Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (10)

Глава 10

Помощникът на Мак, Роди Крюгер, на възраст трийсет и пет години, с къса и изрусена коса, привлекателен, весел и много популярен човек, остана в къщата в Малибу, за да се грижи за Пират. Беше се разположил на верандата в стар метален шезлонг от „Уол Март“ в ръка с кутийка диетична пепси-кола и със спортната страница на лосанджелиския „Таймс“ — в другата.

От време на време вдигаше глава и хвърляше поглед на къщата на Перин, която се намираше по-надолу по плажа. Мак му беше разказал за случилото се и му беше заръчал да се погрижи за случая Али Рей, макар че „случай“ едва ли беше най-подходящият термин за усилията им да открият кой я следи или пък автора на анонимните писма, който може би беше по-големият проблем. Али беше изпратила на Мак две писма и той беше добил представа за мръсотията, с която този мъж я заливаше.

Роди беше неин отдавнашен почитател и беше щастлив да работи за звездата. Освен това смяташе, че така част от нейната слава и блясък се прехвърля върху него. В къщата на Перин обаче всичко беше тихо и спокойно, затова той продължи да чете спортните новини.

След половин час хвърли поглед на часовника, обвит в яркосиня гумена обвивка, водоустойчив до дълбочина от десет метра, подарен му от Мак миналата Коледа. Той изглеждаше евтин, обаче Роди знаеше, че струва цяло малко състояние, и тъй като беше запален гмуркач и сърфист, много го харесваше. Беше време да почисти автомобила на Мак — „Тойота Приус“. Досадните чайки летяха непрекъснато над главите им и изпражненията им можеха да изцапат всичко на секундата. Полепваха и по автомобилите. Мак му беше поръчал да почиства колата два пъти на ден, а Роди беше отговорен човек и подхождаше съвестно към всичко в живота. Освен това, знаеше колко много Мак обича автомобила си, изработен по специална поръчка. Повече дори от черния „Додж Рам“, който беше бившата му страст. Сега обаче, като повечето жители на Холивуд, Мак и Съни се интересуваха от екологията и здравето на планетата.

„Малибу Калъни“ може и да беше предградие на плажа, чиито жители бяха забогатели впоследствие, но беше запазило стария си чар. Всяка къща беше построена в различен стил и можеше да се види всичко — от традиционните огради от колове до съвременни бетонни укрепления. Телефонните и електрическите жици все още висяха хлабаво по протежение на единствената улица — в този аспект нищо не се беше променило от четирийсетте години на двайсети век. Обикновено във всеки момент можеха да се видят поне няколко собственика да мият колите си — с тази разлика, че сега въпросните автомобили бяха марки „Мерцедес“ или „Порше“. Деца с ролери или униформени камериерки разхождаха кучетата, спираха да побъбрят с градинарите, обикновено мексиканци, които поддържаха в безупречна форма малките, но ужасно скъпи морави. Виждаха се хора, които бягат за здраве, които бяха потни, както и всички други, отдадени на това занимание, макар да бяха богаташи и филмови звезди, а над „легналите полицаи“ бавно преминаваха каравани, които доставят цветя или зеленчуци. Гледката беше като във всяко друго богато американско предградие.

Роди изнесе кофа вода и гъба на улицата и отми последните изпражнения на чайките, като ги ругаеше тихо под носа си. Пират седеше на задните си лапи до него и се надяваше да се разходят с колата, обаче днес нямаше да има този късмет. Роди подсуши автомобила с книжни кърпички, излъска го набързо, изхвърли водата от кофата в канала, после провери вратите. Както предполагаше, автомобилът беше отключен. Въздъхна. Мак никога не заключваше нито колата, нито къщата си.

— И кой от съседите ми ще открадне моята „Тойота Приус“? — питаше той с усмивка.

Роди си помисли, че е прав. Но все пак провери, за да е сигурен, че всичко е вътре. Прокара одобрително длан по черните седалки от естествена кожа, после отвори жабката. И си пое рязко дъх. Гледаше втренчено пистолета, който беше вътре — „Сигма“ четирийсети калибър. Знаеше, че Мак никога не носи оръжие, освен ако не се налага да навлезе в опасна територия. И със сигурност не би оставил оръжие в автомобила си. А и, доколкото беше известно на Роди, Мак притежаваше единствено полуавтоматичен „Глок“. Никога не го беше виждал със „Сигма“ четирийсети калибър. Никога.

Роди хвана пистолета с парцала, с който лъскаше колата, пусна го в празната кофа и го внесе в къщата.

В Рим, Съни лежеше по гръб и гледаше втренчено в тавана. На лицето й беше изписана усмивката на доволна от секса жена, дланта й беше в тази на Мак. И в този момент звънна телефонът. Тя нададе тих стон и протегна ръка към него.

— Pronto — каза в италиански стил. После: — О, здравей, Роди, как си? Добре. Да, страхотно. Да, Мак е тук, ей сега ще говориш с него.

Тя подаде слушалката на Мак, подпря се на лакът и загледа нежно лицето му.

— Здравей, Род — каза Мак мързеливо.

Съни го видя да мръщи вежди. И се запита какво става.

— Добре — каза той. — Знам откъде е дошъл пистолетът. От мис Дяволито ангелче. Увий го в парцала и го остави в кофата под мивката. Предполагам, че мястото е безопасно като всяко друго. Ще остане там, докато не изникне възможност да й го върна.

— Хитра жена — каза той на Съни, след като се сбогува с Роди. — Да захвърли оръжието в колата ми. Питам се защо го е направила.

Съни стана от леглото. Облече белия хотелски халат, взе бутилка минерална вода от минибара и се върна под завивките. Мак си помисли, че никога не е била по-красива — така, без грим и с разпусната свободно коса.

— Защо имам чувството, че не знам всичко! — запита тя и го изгледа изпод дългите си мигли с онзи поглед, запазен за деловите й отношения.

— Щях да ти разкажа всичко за нея, обаче ти отклони въпроса…

Тя му се усмихна, за да му каже, че му е простила, и отпи от минералната вода.

— По-добре да ми разкажеш сега. И се погрижи този път да е всичко.

Мак стана от леглото.

— Може ли първо да взема душ?

Тя поклати глава.

— Не. След това.

— Добре — съгласи се той. — Ето какво се случи.

И й разказа за Дяволитото ангелче, за посещението си при Перин и за появата на прага му на известната Али Рей.

— Работата е там, че и двамата съпрузи Перин вярват, че някой ги следи. Али отрича да го следи, той също отрича да я следи. Или някой от тях лъже, или става нещо друго. И е много възможно то да има нещо общо с червенокосата с пистолета.

— Мис Дяволито ангелче — каза Съни. — Обзалагам се, че е великолепен представител на женската половина на човечеството.

— Не толкова, колкото известната Али.

— Оставих те сам само за два дни — въздъхна тя. — И виж в какво се забърка. И всичките тези красиви жени, които тичат след теб.

— Не е точно така — каза Мак с престорено скромна усмивка, а тя грабна една от възглавниците и го удари по главата с нея.

— Не, не — нададе стон той и се зави през глава. — Няма повече да правя така, виновен съм, признавам. Трябва да взема душ.

Тя го хвана за ръката.

— Знам някои приятни игри под душа. О, между другото, надявам се да не си забравил, че довечера ще ме изведеш на вечеря.

— Не съм. — Макар че мислеше повече за румсървис и сън. Но… обещанието си е обещание.

— Ще отидем „При Алваро“ — каза Съни с усмивка. — Нищо, освен най-доброто за твоето момиче. Помниш ли?