Дейвид Брин
Брегът на вечността (168)

Ларк

Тичаха по пълния с дим коридор, преследвани от гневни викове и случайни мълнии искрящо електричество, когато внезапен взрив разтърси плочите на пода. Въздушна стена блъсна двамата човеци изотзад и ги събори на земята.

„Свърши се“ — помисли си той, като смяташе, че преследвачите им са използвали някакво оръжие.

Когато погледна през рамо обаче, видя, че роботите неочаквано са се обърнали и се връщат назад! Към бурята от кипящи черни сажди, бълващи от контролната зала.

— Мислиш ли, че… — започна той.

Линг поклати глава.

— Джофурите са издръжливи. Съмнявам се, че експлозията е направила нещо повече, освен да ги разтърси.

„Е — помисли си Ларк. — Та това беше съвсем малко парче скала.“

Но остро усещаше отсъствието му.

Той й помогна да се изправи, като продължаваше да следи дали роботите не се завръщат.

— Предполагам, вече знаят, че сме тук.

Отново се затичаха. Но няколко дури по-късно Линг избухна в смях.

— Права си, вече знаят.