Дейвид Брин
Брегът на вечността (48)

Еуаскс

Ние, джофурите, сме научени, че е ужасно да си трек — купчина без главна същност. Обречена на разединен живот, изпълнен с мъглява отпуснатост.

Всички възхваляват могъщите оейли, поели ни от прекалено плахите пои и довършили последните етапи от нашия ъплифт.

Същите тези оейли създали нови господарски пръстени, за да съсредоточат и обединят природата ни.

Без пръстени като Мен нашата раса не би могла да стане велика и страшна в Петте галактики.

И все пак, докато се уча да свързвам многобройните ни малки същности в нашата нова цялост, Аз съм удивен колко живи са тези по-стари мазнини, които покриват вътрешната ни сърцевина! Мазнини, датиращи още отпреди Моето сливане с вашата стара купчина пръстени. Колко лъскаво ясни изглеждат тези спомени въпреки противоречивите си хармонии. Признавам, че съществуванието ви е имало сила и енергия, когато вие/ние сте били само Аскс.

Навярно съм изненадан, защото Самият Аз съм толкова млад, едва наскоро извлечен от страната на нашия корабен командир — от собствения ембрионален пръстен на онази велика купчина.

Да, това е висш произход. Така че представете си изненадата да се окажа в такава ситуация! Създаден за задължения в господстващата каста, Аз съм съчетан от прагматични съображения с безредна купчина провинциални пръстени, зле образовани и пълни със странни, примитивни идеи. Принуден съм да оставя най-добрите неща за по-късно, когато може да се извърши реконфигуративна операция…

О, ТОВА ПРЕДИЗВИКВА РЕАКЦИЯ У НЯКОИ ОТ ВАС? Особено нашият втори познавателен пръстен намира тази мисъл за смущаваща.

Не се страхувайте, пръстени Мои! Приемете тези мълнии на болезнена обич като утешения, напомнящи ви за вашето място — не да оспорвате, а само да изпълнявате. Уверявам ви, че процедурата, за която говоря, е вече нещо съвсем обичайно при могъщите джофури. Когато един от пръстените се отделя с цел да бъде включен в нова купчина, често могат да се възстановят и също да се използват почти половината от останалите компоненти! Разбира се, повечето от вас са стари и жреците могат да решат, че носите заразата на други раси, което би попречило на включването ви в нови конуси. Но заклевам се: когато настъпи моментът, Аз, вашият любим господарски пръстен, най-вероятно ще осъществя прехода в добро здраве и ще пренеса в Моята величествена нова купчина скъпите спомени за нашата връзка.

Зная, че този факт ще ви достави огромно удоволствие, когато го обмислите в нашата обща сърцевина.