Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Дуер

Могъщият звезден кораб се извисяваше наблизо от едната страна и Дуер нервно чакаше, докато жълтите мъниста се съберат едно до друго от другата. Бе свършил с приготовленията си и сега тичаше от едната страна до другата, за да следи какво става.

Скоро откри как да пресича капсулата много по-бързо — като се отритнеше от едната стена и прелетеше до другата.

Чудовищно огромният джофурски кораб все повече се приближаваше. Когато тъмната му грамада почти напълно скри звездите, в заоблената му стена се отвори люк и към затвора на Дуер се понесоха няколко малки осмоъгълни форми.

Той позна силуетите.

Бойни роботи.

Те спокойно летяха към него и ловецът разбра, че разстоянието помежду им е поне двайсет хвърлея на стрела. И все пак до пристигането им оставаха само дури.

Върнал се до отсрещната страна на златистата сфера, Дуер облекчено въздъхна. Сега вече другите балони се допираха един до друг! Жълтите кълба имаха най-различни размери, но изобщо не можеха да се сравняват с бойния кораб. Повечето бяха много по-големи от собствения му малък затвор.

Той потърси мястото, където неговият балон се допираше до втория в редицата. Всеки път, когато повърхностите им се притискаха, се разнасяше нисък барабанен звън.

Дуер закопча гащеризона, който му бяха дали на „Стрийкър“ — фина дреха, покриваща цялото му тяло освен ходилата, дланите и главата му. Изобщо не му беше хрумнало да иска нещо повече.

„Но точно сега не бих се отказал от космически ръкавици и шлем.“

Нямаше значение. Следващия път, когато сферите се докоснаха, той се съсредоточи, за да постигне нужното състояние на ума, и направи хода си.