Дейвид Брин
Брегът на вечността (149)

Дуер

Ослепителният взрив разтърси рюка му и го накара да се отдръпне в почти коматозно състояние. Но създанието изпълни задачата си и предпази очите на Дуер. Освен няколко лилави петна, скоро зрението му отново стана почти нормално.

„Ще последва ударна вълна“ — помисли си той. След мъките през нощта и сутринта ловецът се чудеше дали балонът ще издържи на още едно разтърсване.

Дуер вдигна чука над кристалите, закрепени сред пръчките на плетения кош. После впери поглед на изток, като се опитваше да реши какво съобщение да прати.

Всички балони бяха взривени — в това нямаше нищо неочаквано.

„Но по дяволите, къде е джофурският кораб?“

Дуер не можеше да действа без информация, затова не прати сигнал и изтърпя кънтящото ехо на експлозията. Звуковата вълна разлюля острата трева в Отровната равнина.

Балонът издържа. Стабилно урско производство. Вдигнал бинокъла си, той отново потърси джофурите на хоризонта.

Дали въздушната бомба не ги беше взривила? Джилиън Баскин смяташе, че това почти не е възможно. Никое оръжие от арсенала на „Стрийкър“ не можеше да пробие защитата на такъв крайцер въпреки елемента на изненада. Но би могло да обърка врага в критичния момент.

Накрая различи далечен блясък. Всъщност корабът като че ли се отдалечаваше! Струваше му се, че лети право към изгряващото слънце.

Дуер се поколеба над кристалите. Бяха само четири. Предварително подготвените кодове не отчитаха възможността… врагът да избяга. Нито към космоса, нито обратно на запад към Бунището, нито дори да остане на място, надалеч от какъвто и да е шанс да засече земянитския кораб!

„Ако не пратя никакво съобщение, ще решат, че съм загинал.“

Помисли си за Сара и се изкуши да разбие всички кристали, само за да я успокои.

„Но тогава могат да вземат неправилно решение и тя ще умре вместо мен. Заради мен.“

Ескадрите от космически кораби примамки вече трябваше да напускат атмосферата на Джиджо. Джилиън Баскин трябваше да реши с коя от групите да тръгне. Предполагаше се, че сигналът на Дуер ще й помогне.

Раздразнението го скова в нерешителност. За пореден път вдигнал бинокъла, той отново видя джофурския кораб — миниатюрна точица на хоризонта.

После забеляза нещо.

Далечната точка… бе престанала да се отдалечава и като че ли висеше отвъд скалистите възвишения.

„Сивите хълмове — разбра Дуер. — Само да мога да пратя правилния сигнал и ще съм в състояние да кацна където поискам!“

Блестящата точка се поколеба, после отново се раздвижи. Дуер скоро се увери — тя започваше да расте. Джофурите се връщаха по същия път!

„Сега зная какъв сигнал да пратя“ — със задоволство си помисли той, вдигна чука и разби втория кристал. В този момент по гърба го полази странно гъделичкане. Усещането дойде и изчезна за миг.

Най-после изпълнил задачата си, Дуер протегна ръка към въжето за освобождаване на газа. Бойният кораб отново щеше да се приближи и този път трябваше да маневрира, за да се спусне надолу.

„Спокойно — помисли си той. — Спускай го бавно. Спокойно можеш да стигнеш до хълмовете преди да се наложи да…“

Огромният кораб бързо се уголеми, после се понесе на запад, като набираше височина.

Уви, този път не го пренебрегна.

Без да намалява скоростта си, могъщата синя сфера пусна малка точица. Тя описа дъга и после бързо започна да пада надолу. Дуер нямаше нужда да знае много за галактянската техника, за да познае ракета, когато я видеше.

„Джилиън спомена, че мога да привлека вниманието, когато сигнализирам.“

Той въздъхна. Ракетата направи широк завой и после се понесе право към него.

„Уф, добре де“ — помисли си Дуер и вдигна скъпоценния си лък, направен специално за него от овумските майстори резбари от благодарност за уменията му на следотърсач на Общностите на Шестте раси.

Експлозията изобщо не отговаряше на очакванията му.