Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Ларк

Възрастния човешки мъдрец тичаше през гората и хлипаше:

— Аз съм виновен… За всичко съм виновен аз… изобщо не трябваше да позволявам… толкова близо до бедните г’кеки…

По тесните пътеки между гигантските дънери на бамбука прииждаше поток от бегълци.

За онези, които бягаха под бамбука, думата „безопасност“ може би никога повече нямаше да е същата. В продължение на две хиляди години укрепленията на платото Дуден бяха предлагали закрила на най-старата и най-слаба преждевремска раса. И все пак никаква защита не би могла да устои на небесния крайцер, профучал над тази скрита долина съвсем скоро след предупреждението на Ларк. Някои бегълци — онези, които имаха достатъчно кураж да погледнат назад — завинаги щяха да носят образа на ужасния кораб, кръжащ като хищна птица над изящните рампи, къщи и работилници.

„Трябва да е бил привлечен от буюрския компютър — от неговия «дигитален резонанс». Бяхме прекалено близо до бедните г’кеки…“

Подтикван от необходимостта от отговори — и от любопитството си към всички галактянски неща, — Камбъл беше позволил на Линг и Ран да пуснат машината с пълна сила, за да разшифроват тайнствените записи. Все едно да размахат примамка над тази част на Ръбатата планина и да призоват злия вятър.

Някои от бягащите през гората не изглеждаха толкова уплашени. Джени Шен хвърляше яростни погледи и командваше своите опълченци, така че Ран и Линг нямаха никаква възможност да свият настрани и да се скрият в бамбука. Не че двамата даники имаха къде да идат. Те бяха също толкова стъписани, колкото и всички останали.

Ушите на Ларк все още пищяха от болезнено ярките лъчи на джофурския кораб, разкъсали крехкото покритие от мъглоплат и оголили платото Дуден под жестокото слънце. Безброй колесати фигури напразно се лутаха като колония от кошерни червеи в разрушена дупка.

Лъчите угаснаха и от летящата грамада се стовари нещо още по-ужасно.

Златна мъгла. Порой от течна светлина.

В този момент Ларк загуби и последните си останки от смелост и също се хвърли в бамбука, бягайки от бедствие, за което самият той бе помогнал.

„Не си само ти, Лестър. Ще имаш компания в ада.“