Дейвид Брин
Брегът на вечността (75)

Ларк

Слаба дневна светлина проникваше в езерото. Клоните на няколко потънали дървета се олюляваха като под полъх на вятъра. Рюкът върху очите му помагаше да вижда и усилваше бледите лъчи, но Ларк намираше сенките за зловещи и му се струваше, че всичко това не може да е действително.

Докато работеше под водата заедно с Ран и Линг, той участваше в странен ритуал на общуване с попадналите в капан обитатели на консервиращия балон. Сега порталът на кораба се беше изпълнил с хора и ротени, нетърпеливо притискащи се към златната преграда. И все пак отвън не се виждаше никакво движение. Онези вътре все още бяха като статуи, като восъчни скулптури, изобразяващи хора с тревожни лица.

Но когато Ларк и другите плувци се извръщаха, „статуите“ променяха позите си с невероятна скорост.

Според напрегнатото обяснение на Линг, написано върху восъчната й плочка, пленниците обитавали „КВАНТОВО ОТДЕЛЕН СВЯТ“. Тя прибави нещо за „ПОЗНАВАТЕЛНА ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ ОТ ОРГАНИЧНИ НАБЛЮДАТЕЛИ“ и изглежда, смяташе, че това е достатъчно. Но Ларк не можеше да проумее защо негледането трябва да променя нещо. Сара несъмнено щеше да го разбере повече от него, провинциалния биолог. „Преди я дразнех, че книгите, които най-много обича, са пълни с безполезни абстракции. Концепции, от които никой джиджоец никога няма да се нуждае. Колко малко съм знаел!“

За Ларк всичко това бе особено ненавременен вид магия, сякаш капризната богиня Ифни беше измислила златистата преграда, за да изпита търпението на смъртните.

За щастие, микротрекските пръстени снабдяваха човешките плувци с достатъчно въздух. Когато запасите се изчерпаха, малките треки разпериха широки ветрила и ги размахаха в езерната вода. Това осигури свеж кислород за Ларк и другите. Поредната възхитителна особеност на постоянно адаптиращите се пръстеновидни. С тях, както и с костюмите от гущерови мембрани и рюковете, за обитателите на балона плувците приличаха на странни морски чудовища. Накрая обаче пленниците инсталираха електронно табло, на което проблеснаха англически букви.

„НАВЯРНО ИМАМЕ ОБЩА ЦЕЛ“ — казваха те.

До този момент идеята на Ларк действаше. За разлика от трагедията на платото Дуден, затворниците на балона се бяха намирали в херметичен корпус, попречил на златистата течност да намокри телата и животоподдържащите им устройства. Нещо повече, леденото езеро достатъчно компенсираше топлината, така че двигателите им не ги бяха изпекли. Бяха пленени и заключени в странно време. Но бяха живи.

Когато погледна към един от ротенските господари, Ларк с лекота различи маската на създанието. Генерираните от рюка цветове разделяха обаятелното му лице, толкова красиво в очите на човеците, на две части, всяка със своя собствена аура. Върху горната половина лежеше месест симбионт, който оформяше царствено чело, високи скули и величествен нос. Мъртвешката сивота показваше, че върху очните ябълки на ротена има някакъв вид синтетични лещи, а прекрасните бели зъби бяха в изкуствена обвивка.

„Внушителна маскировка“ — помисли си той. И все пак дори без маските си ротените бяха забележително хуманоидни, сходство, което несъмнено беше породило коварния им план да спечелят на своя страна неколцина впечатлителни земянити през отчаяните, наивни дни непосредствено след контакта и да ги превърнат в избрано племе от верни помощници — даниките. Ако действаха умело, това би позволило на ротените да извършат безброй престъпления, като използваха за мръсната работа посредничеството на човеците. А ако даниките бъдеха заловени на местопрестъплението, за всичко щеше да отговаря Земята.

