Дейвид Брин
Брегът на вечността (154)

Ларк

Приклекнали зад ароматен обелиск, двамата човеци имаха несравнима възможност да наблюдават събитията в джофурската контролна зала.

Ларк обаче предпочиташе да бяха останали в тихата, безопасна „наблюдателна галерия“.

Наблизо се извисяваха големи купчини мазни пръстени, които изпускаха пара, докато работеха на пултовете си. На младия биолог му се гадеше от силните миризми. Още по-ужасно трябваше да е за Линг, която не беше израснала край треки. И все пак тя изглеждаше като омаяна.

„Е, това беше страхотна идея“ — мислено измърмори той, като си спомни за импулсивния порив, накарал ги да се хвърлят сред враговете си.

„Хей, гледай само! Джофурите като че ли са зашеметени! Хайде да оставим това безопасно скривалище и да саботираме уредите им, докато не са на себе си!“

Само че джофурите не бяха останали дълго в това състояние. Докато двамата с Линг стигнат до средата на просторната контролна зала, няколко купчини внезапно започнаха да пухтят и да се олюляват, свестявайки се от летаргията си. Докато механични гласове докладваха за положението на своите съживили се господари, човеците едва успяха да скочат зад група копиевидни предмети, приблизително с формата на идеализиран джофур, но два пъти по-високи и направени от влажна нишковидна материя.

Ларк се отпусна на пода. Единственото, което искаше, бе да се скрие от поглед, да затвори очи и да накара обективната действителност да изчезне.

Лилавият пръстен реагира на ускорения му пулс, като се разтрепери в импровизираната си торба. Ларк постави ръка отгоре му и съществото се успокои.

— Струва ми се, че разбирам какво става!

Той погледна нагоре към двата загорели крака на Линг и видя, че се е подала иззад влажната колона и е вперила поглед към джофурските екрани. Ларк протегна ръка, хвана я за лявата китка, рязко я дръпна и тя тупна по дупе на пода до него.

— Крий се като мишка — посъветва я той. По въпросите за оцеляването Линг имаше какво да учи от един джиджойски преждевремец.

— Добре, братко плъх. — Тя кимна с изненадваща бодрост, после нетърпеливо продължи: — Някои от екраните им са настроени на спектри, които не мога да грокирам. Но разбрах, че вече сме в космоса и се носим към Измунути.

На Ларк му се пригади — усещане, близко до паника. За разлика от брат си и сестра си, които често говореха и мечтаеха за звездни полети, той никога не бе искал да напусне Джиджо. Прилошаваше му от самата мисъл. Доловила това, Линг го погали по главата, но продължи да описва сложния космически лов, който Ларк не можеше да си представи, колкото и да се опитваше.

— Очевидно на или близо до Джиджо трябва да е имало флот кораби — каза тя. — Макар че не ми е ясно как са се озовали там. Може би са дошли от Измунути и джофурите ги преследват. Така или иначе, изглежда, че загадъчният флот се е разделил на шест групи и че всички поотделно са се насочили към пламтящата звезда. И оттам към точката на прехвърляне, предполагам. Има и два малки обекта, които следват този кораб… даже са свързани с него, доколкото мога да кажа, с тънък силов кабел. Не зная какво е предназначението им. Но само ми дай малко време…

На Ларк му се прииска да се разсмее на глас. Би дал на Линг целия свят. Вселената! Но точно в момента единственото, за което си мечтаеше, беше тяхното гнездо. Тяхното малко зелено скривалище, над което висяха сладки плодове и където никой не можеше да ги открие.

От срещуположната част на залата се разнесе силен шум.

— Какво е това? — попита той и седна. Не се опита да попречи на Линг да се привдигне и да надзърне иззад стълба.

— Стрелба — обясни тя. — Джофурите изстрелват ракети срещу най-близката ескадра. По една за всеки от корабите.

Ларк мислено пожела късмет на новите чуждоземци, които и да бяха те. Ако изобщо някой от тях се измъкнеше, можеше да докладва за видяното в Галактическия институт по миграциите. Макар че Шестте раси на Джиджо бяха живели в страх от закона в продължение на две хиляди години, намесата на неутрални съдии бе за предпочитане пред джофурите.

— Малките кораби се опитват да маневрират, но това няма да им помогне — каза Линг. — Ракетите се приближават.