Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Мъдреците

„Сега на Джиджо има други — помисли си Фхуун-дау. Знаеше, че няма да останат за дълго осем. — След време ще трябва да поканим и новите делфински колонисти. Чел съм в земните книги за китообразните и тяхната прекрасна Мечта. Каква ли музика ще направим, когато тези странни същества прибавят гласовете си към нашия хор?“

И после, кой знаеше? Лорници, шими и зукири? Киквите, които делфините бяха довели отдалеч? Смесица от мелодии. Навярно цивилизация, достойна за име.

Всичко това беше в бъдещето, сияйна възможност, невероятна и противна на всякакъв здрав разум. Засега съветът се състоеше от онези, които бяха заслужили мястото си със самото си оцеляване на Джиджо. Те споделяха този свят. Отглеждаха потомство, чиито атоми идваха от подновяващата се кора на тяхната майка планетата. Тази особеност изпълваше хармонията на Осемте.

„Ние вдишваме Джиджо с всеки наш дъх.“

Така умблираше Фхуун-дау с дълбоки, тътнещи вибрации на гръклянната си торбичка.

„Ние пием водите му. След нашата смърт близките ни ни връщат в бездната му. Там се включваме в ритмите на света.“

Присъствието, което се беше присъединило към тях, бе едновременно познато и ужасно. Членовете на съвета усещаха пулсирането му във всеки звук на флейтата и мирлитона. То проникваше в тракането на глейвърската дрънкалка и в ироничните титлалски глифове на съпреживяване.

Поколения наред Яйцето беше докосвало мечтите им. Нежният му напев възнаграждаваше всяко поклонение и помагаше за единството на Общностите.

Но през всички тези години мъдреците бяха разбирали. „То само спи. Не знаем какво ще се случи, когато се събуди.“

Дали Яйцето се събуждаше едва сега, защото съветът най-после бе открил липсващите си части? Или го бяха стреснали жестоките джофури?

На Фхуун-дау му харесваше да мисли, че това е свързано със стария му приятел Вуббен.

Или просто беше настъпил моментът.

Екотът постоянно се усилваше. Фхуун-дау усещаше вибрирането му под повърхността. Натрупване на заключена енергия. Предумишлено.

„Такава мощ. Какво ще се случи, когато се освободи?“ Торбичката му пулсираше от умблирането, болезнено и по-силно от когато и да било.

Хуунският мъдрец си представяше как планинският кратер изригва с титанична мощ и покрива с лава опустошените островчета на Поляната на Събора.

Както се оказа, освобождаването бе съпроводено от съвсем слабо потръпване на земята. И все пак всички залитнаха, когато нещото избликна и потече по-бързо от скоростта на мисълта.