Дейвид Брин
Брегът на вечността (67)

Из записките на Джилиън Баскин

Решението ми може да не е съвсем рационално.

Алвин би могъл да блъфира, за да избегне изгнанието. Може би няма представа кои сме.

Възможно е също да е стигнал и до истината. В края на краищата делфините се споменават в много от земните книги, които е чел. Макар и в изцяло бронирано шестоного двигателно устройство, очертанията на фина могат да се разпознаят, ако се вгледаш както трябва. А щом идеята му е хрумнала, богатото му въображение лесно е допълнило останалото.

Като предпазна мярка бихме могли да откараме хлапетата много по на юг или в подводно убежище. Така биха били в безопасност — безопасност и за самите тях, и за нас. Така предложи Тш’т преди да наредя на „Хикахи“ да ги върне обратно.

Признавам, че съм пристрастна. Алвин и неговите приятели ми липсват. Защо разединените раси на Петте галактики не могат да се сдружат като тях?

От друга страна те са достатъчно големи, за да избират сами съдбата си.

 

 

Получихме доклад от медицинската сестра. Докато отивала да прегледа болен член на групата на Каа, Пипоу забелязала още две купчини изхвърлени космически кораби, по-малки от тази, но подходящи в случай, че скоро се наложи да преместим „Стрийкър“. Ханес прати техници да започнат подготвителни работи.

Отново трябва да разчитаме на същата основна група от петдесетина опитни делфини. Надеждните, чиято способност за съсредоточаване е останала невредима след трите ужасни години. Онези, които не са уплашени от суеверни слухове за морски чудовища, дебнещи сред мъртвите буюрски машини.

 

 

Що се отнася до преследвачите ни, не сме засичали повече гравитационни следи от летящи съдове на изток от планината. Това може да е добра новина, но отсрочката ме нервира. Едва ли всичко може да приключи само с два малки космически кораба. Около петстотин километра на северозапад сензорите регистрират някакво огромно звездно чудовище. Може би това е големият крайцер, свързан с двата съда, паднали наблизо?

Те не може да не разбират, че този район представлява интерес.

Струва ми се странно, че не са ни проследили.

Сякаш са убедени, че цялото време на света е тяхно.

 

 

Нис успя да размени само още няколко думи с така наречения нур, с който нашият малък робот се сблъска на брега. Но създанието ни държи в напрежение и се отнася към малката разузнавателна машина като към любима играчка или към плячка, която дразни с ухапвания и драскания. И в същото време го носи в уста, като внимава да не се оплете във фиброкабела, което ни позволява кратки, мъчителни гледки от катастрофиралите небесни кораби.

Бяхме смятали, че „нурите“ са просто деволюирали титлали, представляващи интерес единствено като любопитно явление. Но щом някои все още са в състояние да говорят, на какво още може да са способни?

Отначало смятах, че Нис най-добре ще успее да се справи с тази объркваща среща. В края на краищата нурът така да се каже, й е „братовчед“.

Но семейните връзки могат да означават и съперничество между роднини, дори презрение. Може би тимбримската машина просто не е подходяща за наш представител.

Още една причина да горя от нетърпение Алвин да се върне.

 

 

Имах време да продължа с изследването на Херби.

Иска ми се по някакъв начин да можех да определя изотопните профили отпреди да умре, но химическите анализи на взетите от древната мумия проби показват значително по-кратък отрязък от време, отколкото данните за космическа радиация на кораба, на който се качи Том.

С други думи, Херби изглежда по-млад от съда, в който го откри Том.

Това може да означава много неща.

Възможно ли е Херби просто да е труп на някой крадец на по-ранен гроб, промъкнал се на борда само преди няколко милиона, а не преди един-два милиарда години?

Или пък противоречието е резултат от онези странни полета, които открихме в Плиткия куп? Полетата, обгръщащи флота призрачни кораби и правещи го почти невидим? Дали корпусите на огромните мъртви машини са реагирали на времето по различен начин от съдържанието си?

Това ме кара да се чудя за бедния лейтенант Ячапа-жан, който беше убит от същите тези полета и чийто труп трябваше да бъде оставен там. Възможно ли е някоя бъдеща експедиция да открие добре запазеното тяло на делфин и да се юрне из вселената, въобразявайки си, че е намерила мумия на прародител?

И по този начин да обърка най-младата разумна раса с най-старата. Каква ирония!

И за тях, и за нас.

Херби си е все същият. И все пак се кълна, че понякога го заварвам да се усмихва.

Понякога нашият откраднат клон на Галактическата библиотека става странен и неразбираем. Ако не бях маскирана като тенанински адмирал, големият куб сигурно изобщо нямаше да ми каже нищо. Но понякога откривам, че библиотеката дава уклончиви отговори, когато й показвам символите, копирани от Том на борда на изоставения кораб.

Един от глифовете прилича на емблемата, която може да се види на всеки библиотечен клон в познатия космос — огромно спирално колело. Само че вместо пет ръкава, въртящи се около общ център, тази има девет! Стилизираната галактическа спирала е покрита с осем концентрични овала и прилича на мишена.

Никога преди не съм виждала такова нещо.

Когато настоявам да получа отговор, нашият откраднат архив казва, че символът… е много стар и че използването му е „… меметически неправилно“.

Не знам какво означава това.

С риск да придавам човешки качества на машина, клонът като че ли става раздразнителен, сякаш не обича да го объркват. Виждала съм това и преди. Земянитските изследователи откриват, че някои теми правят библиотеките докачливи, като че ли те не обичат да ровят в по-стари файлове… А може би това е само начин, за да не признаят, че има неща, които не са им известни.

Това ми напомня за дискусиите, които двамата с Том често водехме с Джейк Демуа в опит да разберем вселената.

Според теорията на Джейк галактянската история, която твърди, че обхваща повече от милиард години, всъщност е точна само за сто и петдесет милиона от тях.

— С всеки следващ еон по-назад — казваше той — усещаме, че ни се представя грижливо скалъпена легенда.

О, има данни, че дишащите кислород звездни пътешественици съществуват от десет пъти повече време. Със сигурност някои от записаните в официалните анали древни събития са автентични. Но и много неща са разкрасени.

Вледеняваща мисъл. Предполага се, че великите институти са отдадени на истината и приемствеността. В такъв случай как е възможно вярна информация да бъде „меметически неправилна“?

Да, това изглежда твърде абстрактен въпрос в момент, в който „Стрийкър“ — а сега и Джиджо — е изправен пред ужасни и непосредствени опасности. И все пак не мога да не си мисля, че всичко се слива в едно тук — на дъното на планетното гробище, където тектоничните плочи стопяват историята и я превръщат в руда.

Попаднали сме в бавно въртящите се зъбни колела на машина, по-голяма, отколкото сме си представяли.