Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Рети

Младата жена седеше в заключена стая, съвсем сама във вселената си, докато някой не почука.

Всъщност не беше съвсем сама — с нея бе „аз“. Нещо повече, почукването не беше на вратата, а на прозореца под краката й. И все пак тя ужасно се изненада, отскочи и избяга от звука, който ставаше все по-силен.

— Идва ей оттам! — изхленчи „аз“ и посочи с дългата си шия.

Рети незабавно погледна натам. Под прозореца бе приклекнала тъмна фигура, осветена отзад от златистата мъгла, заобикаляща безполезния й кораб. Силуетът беше изкривен и разширен, с невероятно уголемена глава. Протегна се ръка, стиснала тъп предмет, и отново удари по кристала.

Този път се разхвърчаха стъкла.

— вражески противник влиза тук!

Рети си представи космически чудовища, но не се страхуваше. Нямаше да предаде кораба си на някакъв си нашественик — джофур, робот или каквото и да е.

Последва нов удар на същото място. Очевидно стъклото бе здраво. Любопитна да види с какво си има работа, Рети се приближи към прозореца и след поредния удар надникна навън.

Отначало виждаше само мъгла. После създанието като че ли забеляза присъствието й и също се наведе напред. Рети зърна нещо като купол от прозрачна материя. Импровизиран шлем, разбра тя.

И под него…

Рети извика и инстинктивно се отдръпна, по-сепната, отколкото ако беше видяла чудовище или призрак.

Когато се върна, за да погледне отново, фигурата от другата страна започна отчаяно да жестикулира и да сочи към стената на кораба.

— А, да — въздъхна тя. — Наистина заключих въздушния шлюз, нали?

Рети енергично кимна, така че посетителят да я види, затича се покрай заоблената стена към затворената врата и свали лоста, който беше сложила, за да не позволи на Чучки да влезе.

Шлюзът бавно се отвори и й даде време да се зачуди дали очите й не я лъжат. Навярно това бе просто илюзия, предизвикана от някакво телепатично чудовище, опитващо се да проникне вътре с помощта на извлечени от собствения й мозък образи от миналото…

Вътрешната врата най-после се отвори и на пода се строполи Дуер Куулън, разкъсвайки балона, който беше използвал вместо животоподдържаща система. Рети му помогна да среже лепенките, намерени на друг кораб примамка по време на дългото му пътуване по веригата от пленени съдове. Лицето на младия ловец бе посиняло и той жадно поемаше въздух. Накрая се възстанови достатъчно, претърколи се настрани и повдигна глава.

— Аз… трябваше да се сетя… че си ти — примирено промълви Дуер.

Точно в същия момент Рети измърмори:

— Ифни! Няма ли някога да се избавя от теб?