Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Дуер

Всичко се промени.

В един момент го заобикаляше небе. Планините, облаците и прериите бяха под плетения му кош. Урският балон се издуваше и проскърцваше над главата му.

От северозападните висоти към него падаше блестящ предмет — като хищна птица, вече избрала жертвата си.

„Това съм аз“ — помисли си той. Чувстваше се хипнотизиран като тревна мишка на открито, която знае, че няма къде да бяга и няма друг шанс освен да гледа ужасната красота на смъртта.

Смъртта се носеше към него.

Усети експлозия, ослепителен блясък…

… и се озова тук.

Заобикаляше го златиста мъгла.

„Жив съм.“

Усещането за младо, силно тяло се придружаваше от досадни сърбежи и парещи драскотини. Дрехите му бяха както преди. Изплетеният от суха речна тръстика кош също. Съдържанието му беше невредимо.

Това обаче не можеше да се каже за самия балон. Огромната торба лежеше на купчина от мъглоплат — горната й половина очевидно бе раздрана. Дрипи от нея лежаха по вътрешността на нещо, което Дуер постепенно определи като затвор.

Сферичен затвор. Сега ясно го виждаше. Сфера, чиято вътрешна повърхност издаваше бледа златиста светлина, отначало объркваща за очите.

— А!

За изненада на Дуер основната му реакция бе любопитство. През последните мигове преди ракетата да го улучи той се беше простил с живота. Сега всяка следваща дура беше като подарък. Можеше да използва времето както иска.

Той заложи на любопитството.

Изпълзя от коша и стъпи върху златната повърхност. Очакваше да е хлъзгава, но материалът залепваше за подметките му и трябваше да ги отделя с известно усилие всеки път, щом направеше стъпка. След няколко колебливи крачки направи още едно сепващо откритие.

„“Долу" винаги е там, където стоя!"

От новата му гледна точка кошът сякаш се бе наклонил почти настрани и се канеше да падне отгоре му.

Той приклекна, погледна към „пода“ между краката си и преодоля очакваната вълна на дезориентация. Не беше чак толкова лошо.

„Ще свикна. Все едно да се учиш да ходиш по ледник. Или да гледаш към пещера, увиснал на въже над Самотните скали.“

После разбра друго нещо. Когато погледнеше надолу, виждаше не само лепкава златна повърхност. Под нея нещо блестеше. Като прах от мънички диаманти. Скъпоценни камъни в тъмна почва.

Дуер се наведе по-ниско и заслони очите си с шепи.

И внезапно осъзна — диамантите бяха звезди.