Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Ларк

Двамата напредваха по мъгливите коридори на огромния чуждоземски крайцер, пълен с враждебни същества. Линг знаеше за звездните кораби повече от него, но именно Ларк беше онзи, който ги спасяваше да не се загубят окончателно.

По стените нямаше много обозначения, така че познанията им по няколко галактянски диалекта се оказаха почти безполезни. Вместо това всяка затворена врата или пресечка като че ли излъчваше своя собствена, уникална миризма, която можеше да се долови само отблизо. Като джиджоец, Ларк можеше да усеща някои от тях и смътно да разбира най-простите феромонни указания — приблизително по същия начин, по който умно четиригодишно човешко дете може да чете уличните знаци в голям град.

Една особено остра миризма му напомни за аромата, използван от трекските проктори на празника на Събора, когато се налагаше да разтървават побойници или да укротяват войнствени пияници.

„БЕЗОПАСНОСТ“ — като че ли казваше миризмата. Той посочи на Линг да поемат по този коридор.

Тя обаче имаше друга цел. Със замаяна от силните ухания глава, Ларк с радост се остави да го водят. Накъдето и да тръгнеха, несъмнено щяха да стигнат до едно и също място — до старата си килия.

Още три пъти срещнаха джофури. Но парите, отделяни от лилавия пръстен, им помагаха да продължават напред, без те да им обръщат внимание. Вратите все така покорно се плъзгаха настрани по командата на малкия трек. Подаръкът на Аскс бе невероятен. Всъщност дори прекалено.

„Не вярвам, че този номер ще ни помага още дълго — мислеше си Ларк, докато навлизаха все по-навътре към сърцето на кораба. — Аскс навярно е очаквал, че ще ни трябва за около мидура, само докато успеем да стигнем до външния шлюз.“ Когато екипажът научеше за избягалите пленници, тази хитрост със сигурност щеше да се провали. Джофурите щяха да използват контрамерки, нали?

И тогава разбра.

„Може би няма да има тревога. Възможно е джофурите да са си помислили, че вече сме избягали от кораба!“

Може би.

И все пак всяка среща с лъскава купчина пръстени в някой усоен коридор го изпълваше със зловещо чувство. През целия си живот беше живял сред треки, но до този момент никога не бе съзнавал колко е различно съзнанието им. Колко е странно разумно същество да гледа право към теб и да не те вижда, просто защото издаваш необходимия мирис-пропуск…

На следващото разклонение внимателно подуши трите коридора и откри индикатора, който искаше Линг — проста миризма, която означаваше „ЖИВОТ“. Ларк посочи с ръка и тя кимна.

— Точно както си мислех. Планът не е много по-различен от този на товарен кораб тип седемдесет. Държат го по средата.

— Какво държат по средата? — попита той, но Линг вече бързаше напред. Двама човешки бегълци и техните единствени помощници — раненият червен трекски пръстен в ръцете на даникската жена и лилавият в неговите.

Когато следващата врата се отвори, Линг отстъпи назад, заслепена от силен блясък. Мястото беше осветено по-ярко от иначе сумрачните коридори. Въздухът също миришеше по-приятно. Нямаше толкова зловонни обозначения, които Ларк не разбираше. Първото му впечатление бе за голяма зала, изпълнена с цветове.

— Точно на това се надявах — каза Линг. — Планът е стандартен. Може би наистина имаме шанс.

— Шанс за какво?

Тя се завъртя, за да погледне вътре — огромно помещение с лабиринт от пресичащи се носещи греди… увити в различни видове растителност.

— Шанс да оцелеем — отвърна Линг, хвана го за ръка и го поведе в залата.

Заобикаляше ги истинска джунгла, строго организирана и подредена. Безброй лавици, обслужвани от машини, които бавно се движеха между редиците. Тук имаше всякакви форми на живот — широки листа и висящи лиани, пълзящи растения и лъскави грудки. По някои от оплетените зелени въжета капеше вода и двамата бегълци се втурнаха към най-близката струя.

Сега Ларк разбираше значението на мирисните обозначения, които ги бяха довели дотук.

По средата на ада бяха открили малък оазис. Истински рай.