От тази гледна точка обитателите на пленения кораб бяха заслужили участта си. Ларк навярно би гласувал да ги оставят в това положение, докато Джиджо не рециклира останките им. Само че сега бе надвиснала още по-голяма опасност и нямаше къде другаде да търсят съюзници срещу джофурите.

Търпението на пленниците очевидно се беше изчерпало. Показваше го последният ред от съобщението им.

„ИЗМЪКНЕТЕ НИ ОТТУК!“

Ран, високият даникски водач, започна да пише върху восъчната си плочка:

„ВЪЗМОЖНО Е ДА СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА ГО НАПРАВИМ.

ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНИТЕ СЛЕДНОТО…“

Ларк понечи да грабне плочката, но Линг стигна първа до него и изтръгна перото от ръката му. Изненада, а после и гняв засия по онази част на лицето му, която се виждаше между рюка и дихателния пръстен. Но едрият мъж бе сам и знаеше, че Джени Шен е заредила в арбалета си смъртоносни стрелички. Сержантката наблюдаваше от известно разстояние, за да не пречи на странния разговор.

Линг замени съобщението на Ран с друго:

„КАК ПРЕДЛАГАТЕ ДА НАПРАВИМ ТОВА?“

Тя прехвърли през шията си ремъка, така че плочата да увисне на гърба й с текста навън. После кимна и Ран и Ларк се завъртяха. Зловещо усещане плъзна по гърба на младия биолог, докато си представяше припряното раздвижване зад тях. Без наблюдатели ротените и даниките бяха свободни от замръзналото време, можеха да прочетат съобщението на Линг и да напишат отговор.

„Никога не съм се интересувал сериозно от физика — помисли си той. — Но ми се струва, че във всичко това има нещо напълно абсурдно.“

Плувците оставиха течението да ги завърти обратно. Бяха изтекли само няколко дури, когато отново погледнаха към люка, но повечето от ротенските и човешките фигури вече бяха променили позите си. На електронното табло сияеше нов надпис.

„ПРЕДПОЧИТАН МЕТОД: УНИЩОЖЕТЕ ДЖОФУРИТЕ.“

Мехурчета изригнаха от дихателната тръба на Ларк — той едва не се задави от смях. Линг погледна към него и изрази съгласието си с поклащане на глава. Втората половина от съобщението беше по-сериозна.

„ДРУГА ВЪЗМОЖНОСТ: ДАЙТЕ НА ДЖОФУРИТЕ КАКВОТО ИСКАТ.

ОТКУПЕТЕ СВОБОДАТА НИ!“

Ларк разгледа многобройните статуи. Лицата им бяха отчаяни. Не можеше да не се трогне, когато го молеха да спаси живота им. „В известен смисъл вината не е тяхна. Предците им са сключили глупава сделка от тяхно име, също като моите. В онези дни, точно след срещата си с галактянската култура, земянитите трябва да са били и луди, и лековерни.“

Трябваше му усилие, за да вкорави сърцето си, но Ларк разбираше, че се налага.

„КАКВО МОЖЕТЕ ДА НИ ПРЕДЛОЖИТЕ В ЗАМЯНА?“ — бе написала Линг.

Ларк и Ран едновременно я погледнаха. Но Линг като че ли не съзнаваше, че думите й имат и конкретен, и общ смисъл. Отново се завъртяха и дадоха на пленниците възможност да прочетат въпроса и да отговорят. Докато описваше бавен кръг, Ларк хвърли поглед към нея, но живите очила правеха директния контакт с очите й невъзможен. Излъчваната от рюка й аура изразяваше мрачна решителност.

Ларк очакваше да завари пленниците в смут, разтревожени от намека на Линг. После разбра. „Те ни виждат само когато сме с гръб към тях. Възможно е дори да не знаят, че тук са Ран и Линг!“

„ВСИЧКО, КАКВОТО ИМАМЕ.“

Такъв беше искреният отговор, изписан със сияещи букви. Следващото съобщение на Линг насочваше право към въпроса.

„РО-КЕНН Е РАЗПРОСТРАНИЛ КХЮИНСКА И ХУУНСКА ЕПИДЕМИЯ.

