Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Дуер

Роботът много помогна за събирането на изхвърлени от водата дървета и за трупането им на склона на високата дюна, гледаща към Цепнатината. Той неуморно изсипваше товара си, после се хвърляше за още в онази посока, която му показваше протегнатата ръка на Рети. Даникската машина отново изглеждаше готова да се подчинява — стига заповедите да целяха присъединяване към Кун.

Нейната всеотдайна преданост към господаря й напомняше на Дуер земните истории за кучета — разкази, които майка му му четеше като дете. Струваше му се странно, че заселниците от „Убежище“ са взели със себе си коне, магарета и шими, но не и кучета.

„Ларк или Сара може би знаят причината.“

Това беше обичайна мисъл за Дуер, когато се сблъскаше с нещо неразбираемо. Само че сега тя бе пропита с болка, защото знаеше, че може никога вече да не види брат си и сестра си.

„Може би Кун няма да ме убие веднага. Може да ме върне вкъщи окован във вериги преди ротените да унищожат Шестте раси, за да скрият следите си.“

Такава беше ужасната участ, която върховните мъдреци бяха предсказали за падналите заселници на Джиджо, а Дуер смяташе, че те би трябвало да знаят най-добре. Спомняше си, че Лена Стронг размишляваше за средствата, които чуждоземците могат да използват, за да извършат този геноцид. По време на дългото им пътуване на изток от Ръбатата планина тя с мрачна наслада продължаваше да се самоизмъчва. Дали престъпните звездни богове щяха да обсипят Склона с огън и да го пречистят от ледниците, та чак до морето? Дали щяха да стопят ледените шапки и да издавят всички? Болезнените й размисли бяха като техен пети спътник, докато Дуер водеше двете силни жени и дребния мъдрец покрай район, покрит с хиляда левги отровна трева, към Сивите хълмове в отчаян опит да запазят частица от човешката цивилизация на Джиджо.

Ловецът за последен път беше видял Дженин, Лена и Данъл по време на кратката битка край колибите на родния клан на Рети. Същият този робот бе посякъл със смъртоносните си лъчи бедния Данъл само мигове преди да бъде унищожено собственото му огнестрелно устройство.

Всъщност бойният робот не бе куче, за да го опитоми или да се сприятели с него. Нито пък би проявил благодарност за помощта на Дуер да пресече реките.

Калнокракия също не беше по-добър другар. Носенето на дърва бързо отегчи гъвкавия нур и той избяга, за да разузнае брега, после яростно започна да копае там, където мехурчета издаваха заровен кошер пясъчни миди. Дуер копнееше да изпече малко от този деликатес… докато не видя, че Калнокракия отваря и поглъща всички, без да остави нито една за човеците.

„Полезен като нур“ — помисли си той и сподави глада си, докато мъкнеше нов наръч дърва. Мокасините му потъваха дълбоко в пясъчния склон.

„А може би Кун ще ме нахрани преди да ме завърже на уредите си за мъчения.“

 

 

Миниатюрният „аз“ гордо стоеше на върха на растящата купчина дърва и с тръбен глас викаше напътствия, сякаш без урски насоки човеците никога нямаше да накладат хубав огън. „Съпругът“ на Рети изсъска, разочарован от скромния принос на Дуер — сякаш фактът, че бе ранен, изгладнял и беше прелетял половината Джиджо в лапите на робота не го извиняваше. Ловецът не му обърна внимание и изсипа товара си. После се обърна към морето и заслони очи, за да потърси разузнавателния кораб на Кун.

Съзря го надалеч — сребриста точица, вършееща над тъмносините води на Цепнатината. На равни интервали от стройната машина падаше нещо малко и блестящо. „Експлозив“ — предположи Дуер, защото двайсетина дури след потъването на всеки от предметите във водата морето внезапно се надигаше, покрито с бяла пяна. Понякога до брега се донасяха остри, почти мелодични звуци.

Според Рети Кун се опитваше да изкара нещо — или някого — от бърлогата му.

„Надявам се да не улучиш“ — помисли си младият мъж… макар че ако ловът минеше успешно, звездният пилот можеше да е по-благоразположен към пленниците.

— Чудя се какво ли разправя Джаз на Кун — притеснено каза Рети. — Ами ако станат приятели?

Ловецът изчака роботът да изсипе нов товар с дърва и да се отправи за още. После отвърна:

— Да не си променила решението си? Все още бихме могли да се опитаме да избягаме. Да унищожим робота. Да се скрием от Кун. И да тръгнем сами.

Рети се усмихна с изненадваща топлота.

— Хей, Дуер, това да не е предложение? И какво ще направим? Ще си основем свой малък преждевремски клан тук, в пясъчната пустош? Нали знаеш, аз вече си имам един съпруг и ще ми трябва неговото разрешение, за да си взема втори.

