Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Дуер

— Съжалявам — каза Джилиън Баскин. — Решението беше взето неочаквано. Нямаше време да уредим връщането ти на брега.

Изглеждаше раздразнена, сякаш не очакваше въпроса му. Но всъщност от втория си ден на борда на този кораб Дуер не бе молил за нищо друго.

Двамата човеци се носеха един до друг в просторно, пълно с вода помещение — командният център на звездния кораб „Стрийкър“. През сферичната зала покрай тях плуваха делфини, които дишаха обогатената с кислород течност с дробове, изменени така, че да направят това почти втора природа. Те се включваха пред пултовете си към куполи или тръби, свързани направо с дихателните им отвори. Дуер никога не беше си представял толкова странни неща. И все пак делфините изглеждаха тук като у дома си. За разлика от тях, ловецът и Джилиън носеха издути костюми, които изобщо не се вписваха в обстановката.

— Тук не върша нищо — повтори той и чу думите си, излъчени от сферичния му шлем. — Нямам умения, които да са ви от полза. Едва дишам това нещо, което вие наричате въздух. По-важното обаче е, че на сушата ме чакат приятели. Които се нуждаят от мен. Не можете ли просто да ме пуснете с някаква лодка?

Джилиън затвори очи и въздъхна — кратка, странна поредица от прещраквания.

— Виж, разбирам проблема ти — каза на англически тя. — Но имам да се грижа за повече от сто живота… и са заложени много повече. Съжалявам, Дуер. Мога само да се надявам, че ще ме разбереш.

Той знаеше, че е безполезно да настоява. Делфинът пред един от пултовете на мостика я повика и Джилиън скоро застана между него и лейтенант Тш’т, за да решат последната криза.

От стоновете на двигателите на „Стрийкър“ Дуер го сърбеше главата — навярно остатъчен ефект от „пренасянето“ на даникския робот. Нямаше как да е сигурен, че положението ще се подобри, ако успее да стигне до брега. Но краката, ръцете и дробовете му копнееха за пустошта — за вятъра по лицето му и за усещането на неравната земя под краката му.

Над мостика се появи призрачна карта. Сушата представляваше сивкава граница, обточваща двете страни на подводен каньон — Цепнатината, — сега пълен с движещи се светлини, които се разпръскваха като огнепчели, напускащи кошера си. Поне така му изглеждаше на Дуер, докато повече от сто древни буюрски съда се съживяваха след половин милион години и напускаха купчината отпадъци.

Тактиката му бе позната. Много същества се събираха на стада, за да объркат хищниците. Той одобряваше хитростта на Джилиън и нейния екипаж и им желаеше успех.

„Но не мога да им помогна. Тук съм безполезен. Тя трябва да ме пусне да си ида.“

Повечето от корабите се управляваха от роботи, програмирани да изпълняват прости инструкции. На няколко имаше доброволци, които изпълняваха специални задачи. В една от групите беше и Рети, едновременно изненадала и разтревожила Дуер с решението си.

„Тя никога не е правила нищо без някакъв таен мотив.“

Ако бе отишъл и той, може би щеше да има възможност да отклони кораба към брега, да скочи във водата…

Но не, нямаше право да пречи на плана на Джилиън.

„По дяволите, не съм свикнал да бездействам! Не мога просто да стоя и да наблюдавам!“

Но трябваше.

Дуер се опитваше да проявява търпение и да не обръща внимание на сърбежите под издутия костюм, които не можеше да почеше. Пред погледа му светлинките се разпръскваха — повечето се насочваха към устието на Цепнатината и навлизаха в огромната океанска бездна на самото Велико бунище.

— Двигатели на звезден кораб! — съобщи офицерът, наблюдаващ гравитационния детектор, като удари с перка във водата и я изпълни с мехурчета. — Пасивните детектори показват клас „Нова“ или по-висш… с-с-следва Цепнатината…