Дейвид Брин
Брегът на вечността (141)

Еуаскс

Тръбят сирени! Уредите вият за опасност!

Вижте, пръстени Мои, как Капитан-водачът отзовава роботите и купчините от екипажа, които проучваха дълбокоморската цепнатина.

Сега ни вълнуват още по-големи тревоги!

Дни наред детекторите пресяваха бездните в опит да различат плячката от безбройните примамки. Дойде ни/ Ми наум дори, че земянитският кораб може изобщо да не е една от светлите точки на радара! Че може да се е скрил в някоя купчина отпадъци. Управлявайки примамките с дистанционни устройства, той можеше да избегне всички нормални комуникационни канали с помощта на дяволската си дарба да манипулира звука.

Аз/ние се учим на предпазливост. Не споменах за тази възможност на Капитан-водача.

Защо премълчах ли? Вниманието ни привлякоха някои данни. Командирите често искат от подчинените си „истината“ или дори предположение. Но всъщност рядко желаят да чуят противоречия.

Така или иначе, купчините-тактици пресметнаха, че шансовете за откриване на плячката са по-големи. В най-лошия случай само още един ден. Ние от „Полкджхи“ спокойно можехме да си позволим това време.

Докато не регистрирахме обезпокоителни натрапници, които можеха да са дошли единствено от Петте галактики!

— ТЕ СА ПОНЕ ШЕСТ ШЕСТИЦИ!

Така заявява офицерът радист.

— Висят почти неподвижно на не повече от петнайсет планетни градуса на изток. Появиха се съвсем внезапно!

Свързочникът изпуска пари на съмнение.

— Аз/ние не усещаме нищо, нашите космически сателити също. Това поражда основателна хипотеза: че са дефектни или твоите пръстени, или уредите ти.

Но и рутинните проверки не показват дефекти.

— Може да са ме заблудили нашите сателити — предполага една от купчините-тактици. — При положение, че това се съчетае с отлична камуфлажна техника…

— Възможно е — прекъсва го друга. — Но гравитационните детектори не могат да се заблудят толкова лесно. Ако наистина има шест шестици кораби, те не могат да са по-големи от корпус тип шестнайсет. И в такъв случай не представляват никаква опасност за нас. Можем незабавно да унищожим цялата ескадра.

— Затова ли действат скрито? — пита Капитан-водачът и изпуска в плътната атмосфера феромони на престорено спокойствие. — Може би очакват подкрепления?

Това е възможност, която не можем да пренебрегнем. Но без корветите трябва да проверим сами.

„Полкджхи“ неохотно и грациозно завърта своето всемогъщество и поема към призрачната флотилия. Ако са разузнавателни кораби на армада — навярно на соросите или тандуанците, нашите смъртни врагове — може да се наложи да действаме бързо и решително. Точно такова поведение в най-голяма степен оправдава съществуването на господарските пръстени.

Не трябва да позволим на други да спечелят плячката!

Докато бавно се движим на изток, в сърцевината ни клокочи нова мисъл. Струя восък, отделена от някога бунтовния ни втори познавателен пръстен.

Какво има, пръстен Мой?

Спомняш си как дивите преждевремци не веднъж, а два пъти повикаха корветите ни с помощта на слаби източници на дигитална енергия, за да привлекат вниманието ни?

Първия път го направиха, за да ни подкупят с местоположението на г’кекското скривалище.

А втория път? А, да. Това беше примамка, за да привлекат корветата в капан.

МНОГО УМНО, ПРЪСТЕН МОЙ!

О, но това сравнение не е подходящо.

Този път има много повече източници.

Те са по-силни и сигналите са типични за компютри на звездни кораби.

Но най-важното, Мой бедни пръстен — не чу ли нашия офицер радист?

Тези сигнали не могат да идват от невежи преждевремци.

ТЕ ЛЕТЯТ!