Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Сара

Хуунски работни групи се стълпиха около мотрисата още щом пътниците слязоха, и я напълниха с купчини плат — още от зори сваляха платната от корабите си и ги пращаха в ковачницата. Но Уриел дори не погледна към товара, а незабавно пое надолу към заливчето с надменната си кентавърска походка.

Плътният солен въздух на морското равнище въздейства на всички. Емерсън подуши вятъра и запя:

— Буря иде, буря иде,

Ей сега ще гръмне

Заключи се, мила моя,

че ще стане тъмно…

Хутите и складовете в малкото пристанище бяха покрити с плътна мрежа от пъпешови лиани и нектарни лози, раззеленили се с тропична тучност, характерна за южния климат. Уличките обаче пустееха. Всички или работеха за Уриел, или бяха долу при залива, където тълпа хууни и кхюини възбудено разговаряха. Неколцина хууни — мъжкари и женски със старчески бради — бяха коленичили до ръба на кея и с оживени жестове приказваха към водата. Но когато групата на Уриел се приближи, градските представители й направиха път.

Сара не откъсваше поглед от Емерсън, чието лице остана небрежно любопитно до момента, когато една гладка сива фигура надигна лъскавата си глава от водата.

Звездният мъж се закова на място, зяпна и запремигва.

„Изненадан е — помисли си Сара. — Възможно ли е да грешим? Може би няма нищо общо с делфинския кораб.“

После китообразният пратеник издигна тялото си още по-високо и удари с опашка.

— Значи е вярно… — каза напомнящият на риба земянит на англически със силен акцент, като погледна Емерсън с едното си око, после и с другото.

— Радвам с-с-се да видя, че с-с-сте жив, инженер Данайт. Макар че това изобщо не ми с-с-се с-с-струва възможно с-с-след онова, което видяхме да с-с-се с-с-случва с-с-с вас в Многоизмерната с-с-система. Признавам, че не разбирам как с-с-сте ни последвали на тази забравена от кита планета.

Лицето на Емерсън излъчваше силни чувства. Сара долови удивление, любопитство и яростно отчаяние.

— К-к-к…

Безуспешният му опит завърши със стон.

— А-ах-ахх…

Делфинът изглеждаше обезпокоен от тази реакция и зацвъртя, стъписан от състоянието му.

Но после Емерсън поклати глава и се насочи към други източници. Най-после откри начин да изрази чувствата си и запя:

— Колко странен парадокс!

На здравия разум присмива се той!

Дори със шеги и закачки.

Не можем да влезем със него във бой!