МОЖЕ БИ И ДРУГИ.

ИЗЛЕКУВАЙТЕ ГИ ИЛИ ИЗГНИЙТЕ ТУК.“

Това обвинение едва не накара Ран да избухне. Във фаринкса му отекна задавен гняв и се понесе на мехурчета нагоре. Ларк се уплаши, че те могат да отнесат ругатните му чак до повърхността на езерото. Звездният мъж се опита да изтръгне плочката от ръцете на Линг и двамата за кратко се сборичкаха. Но когато Ларк направи движение с длан през гърлото си, Ран хвърли поглед към Джени. Придружавана от младите кхюини, сержантката се приближаваше, вдигнала смъртоносния си арбалет.

Раменете на даникския пилот увиснаха и той механично изпълни следващата процедура по завъртането. Младият биолог чу нисък стържещ звук и разбра, че Ран скърца със зъби.

Ларк очакваше пленените звездни пътешественици да протестират и да твърдят, че са невинни. И естествено, когато погледна към тях, на таблото пишеше:

„ЕПИДЕМИИ ЛИ? НЕ ЗНАЕМ НИЩО ЗА ТОВА.“

Но Линг бе непреклонна до степен, която очевидно изненадваше Ран, с яростни думи тя каза на пленниците — нейни бивши приятели и колеги — следващия път да отговорят искрено, защото иначе ще бъдат оставени на съдбата си.

Това най-после предизвика неохотно признание.

„РО-КЕНН ИМАШЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

И ОТ НЕГО ЗАВИСЕШЕ ДАЛИ ДА РЕШИ ДА ИЗПОЛЗВА ТАКИВА СРЕДСТВА.

ИЗМЪКНЕТЕ НИ ОТТУК.

МОЖЕМ ДА ВИ ДАДЕМ ЛЕКАРСТВО.“

Сияещата наситеност на рюковата аура на Линг изпълни Ларк със страхопочитание. До този момент тя сигурно беше хранила слаба надежда, че всичко това е грешка… че има някакво друго обяснение.

Сега вече нямаше никакви колебания. В сравнение с нейната ярост избухването на Ран не представляваше нищо.

Докато двамата даники даваха воля на гнева си, всеки поради различна причина, Ларк взе восъчната си плоча и написа отговор:

„НЕЗАБАВНО ПРИГОТВЕТЕ ЛЕКАРСТВАТА.

НО НИ ТРЯБВА ОЩЕ НЕЩО.“

Бе логично джофурите да използват това странно оръжие — да излеят химически синтезирано темпорално вещество върху врагове си. Това отговаряше на расовата им дарба да манипулират с органична материя. Но в своята надменност господарските пръстени бяха пропусвали нещо.

„Те имат братовчеди на Джиджо, които са верни на Шестте.“

Наистина, местните треки нямаха амбициозен характер и им липсваха познания по галактянската наука. И все пак група надарени местни аптекари бяха анализирали веществото — плътна квазижива тъкан — само по вкуса му. Без да разбират загадъчните му темпорални ефекти, те бяха успели да отделят от жлезите си противосредство.

За съжаление, не можеха просто да приготвят сместа и да натрият златния пашкул около ротенския кораб. Поради една-единствена причина — антидотът се разтваряше във вода. Използването му под повърхността на езерото представляваше проблем.

Но имаше изход. При платото Дуден те откриха, че консервиращите балони на стария мулк-паяк могат да се притиснат към златната степа и да се слеят с нея, преминавайки през преградата като камъни, потъващи в мека глина.

Ларк бе наредил да донесат още балони от древната съкровищница на съществото, което Дуер наричаше Единствен по рода си. Сръчните петоноги сини кхюини доближиха няколко яйцевидни предмета до посочената им от него част на стената точно от отсрещната страна на люка. Балоните бяха изкорубени и превърнати в бутилки, затворени от единия край със запушалки от трекски восък. Във всеки от тях можеха да се видят машини и други реликви от буюрско време, лъщящи като насекоми, запечатани в кехлибар. Само че сега тези останки като че ли плуваха в пяната вътре.