Всъщност той имаше предвид да се опитат да се върнат на Сивите хълмове, където Лена и Дженин със сигурност се нуждаеха от помощ. Или пък, ако този път й се стореше прекалено тежък и Рети твърдо откажеше да се завърне в племето, което мразеше, можеха да поемат на запад и за месец-два да стигнат до Долината, ако по пътя успяваха да си осигуряват храна.

— Освен това — по-остро продължи тя, — аз все още искам да получа апартамент в анклава Пория. Като онзи, дето Беш и Линг ми го показаха на снимка, с те-ра-са и легло, направено от облак. Мисля, че ще е по-гот, отколкото да издрапам остатъка от дните си тук с диваците.

Дуер сви рамене. Не беше и очаквал да се съгласи. Като „дивак“, той имаше свои собствени основания да продължи с трупането на дърва за огън, за да привлекат вниманието на Кун.

— Пък и във всеки случай, предполагам, че роботът няма втори път да се остави да го изненадаш.

На Дуер му трябваше известно време, за да осъзнае, че тя току-що му е направила комплимент. Той оцени своеобразността му, защото знаеше, че може би никога вече няма да получи друг.

Мигът на необичайна топлота бе прекъснат, когато внезапно нещо голямо прелетя покрай тях толкова бързо, че въздушната му следа събори и двамата на земята. Следотърсаческият опит на Дуер му позволи да проследи мъглявия предмет… до върха на една недалечна дюна, от която изригна облак пясък.

Беше роботът, който започна да копае с бясна скорост. Само за няколко удара на сърцето машината изрови дупка, скри се вътре и насочи оцелелите си сензорни обективи на юг и запад.

— Хайде! — каза Дуер и грабна лъка и колчана си. Рети спря само за да вземе виещия и съскащ „аз“. Побягнаха надолу по склона, после ловецът спря и започна да копае с ръце.

Много отдавна Фалън Разузнавача го бе научил: „Ако не знаеш какво става в критичен момент, виж какво прави някое създание, което знае.“ Щом роботът изпитваше внезапна потребност да се скрие, Дуер смяташе, че е разумно да го последва.

— Ифни! — прошепна Рети. — Сега пък какво прави, по дяволите?

Тя все още беше изправена — и гледаше към Цепнатината. Дуер я дръпна в дупката и проточи шия, за да погледне навън.

Даникският пилот очевидно смяташе, че нещо не е наред. Малкият кораб се носеше към брега и постепенно се спускаше. „Търси прикритие — помисли си младият мъж. — Навярно може да се зарови под земята като робота.“

Понечи да се обърне, за да види какво е хвърлило Кун в такава паника, но точно в този момент корабът рязко зави и отчаяно започна да се движи на зигзаг. Опашката му изстрелваше огнени топки, като искри, издигащи се от пламтящ дънер. Те караха въздуха да трепти по странен начин, замъглявайки очертанията на корпуса.

Иззад Дуер към бягащия кораб проблеснаха яростни светлинни лъчи. Повечето се пречупиха в отклоняващите сфери, но един ги заобиколи и порази целта.

В последния момент Кун завъртя маневрената си летателна машина и стреля срещу нападателите си точно преди ракетата да го улучи.

Дуер натисна главата на Рети надолу и затвори очи.

Взривовете разтърсиха земята по-слабо, отколкото очакваше — поредица от глухи, едва доловими трусове.

Вдигнали покритите си с пясък лица, те видяха и победителя, и победения в кратката битка на божествени колесници.

Корабът на Кун падна в блатата отвъд дюните. От улучената му задна част се издигаше дим.

Победителят кръжеше над жертвата си и сияеше със сребрист блясък, който изглеждаше повече кристален, отколкото метален. Новодошлият беше по-голям и по-мощен на вид от даникския разузнавателен съд.

Кун изобщо нямаше шанс.

— Тя каза, че някой щял да се окаже по-силен — едва доловимо промълви Рети.

Дуер поклати глава.

— Кой?

— Онази смрадлива урска водачка. Че ротените трябвало да се страхуват от някой по-голям. Значи е била права.

— урс смрадлив? — възрази „аз“. — ти жена защо говори тъй?

Рети погали малкия мъжкар и той доволно въздъхна.

Улученият разузнавателен кораб се олюля от нова експлозия, този път очертала ярък правоъгълник в стената му. От отворилата се дупка изскочиха две двуноги фигури, последвани от дим, който излизаше от вътрешността. Като се препъваха в тъмната вода, мъжете стигнаха до едно потънало в буренаци островче и паднаха изнемощели на земята.

Другият кораб направи предпазлив кръг и постепенно се заспуска надолу. Когато се завъртя, Дуер видя, че от една пролука в корпуса му се издига светъл дим. В рева на двигателите му се долавяше дрезгава нотка, която ставаше все по-силна. Скоро и вторият кораб кацна близо до първия.

„Е, Кун май също попадна в плен — каза си Дуер. — Но защо това трябва да ме радва?“