Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Рети

Докато часовите я придружаваха до килията на пленниците, тя видя няколко решетки на климатичната инсталация. Плановете показваха, че системата е снабдена с много клапи и че тръбите са прекалено тесни, за да могат пленниците да се проврат през тях.

„Но не и за мъничък урски мъжкар, въоръжен с лазерни резачки.“

Планът на Рети беше рискован и тя не искаше да праща своя „съпруг“ в лабиринта от въздушни тръби. Но „аз“ изглеждаше уверен, че няма да се загуби.

— тоз лабиринт не по-лош от смрадливи проходи под тревиста равнина — презрително бе казал той, докато проучваше холографската схема. — по-лесен от промъкване през коренови тунели, къде урски личинки и мъжкари трябва бързат без сладка женска торбичка да лягат вътре. — „аз“ усука дългата си шия в жест, равносилен на свиване на рамене. — не се тревожи, жена! аз вземе инструменти да отключи мъже. справим се чисто с работа!

Това щеше да е критичната фаза. Щом Кун и Джаз напуснеха херметичния шлюз на карцера, всички други пречки бързо щяха да отпаднат. Рети беше оптимистично настроена.

Над яките врати на две от килиите светеха червени лампички. В отсрещната, тя знаеше, бяха джофурските пръстени, заловени в блатото. Малкият г’кек Хък помагаше на Нис да ги разпитват. Рети си бе блъскала главата, за да измисли начин, по който джофурите биха могли да се вместят в плана й, но накрая реши, че е най-добре да ги остави там, където са си.

„Този «Стрийкър» няма да посмее да ни преследва щом изкараме звездна лодка навън… но джофурският кораб би могъл да го направи. Особено ако тези пръстени са успели да сигнализират на другарите си.“

Когато часовият приближи до килията на Кун, Рети поглади сгънатия лист хартия, на който усърдно беше отпечатала инструкции — бе изговаряла думите буква по буква, достигайки до пределите на новопридобитата си грамотност. Знаеше, че сигурно е допуснала много грешки, но кой можеше да си позволи да придиря?

„КУН АС МОЖЕМТЕ ИЗМЪКНА ОТТУКА ИЗКАЖЛИ?“

Така гласеше първият ред от писмото, което възнамеряваше да му предаде, докато се преструваше, че му задава въпроси. Ако даникският пилот разбереше и се съгласеше с плана, тя щеше да излезе и да пусне „аз“ да провре малкото си гъвкаво телце през въздушните тръби на „Стрийкър“. Междувременно тя щеше да запали пожари на подходящи места — в корабния салон и товарния шлюз, — за да отвлече вниманието на екипажа от този отсек, докато Кун използваше отмъкнати инструменти, за да излезе навън. Ако всичко минеше добре, после щяха да стигнат до външния шлюз, да откраднат звездна лодка и да избягат.

„Има само едно условие, Кун. Трябва да се съгласиш да избягаме оттук. Надалече от тези земянити, надалече от даниките, ротените, джофурските чудовища и всички тез гадости. Надалече от Джиджо.“

Бе сигурна, че той ще приеме. Във всеки случай, ако Кун или Джаз решаха да й създадат проблеми, щяха да разберат, че си имат работа с друга Рети.

Часовият внимателно управляваше екзокостюма си в тесния коридор. Тромавата машина трябваше да се наведе, за да му позволи да приближи ключа към вратата. Накрая тя се плъзна настрани. Рети видя двете койки, на всяка от които лежеше покрита с одеяло човешка фигура.

— Хей, Кун — каза тя и го сбута по рамото. — Събуждай се! Никво мотаене повече. Тези приятели искат да знаят как си ги проследил…

Отметна одеялото, но даникът не помръдна.

„Да не са го упоили? — помисли си Рети. — Трябва да го събудя. Тази работа не може да чака!“

Тя го разтърси по-силно, обърна го към себе си…

И отскочи изненадано.

Лицето на даника беше мораво. Очите му бяха изскочили от орбитите, а изплезеният му език бе подут.

Делфинският часови стъписано изцвъртя на инстинктивния животински език на расата си.

Рети се опита да се пребори с шока си. Бе израснала със смъртта, но й трябваха всички усилия на волята, за да сподави ужаса, надигащ се в гърлото й.

Някак си успя да се насили да се завърти към другата койка.