Отначало усилията на кхюините почти не дадоха видими резултати. Водата резонираше, но без да последва сливане. Ларк написа на плочата си заповед:

„НИКОЙ ДА НЕ ГЛЕДА!“

Линг енергично кимна. Когато край опустошеното г’кекско селище бяха провеждали предишните експерименти, отвътре нямаше наблюдатели. Поне не живи. Тук сцената се следеше по странно редуващ се начин от живи същества от двете страни на покритието. Навярно несиметричните квантови ефекти означаваха, че пред погледа на наблюдатели не може да се случи нищо.

Мина известно време, докато обяснят на пленниците, че трябва да се обръщат с гръб към външния свят. Но скоро всички ротени и човеци от двете страни се извърнаха. Прибрали зрителните си куполи в корубите си, младите кхюини сляпо забутаха балоните. „Това трябва да е най-странният начин да направиш нещо“ — помисли си Ларк, загледан към потопената някогашна Поляна на Общностите на Шестте раси. През целия му живот учители и водачи бяха казвали, че ако иска да свърши нещо както трябва, трябва да му посвети цялото си внимание. Но този противоположен начин на действие — при който се изискваше тъкмо невнимание — му напомняше за ниханическите мистици в Долината, упражняващи „дзен-изкуства“ като стрелба с лък със завързани очи, за да култивират в себе си откъснатост и готовност за Пътя на изкуплението.

Той отново погледна към Линг, звездната биоложка. Аурата й продължаваше да кипи, но вече в по-студени нюанси. „Приключила е с верността си към някогашните си съюзници. Дали вече е избрала нови?“ Искаше му се да могат да идат някъде на уединено — и сухо — място и да поговорят без предишните предпазливи въпроси и отговори. Но не бе сигурен, че и тя иска същото. Фактът, че се е оказал прав, не означаваше, че Линг трябва да му е благодарна, задето е разбил идолите от детството й.

След известно време тя кимна и отново се завъртяха.

Ран доволно изсумтя и Ларк усети, че сърцето му се разтуптяна.

Балоните бяха проникнали през по-голямата част от преградата! Изтощените сини кхюини радостно се разбъбриха и побързаха към бамбуковата горичка, за да подишат въздух през импровизирания си шнорхел.

Ларк написа съобщение на пленниците в ротенския кораб.

„ДА СЕ ОТСТРАНЯТ ВСИЧКИ,

ОСВЕН 2 ДРЕБНИ ЧОВЕЦИ

С ВЪЗДУШНИ РЕЗЕРВОАРИ

НОСЕТЕ ЛЕКАРСТВАТА!“

Когато се обърнаха следващия път, от другата страна стояха само две жени. Бяха дребни, но дори през плувните им костюми се виждаха добре развитите им фигури — закръглени и със съвсем тънки талии. Очевидно се бяха възползвали от същото козметично биоскулптиране, което правеше Линг и покойната Беш толкова поразителни. „Там в космоса е друга вселена, в която можеш да се оформиш като бог.“

Ларк заплува към мястото, където краят на мулковата капсула стърчеше от джофурската преграда. По-голямата част от балона беше дълбоко потънала в нея. Отворът в отсрещния му край бе запечатан с дебел слой трекски восък.

Биологът извади от торбичката си инструмент, даден му от един от помощниците на Лестър Камбъл. Техникът го беше нарекъл „отварачка за консерви“.

— Проблемът ни е да направим така, че разтворителят да влезе в контакт с преградата, но не и с водата — бе обяснил той. — Решението ни е да използваме новата трекска течност, за да отворим няколко мулкови балона. После покриваме стените на кухината с неутрален восък и я пълним с разтворител. Дупката е запечатана, така че имаме напълно затворен съд…

— Виждам, че вътре сте оставили стара буюрска машина — отбеляза Ларк.

