Дейвид Брин
Брегът на вечността (19)

Легендите разказват за много безценни текстове, загубени в една печална нощ по време на несравнима беда, наричана от някои „Нощта на призраците“, когато изгоряла една четвърт от Библоския архив. В един от томовете, унищожени в мрака на онази жестока зима, имало рисунки на буюрите — могъщата раса, заминала си от Джиджо пет хиляди века преди това.

Оцелели са малко свидетелски разкази за бедствието, но според някои, които са виждали книгите от отдела по ксенология преди той да изгори, буюрите били плоски същества, далечно напомнящи на жабите, представени на страница деветдесет и шеста от „Справочник на земните форми на живот“ на Клиъри, макар и със слонски крака и остри, насочени напред очи. Говори се, че били майстори в създаването на полезни организми и че били известни с изумителната си мъдрост.

Но други преждевремски раси вече знаели това и от устните си предания, и от многобройните хитроумни помощни същества, които летят из горите на Джиджо и навярно все още търсят своите заминали си господари. Но не разполагаме почти с нищо друго за расата, чиято могъща цивилизация царувала на този свят в продължение на повече от милион години.

 

 

Как е възможно толкова много познание да бъде загубено за една-единствена нощ? Днес това ни се струва странно. Защо първите човешки колонисти не са отпечатали копия на тези толкова ценни текстове преди да потопят тайнокораба си в океанските бездни? Защо не са ги пръснали из целия Склон, за да съхранят познанието от всевъзможни беди?

В защита на нашите предци трябва да си спомним колко напрегнати са били времената преди Великия мир или появата на Яйцето. Когато звездният кораб „Убежище“ се промъкнал покрай прашния блясък на Измунути и последната вълна от престъпни заселници заразила забранения свят, петте разумни раси на Джиджо (освен глейвърите) били постигнали колебливо равновесие. В онези дни урските кланове и надменните кхюински царици често се срещали в битка, докато сред хуунските племена се водела постоянна борба за граждански права на треките. Влиянието на върховните мъдреци се отнасяло само до четенето и тълкуването на Говорящите свитъци, единствените съществуващи тогава документи.

В такава гореща среда попаднала последната вълна от преждевремски бегълци, които открили неизползвана екологична ниша. Но човешките колонисти не се задоволили просто да се заемат със свободно земеделие като поредния клан от безпросветни заселници. Вместо това преди да потопят „Убежище“ те за последен път използвали двигателите му. С божествените му сили човеците издълбали крепостта Библос, после повалили хиляди дървета и ги превърнали в новоотпечатани книги.

Това толкова удивило Другите пет, че едва не струвало живота на човеците. Разярени, кхюините от Тарек обсадили далеч по-малобройните земянити. Други, също толкова разгневени от тази, както им се струвало, ерес срещу Свитъците, не потеглили срещу хората само защото мъдреците им отказали да обявят свещена война. Това дало на човешките водачи време да сключат сделки, като спечелят различните племена и кланове с практични съвети от книгите и полезни неща. Клеми за спиците на г’кеките. По-добри платна за хуунските капитани. А на урските ковачки — отдавна търсения начин за изработване на прозрачно стъкло.

Само след няколко поколения, когато учените мъдреци се събрали, за да сключат Великия мир, да поставят имената си върху нова хартия и да разпратят копия до всяко селце на Склона, нещата се били променили. Четенето се превърнало в общоразпространен навик и дори писането вече не се смятало за грях.

Все още има ортодоксално малцинство, което се обявява против тракането на печатарските преси. Членовете му благочестиво настояват, че грамотността подхранва паметта, а оттук и изповядването на същите разбирания, които вкарали пътуващите ни сред звездите предци в беда. Те твърдят, че трябва да възпитаваме безразличие и забрава, за да тръгнем по Пътя на изкуплението.

Навярно са прави. Но, изглежда, малцина в наши дни бързат да последват глейвърите по този благословен път. Засега. Първо трябва да подготвим душите си.

А мъдростта, заявяват новите мъдреци, може да се придобие само от книгите.

„Изковаването на мира“, историческа медитативна умбла от Омир Ауф-путуаой