Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Мъдреците

Фхуун-дау поведе следващия секстет, като започна серенадата с ниска тътнеща умбла от вибриращата си гръклянна торбичка.

Остра като нож прозорливост го последва като триеше с чевръстия си език мирлитонов барабан и придружаваше звука със синкопирано свистене през петте си кракоусти.

После към тях се присъедини Ур-Джах, която притискаше виолуса си в една от гънките на дългата си шия и прокарваше по струните двойния лък.

След това по старшинство дадоха приноса си новите мъдреци на трекския, човешкия и г’кекския клан, като свиреха за огромния овоиден камък. Отначало мелодиите бяха самостоятелни, но скоро се сляха в единна хармония, която фокусираше ума.

Изпълнението не бе уникално. През последния век и други групи от шестима бяха свирили за Яйцето. Някои от тях бяха по-даровити и музикални.

Само че този път положението беше коренно различно. В крайна сметка това не бе група от шестима.

Присъстваха още двама джиджойци.

Първият беше глейвър.

Деволюиралата раса винаги бе канена да участва, но бяха минали векове, откакто глейвър взимаше участие в ритуали на Общностите — много преди да пристигнат земянитите и определено преди появата на Яйцето.

Но от няколко месеца глейвърите се държаха странно. А днес от храстите излезе дребна женска и тръгна по Поклонническата пътека точно зад Фхуун-дау, сякаш имаше същата цел като всички. Сега големите й очи блестяха и от сбърчената й уста се разнасяха странни хленчещи звуци, които смътно напомняха на думи. Със сръчната си раздвоена опашка тя размахваше примитивна дрънкалка, направена от опъната животинска кожа и камъчета.

Прост инструмент, но пък и нейният вид беше загубил форма.

„Какво ли ще ни струва — помисли си Фхуун-дау — да ги върнем обратно от блаженството на Пътя на изкуплението?“

 

 

Излегнато на недалечен камък, от време на време осмото същество преставаше да се ближе и поглеждаше към ритуалите. Нурът-титлал имаше два недостатъка върху иначе мастиленочерната си козина — бели петна под двете очи — подсилващи естественото му изражение на презрителен скептицизъм.

Мъдреците не се заблуждаваха. Той беше пристигнал точно след другите, измършавял, раздърпан и уморен, усилено тичал в продължение на няколко дни. Само изключително любопитство можеше да накара един нур да направи такова нещо. Подвижните уши на създанието неуморно мърдаха и зад черепа му се поклащаха светли, напомнящи на шипове косми, които издаваха престореното му безразличие.

Сега тайната бе разкрита. Всички знаеха, че те са клиенти на легендарните тимбрими. Нещо повече, патроните им бяха дарили титлалите с толкова уникално личен талант като музиката.

Фхуун-дау забеляза, че над апатичното същество започва да се оформя едва доловима възбуда, сякаш въздухът там се сгъстяваше и искреше. Мъдреците промениха мелодията, за да резонира с пулсиращото смущение, и му помогнаха да се усили. На гладкото лице на нура се изписа колеблива изненада.

Независимо дали го желаеше, сега той беше част от песента.

Член на Съвета на Осемте.

В тясното, звънливо гнездо на Яйцето те изпълняваха своята музика.

И скоро започнаха да усещат друго присъствие.