Дейвид Брин
Брегът на вечността (161)

Сара

Тя напусна контролната зала, когато кожата й започна да се набръчква от шипящата вода. Във всеки случай, изглежда, нямаше смисъл да се мотае вътре. Можеше да чуе същите новини и в удобния си апартамент — някога дом на велик земянитски мъдрец на име Игнасио Метц.

Сара се изсуши и се преоблече в прости корабни дрехи — леки панталони и пуловер, които не бяха загадка дори за обикновения преждевремец. Но въпреки това имаше чудеса от мекост и удобство.

Когато поиска от стаята да й осигури тактически дисплей, незабавно се появиха живи триизмерни образи, показващи, че джофурският крайцер отново е избрал друг рояк примамки и тъкмо изстрелва последните ракети. Междувременно нанизът от вече заловените му жертви се сливаше с червения блясък, сякаш корабът ги поглъщаше една по една.

По нейно нареждане екранът показа целта на „Стрийкър“, червената гигантска звезда, която вече беше невероятно уголемена. Вихрещите се влакнести структури на пламтящата й хромосфера обхващаха ширина, по-голяма от всяка нормална слънчева система. Повърхността на Измунути кипеше и пращаше езици от йонизиран газ, богат на тежките елементи, които изграждаха и тялото на самата Сара.

„Пурофски смята, че буюрите са имали начини да променят звездите.“

Гледката бе достатъчно вълнуваща и без тази ужасяваща мисъл. Покрай тези бушуващи пламъци бяха минали всички тайнокораби, докарали на Джиджо своите незаконни семена наред с различните надежди на всяко от поколенията основатели.

„И сега всички тези надежди ще рухнат, ако «Стрийкър» не успее да стигне до огньовете на Измунути.“

Сара все още нямаше представа как Джилиън Баскин възнамерява да спаси Джиджо. Дали щеше да позволи на врага да ги настигне и тогава да взриви кораба, за да унищожи и джофурите?

Смел замисъл, но врагът със сигурност щеше да е подготвен за него.

Какво тогава?

Изглежда, щеше да разбере, когато настъпеше моментът.

Беше й тъжно за хлапетата — Хък, Алвин и другите. Но те вече бяха възрастни и сами бяха пожелали да дойдат.

„Във всеки случай мъдреците твърдят, че е добро предзнаменование да присъстват представители и на шестте раси, когато предстои да се случи нещо жизненоважно.“

Но нейните причини да тръгне със земянитите бяха други.

„Пурофски каза, че един от нас трябва да поеме риска — или той, или аз — и да замине със «Стрийкър» ако корабът успее да избяга.

Един от нас трябва да се опита да разбере дали е вярно. Онова, което открихме за буюрите.“

Всичките й проучвания, и по математическа физика, и по лингвистика, изглежда, потвърждаваха заключението на Пурофски.

Джиджо не бе случайност.

О, ако се задълбаеше в психологията, би могла да открие и други мотиви за настояването си да замине именно тя.

Да продължи да се грижи за Емерсън?

Но сега раненият звезден човек беше с онези, които го обичаха. Колеги, заради които многократно бе рискувал живота си. Преодолял първоначалния си срам, Емерсън беше открил как да им е от полза. И вече не се нуждаеше от Сара.

„Всъщност никой няма нужда от мен.

Признай го. Ти си тук от любопитство.

Защото си дъщеря на Мелина.

Защото искаш да видиш какво ще се случи.“