Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Алвин

Това е проверка. Опитвам нов страхотен начин на писане.

Ако изобщо може да се нарече „писане“ — изговарям думите на глас и гледам как изреченията се появяват във въздуха над малката кутия, която ми дадоха.

О, суперско е, да! Снощи Хък използва новия си автописар, за да изпълни стаята с думи и глифи на галтри, галосем и всеки мъгляв диалект, който знаеше, искайки преводи до момента, в който сякаш отвсякъде беше обградена от блестящи символи.

Нашите домакини ни дадоха машините, за да ни помогнат да опишем историята на живота си, особено съвместното съществуване на Шестте раси на Склона. В замяна вихрещият се глас ни обеща награда. По-късно ще можем да задаваме въпроси на голямата ледена кутия.

Хък направо полудя от това предложение. Свободен достъп до клон на Великата библиотека на Петте галактики! Леле, все едно да кажеш на Кортес, че може да получи карта на Изчезналите златни градове. Или пък когато легендарният хуунски герой Юк-уоурфмин открил паролата за управлението на автоматичните фабрики на Къртърн. Дори моят литературен съименник не би могъл да буди повече страхопочитание, даже когато открил великите ужасни тайни на Ванамонд и Лудия мозък.

За разлика от Хък обаче, аз приемам тази перспектива с мрачна тревога. Като детектив от някой старовремски земен роман, трябва да попитам: „къде е уловката?“

Дали щом им кажем всичко, което знаем, няма да нарушат обещанието си?

Може би ще подправят отговорите. (Как бихме могли да разберем?)

А навярно ще ни оставят да питаме куба каквото си искаме, защото си мислят, че тази информация няма да ни е от полза, тъй като никога повече няма да се приберем вкъщи.

От друга страна, да речем, че са искрени. Да речем, че наистина получим възможност да зададем въпросите си на библиотечния клон, това хранилище на мъдрост, събирана от милиардгодишна цивилизация.

И какво бихме могли да го попитаме?

 

 

Току-що прекарах цяла мидура в експериментиране. Диктувах текст. Връщах се и пренаписвах всичко отначало. Автописарят естествено е много по-гъвкав от драскането с молив и топката от гума гуару за триене! С движение с ръка мога да местя части от текста като твърди предмети. Даже няма нужда да говоря на глас, а просто да си мисля думите като онова леко гъделичкане, когато си мърмориш под нос така, че никой да не те чуе. Зная, че това не е истинско четене на мисли — машината трябва да долавя промените в мускулите на гърлото ми или нещо подобно. Чел съм за такива неща в „Епохата на Черния Джак“ и „Скитникът от Лунния град“. Но въпреки това е смущаващо.

Също като онзи път, когато поисках да видя малкия машинен речник на англическите синоними! Винаги съм смятал, че имам богат запас от думи, тъй като бях научил наизуст синонимния речник на Роже[1]! Но се оказва, че в този том са пропуснати повечето от заемките от хинди и арабски. Тази малка кутия съдържа достатъчно думи, за да накара нас с Хък да се почувстваме неграмотни… е, поне мен.

Приятелите ми са в съседни стаи и рецитират собствените си спомени. Предполагам, че Хък набързо ще издрънка нещо сензационно и небрежно блестящо, за да задоволи домакините ни. Ур-ронн ще е педантична и суха, докато Клещовръх ще започне да разказва страшни истории за морски чудовища. Аз имам преимущество, тъй като дневникът ми вече съдържа по-голямата част от нашата история — как ние, четиримата търсачи на приключения, се озовахме на това място със странно извити коридори дълбоко под вълните.

Така че имам време да се чудя защо фувнтусите се интересуват от нас.

Възможно е да е само от любопитство. От друга страна, ами ако нещо, което кажем тук, накрая се обърне във вреда на народа ни на Склона? Не мога да си представя как може да стане това. Искам да кажа, че не знаем никакви военни тайни — освен за урския таен склад, който Уриел Ковачката ни прати да вземем. Но вихрещият се глас вече знае за него.

В миговете, когато съм в по-бодро настроение, си представям как фувнтусите ни връщат съкровището и ни откарват до Ууфон с металния си кит, как сякаш се връщаме от света на мъртвите като легендарния екипаж на „Хукуф-тау“… за огромна изненада на Уриел, Урдоннол и нашите родители, които вече сигурно са ни прежалили.

Оптимистичните фантазии се редуват с други сцени, от които не мога да се избавя. Например онова, което се случи точно след като подводницата прекъсна смъртоносното пропадане на „Ууфонска мечта“. Мъгляво си спомням паякообразните същества с изпъкнали очи, които обикаляха из останките на „Мечтата“ и разговаряха на странен език, после отскочиха назад в смъртен ужас при вида на Зиз, безвредната малка трекска купчина, дадена ни от Тюг Алхимика.

Порои от огън пръснаха бедния Зиз на парченца.

Не мога да не се чудя защо някой би направил толкова гадно нещо.

 

 

Вече мога да се заемам за работа.

Как да започна разказа си?

„Наричайте ме Алвин…“

Не. Прекалено изтъркано. Какво ще кажете за това?

„Една сутрин Алвин Хф-уейюо се събуди, за да открие, че се е превърнал във великан…“

Не. Така насочвам нещата прекалено близо към вкъщи.

Може би трябва да използвам за образец „20000 левги под водата“. Ето ни нас, бегълци, държани в гостоприемен плен в подводен свят. Въпреки че е женска, Хък би държала тя да е героичният Нед Ланд. Ур-ронн ще е професор Аронакс, разбира се, което означава, че или Клещовръх, или аз трябва да сме смешният прислужник Консей.

А кога най-после ще срещнем Немо?

Хмм. Един от недостатъците на този вид писане е, че поправките са прекалено лесни. Това насърчава отплесването в приказки, докато добрите стари молив и хартия означават, че наистина трябва предварително да решиш какво ще на…

Чакайте малко. Какво беше това?

Ето го пак. Далечно кънтене… само че този път по-силно. По-близо.

Струва ми се, че не ми харесва. Изобщо.

 

 

Ифни! Този път подът се разтърсва.

Тътенът ми напомня за вулкана Гуен, който се оригва, пъшка и кара всички в Ууфон да се чудят дали това не е дългоочакваното Голямо…

„Джики гръклянна гнилоч! Този път няма лъжа. Това са експлозии, които бързо се приближават!“

Сега се разнася и друг звук — като зукир, разпищял се, ’щото е седнал върху бодлив гущер.

Такъв звук ли издават сирените? Винаги съм се чудил…

„Гиштуфуейюо!“ Осветлението помръква. Подът се разтърсва…

Какво става, за Ифни!

Бележки

[1] Питър Марк Роже (1779–1869) — английски лекар и автор на синонимен речник. — Б.пр.