— Течността няма да й навреди, а машината ни трябва вътре. Няма значение за какво са я използвали буюрите, стига да можем отново да я активираме с дръпване на шнура, закрепен за запушалката. При отпушване съдържанието влиза в контакт с джофурската стена! Съвсем просто е.

Ларк не беше толкова сигурен. Нямаше как да разберат дали хитроумните импровизирани електрически устройства ще работят под вода, заобиколени от полета, изкривяващи времето. „Сега ще проверим“ — помисли си той и дръпна активатора.

За негово облекчение буюрското устройство заработи според очакванията… и разгъна придатък, навит и еластичен като опашка на ленивец.

„За какво ли са те използвали? — запита се биологът, докато наблюдаваше машината. — Дали притежаваш достатъчно съзнание, за да се чудиш къде се намираш? И къде са отишли господарите ти? Имаш ли вътрешен часовник, за да разбираш, че е изминал половин милион години? Или за теб времето в балона е спряло?“

Навитата ръка се размота, докато машината се опитваше да се изправи и дърпаше шнура, свързан със запушалката в другия край. Тя се хлъзна, запъна се, после се хлъзна още малко…

Трудно му бе да следи събитията в район с „квантово отделено време“. Нещата като че ли ставаха на етапи. Понякога следствието сякаш предхождаше причината или пък Ларк виждаше отсрещната страна на въртящ се предмет, докато по-близките му части оставаха някак замъглени. Странен начин на възприемане, който му напомняше за „кубистките“ произведения на изкуството, изобразени в древните книги, които майка му обичаше да взима от Библоския архив.

Накрая запушалката се освободи. От отвора на импровизираната бутилка заизлиза червеникава пяна и се плъзна към златната стена. Сърцето на Ларк се разтуптя и той усети, че амулетът му, парченцето от Светото яйце, реагира с повишаваща се топлина. С лявата си ръка биологът опипа костюма си от гущерови мембрани, но не успя да пъхне пръсти и да стисне вибриращия камък.

Ран доволно сумтеше, докато пенливата течност се разпространяваше, разяждайки джофурската преграда. Разширяващата се дупка скоро стигна до съседната „бутилка“, вкарана в стената до първата. След мигове бликнаха нови струи разтворител. Материалът на преградата като че ли потръпна, сякаш беше жив. Сякаш изпитваше болка. Пъстри вълни пробягаха из уголемяващата се кухина.

Всички бяха толкова хипнотизирани от процеса, че дълго никой не поглеждаше към двете жени, докато случайно течение не отнесе Ларк настрани и не го обърна към тях. Останали без наблюдатели, даникските жени трябва да бяха преживявали хода на времето до известна степен линейно. Изглеждаха напрегнати, извърнати настрани от червената пяна, приклекнали до затворената вътрешна врата на херметичния шлюз. Балонът бавно се приближаваше към тях. През прозрачните им маски се виждаха уплашените им лица. Никой не знаеше какво ще се случи, когато съскащият кипеж пробие стената.

Ако успееха да направят тунел, той щеше да е широк по средата, но ужасно тесен в двата края. Освен това материалът на стената не беше твърд, а от много плътна течност, която вече пускаше пипалата си към отвора. Дори да успееха да пробият преградата, това нямаше да продължи дълго.

„Ако изчисленията ни не са верни… ако двата края се отворят в обратния ред… бихме могли да започнем отначало. В пещерата имаме още бутилки с течност. Но още колко пъти ще можем да опитаме?“

И все пак не можеше да сподави гордостта си.

„Ние не сме безпомощни. Сблъскали се с непреодолима мощ, ние импровизираме. Упорстваме.“

Тази мисъл представляваше иронично потвърждение на ереста, която бе изповядвал през целия си съзнателен живот.

„Ние не сме създадени за Пътя на изкуплението. Колкото и да се опитваме, никога няма да извървим пътя към невинността.

Ето защо расата ни изобщо не е трябвало да идва на Джиджо.

Ние сме създадени за звездите. Мястото ни просто не е тук.“