Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Преждевремците

Алвин

Само няколко дури преди да се блъснем част от стената от останки пред нас се раздвижи. Надупчените корпуси на звездните кораби сякаш по вълшебство се плъзнаха настрани и пред фувнтуса се отвори дълъг тесен тунел.

Шмугнахме се вътре. До стъклото се извисиха неравни стени, прекъснаха лъча на прожектора и ни оставиха в полумрак. Двигателите подеха дивия си рев… после потънаха в тишина.

Поредица от металически изтраквания разтърси корпуса. Мигове по-късно вратата на нашето помещение се отвори и увенчана с щипка ръка ни даде знак да излезем навън.

Очакваха ни няколко фувнтуса — насекомоподобни същества с дълги тела в метална обвивка и огромни лъскави черни очи. Нашите загадъчни спасители, избавители и похитители.

Моите приятели се опитаха да ми помогнат, но аз ги помолих да ме оставят.

— Хайде, момчета. И без вас ми е достатъчно трудно да се оправям с тези патерици. Тръгвайте. Ще вървя точно след вас.

На отбивката към старата ми килия понечих да завия наляво, но нашите шестоноги водачи ни посочиха да тръгнем надясно.

— Трябва да си взема нещата — казах на най-близкия фувнтус. Но той махна отрицателно с механичните си клещи и ми прегради пътя.

По дяволите, помислих си, спомнил си за дневника и раницата, които бях оставил в стаята си. Бях си мислил, че ще се върна.

Минахме през всевъзможни врати и дълги лъкатушни коридори с метална облицовка. Ур-ронн отбеляза, че някои от спойките изглеждали направени „набързо“. Възхищавах се на професионалното й хладнокръвие пред тази страховита техника.

Не мога да кажа точно кога напуснахме морския дракон и влязохме в по-голямата база/лагер/град/кошер, но малко по-късно тромавите движения на фувнтусите като че ли станаха по-спокойни. Дори един-два пъти долових онзи особен скърцащ звук, който преди бях смятал за реч. Но нямаше време да се вслушвам. Всяка следваща крачка ми носеше силни пристъпи на болка.

Най-после излязохме в коридор, който оставяше усещане за трайност с белезникавите си стени и меко осветление, сякаш излъчващо се от целия таван. Подът леко се издигаше нагоре в двете посоки и изчезваше от поглед на четвърт хвърлей на стрела. Като че ли се намирахме в огромен кръг, макар тогава да не бях в състояние да си представя за какво може да се използва такъв странен коридор.

Още по-изненадваща беше комисията по посрещането! Неочаквано се изправихме пред две същества, които не биха могли да изглеждат по-различно от фувнтусите — освен че също имаха по шест крайника. Стояха изправени на задните си крака, бяха облечени в туники от сребрист плат и протягаха четирите си люспести ръце със свързани с ципа пръсти в жест, който, надявах се, означаваше „добре дошли“. Бяха дребни и стигаха едва до над горните ми колене или до равнището на червената хитинова коруба на Клещовръх. Главите им бяха увенчани с корони от влажни извити нишки. Имаха силно изпъкнали очи. С бързо цвъртене съществата ни дадоха знак да ги последваме, докато големите фувнтуси с очевидна готовност се върнаха назад.

Ние, четиримата ууфончани, се посъветвахме с погледи… после с вълнообразно свиване на рамене в кхюински стил безмълвно се обърнахме, за да последваме новите си водачи. Усещах, че Хуфу мърка на рамото ми, зазяпана в дребните същества. Заклех се да захвърля патериците си и да хвана нура, ако се опита да се метне срещу някой от домакините ни. Съмнявах се, че са толкова безпомощни, колкото изглеждат.

Всички врати от двете страни на коридора бяха затворени. На еднаква височина на стената до всяка от тях бе залепено нещо като хартиена лента. Хък посочи с едно от очните си стълбчета, после запремигва с морзови сигнали:

„ОТДОЛУ ИМА ТАЙНИ!“

Грокирах какво иска да каже. Значи домакините ни не искаха да прочетем означенията на вратите им. Това означаваше, че използват някоя от известните на Шестте раси азбуки. Изпитвах същото любопитство, което излъчваше и Хък. В същото време обаче се приготвих да я спра, ако понечи да откъсне някоя от лентите.

