежаваше онзи вид слава, за който те бяха излезли на лов. Около Мак Райли нямаше нито един скандал. Освен ако, разбира се, не го видеха в компанията на Али Рей. Ето, това би се казвало новина.

Докато вървеше обратно към колата, той спря, за да погледне витрината на „Планет Блу“. Имаше бяла тениска с надпис „Любовта е всичко, от което имаме нужда“, изписано с блестящи букви. Усмихна се и влезе, за да я купи за Съни.

Върна се у дома си и отново излезе на верандата. Втренчи поглед в океана. Бялата пяна се стелеше над скалите, а слънцето надничаше през облаците. Обади се на Перин за последен път и смръщи вежди, защото отново беше помолен да остави съобщение. Каквото и да правеше, магнатът не отговаряше на телефонните обаждания.

Унесен от шума на океана, Мак се излегна в металния шезлонг и веднага заспа, победен от часовата разлика.