Една от вратите с тихо съскане се плъзна настрани и нашите дребни водачи ни посочиха да влезем вътре.

Завеси разделяха голямо помещение на успоредни части. Зърнах смайващо множество от лъскави машини, но не им обърнах голямо внимание заради онова, което в следващия момент се появи точно пред нас.

Всички се заковахме на място, озовали се пред четири познати наглед същества — урс, хуун, червен кхюин и млад г’кек!

„Това са собствените ни образи“ — осъзнах аз, макар че очевидно не бяха огледални отражения, защото можехме да виждаме през тях. И пред погледа ни всяка от фигурите започна да прави приканващи жестове към различна оградена със завеси ниша.

След първоначалния шок забелязах, че образите не са наши пълни копия. Урсът имаше добре поддържана кожа, а моят хуунски аналог стоеше изправен без шина. Дали тази разлика означаваше нещо? Хуунската карикатура ми се усмихна по старомодния начин с размърдване на гръклянната торбичка, но не прибави гримасата с уста и устни, типична за джиджойските хууни след пристигането на човеците.

— Да бе, точно — прошепна Хък, загледана в изкуствения г’кек пред нея, чиито колела и спици лъщяха. — Абсолютно сигурна съм, че са преждевремци, Алвин.

Потръпнах. Значи предишното ми предположение беше грешно. Нямаше смисъл да ме дразни.

— Хр-рм… млъкни, Хък.

— Това са холографски фрожекции — изфъфли Ур-ронн на англически, единственият джиджойски език, подходящ за такова заключение. Думите произхождаха от човешки книги, наследени от времето на Великото отпечатване.

— Както к-кажеш — рече Клещовръх, докато призраците отстъпваха към различни оградени със завеси ниши. — Какво ще п-правим сега?

— Имаме ли някакъв избор? — измърмори Хък. — Всеки от нас ще последва своя човек. Ще се видим от другата страна.

С неравномерно въртене на колелата си тя тръгна след блестящото г’кекско изображение. Зад нея се плъзна завеса и я скри от погледа ми.

— Желая и на двана ви довра вода — въздъхна Ур-ронн.

— Огън и пепел — учтиво отговорихме ние с Клещовръх и тя се затътри след урската фигура.

Лъжливият хуун весело ми махна да вляза в крайното дясно отделение.

— Само името, чина и серийния номер — казах на Клещовръх.

Неговото загрижено „А?“ се разнесе едновременно от три кракоусти. Когато погледнах назад, окото на купола му продължаваше нерешително да се върти и да гледа във всички други посоки освен към прозрачния кхюин пред него.

Помежду ни се спусна завеса.

Моят безмълвен водач в хуунска форма ме отведе при бял обелиск, изправена плоча, която заемаше средата на малкото помещение. Даде ми знак да застана от дясната му страна върху метална плоскост в основата му. Когато го направих, открих, че бялата повърхност до лицето и гърдите ми е мека. Щом стъпих върху плоскостта, цялата плоча започна да се накланя… и да се завърта надолу и напред, за да се превърне в маса, върху която вашият покорен слуга лежеше по корем. Хуфу с гърлено мърморене скочи от раменете ми, после зави, когато изотдолу се издигна тръба и се насочи към лицето ми!

Бих могъл да се съпротивлявам или да се опитам да избягам. Но какъв смисъл имаше? Когато от тръбата заизлиза цветен газ, мирисът му ми напомни за посещенията ми в ууфонската ни болница като дете. „Домът на смрадта“, както го наричахме ние, хлапетата, макар че нашият трекски аптекар беше много мил и ако слушахме, винаги отделяше бонбон от горния си пръстен…

Съзнанието ми започна да избледнява. Надявах се, че този път ще ме очаква и вкусна плодова пита.

— Лека нощ — измърморих аз, докато Хуфу цвъртеше и виеше. После за известно време всичко потъна в мрак.