Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Сара

По време на дългия път от Маунт Гуен Емерсън изглеждаше оживен. Притискаше лице към заобления прозорец на малката мотриса и гледаше към морето.

„Как ли щеше да се чувства, ако знаеше с кого ще се срещнем?“ — чудеше се Сара, докато мотрисата се спускаше покрай древни потоци от лава по-бързо от препускащ урс.

„Дали щеше да изпадне във възторг, или да се опита да скочи и да избяга?“

Далеч под тях от линията на прибоя чак до скрития в облаци западен хоризонт блестяха безброй слънчеви отражения, но гледката плашеше Сара. Само една стотна от тези вълни щеше да унищожи всяко дърво и селище по крайбрежието. Постоянството на океана доказваше добротата на тази жива планета — хранилница на видове.

„Винаги съм се надявала да видя това преди костите ми да отидат като отпадъци в Бунището. Просто никога не съм смятала, че ще дойда на кон през Спектралния поток, през вулкана… и накрая с тази прочута мотриса, за да се срещна със същества от легендите.“

Сара се чувстваше изпълнена с енергия въпреки факта, че в последно време никой на Маунт Гуен не бе имал много време за сън.

Уриел едва беше успяла да довърши аналоговия си компютър. Само мидури след като пратиха балистичните изчисления на север, от хелиографските постове докладваха смайващи новини за последствията.

Зашеметяващи ракетни победи.

Обезсърчителни ракетни провали.

Горски пожари, загинали мъдреци и Яйцето: ранено, безмълвно — навярно завинаги.

Наводнения под Поляната на Събора, оставили безчет мъртви и бездомни.

Но и това не бе всичко. Вмъкнати между другата информация от Склона, през нощта се получиха вести, които потресоха Сара.

Тя се изпълни с възторг, когато научи за въздушните подвизи на Длетото. После съобщението на баща й предизвика във въображението й ужасяващи картини на унищожението на Доло. Нило беше оцелял — това поне бе радостна вест. Но бяха загинали други, които познаваше, заедно с къщата, в която беше израснала.

„С Ларк и Дуер… си представяхме какво ще е, ако се взриви бентът. Но никога не съм смятала, че наистина ще се случи.“

Известно време седя, тъжно потънала в себе си, докато някой не й каза, че е получено спешно съобщение, отправено конкретно към нея с разрешението на бивш върховен мъдрец на Шестте.

„От Ариана Фу — разбра Сара, щом плъзна поглед по краткото писмо. — Ифни, кой се интересува от размерите на кораба, с който Емерсън е паднал в блатото? Има ли значение каква колесница е използвал като звезден бог? Сега той е наранена душа. Осакатен. Попаднал в капан на Джиджо, също като всички нас.“

Дали?

След толкова много вълнения през онази паметна нощ Сара тъкмо лягаше, за да се опита да поспи, когато по-близки събития разтърсиха Уриел и нейните гости.

Призори капитаните от Ууфон пратиха вест, че в пристанището се е появило чудовище. Напомнящо на риба същество, което след известни недоразумения заявило, че е роднина на човешките същества.

Нещо повече, създанието казало, че носи съобщение за Ковачката.

Уриел не беше на себе си от радост.

— Палката канера, която толкова ни уфлаши… устройството е дошло от зенянитския корав! Навярно джофурите в крайна снетка не са ни открили!

Това вече бе важно. Знаеше се, че небесният боен кораб отново е в движение, вероятно насочващ се към тях. Но Уриел не можеше да евакуира ковачницата, в която едновременно се изпълняваха няколко проекта. Групите й никога не бяха имали толкова работа.

— Ще ида незававно да се срещна със зенянита — заяви Ковачката.

Не липсваха доброволци да я придружат. Сара пътуваше в първата мотриса и гледаше как Прити прелиства изпомачкания скицник на Емерсън. Шимпанзето се задържа на страницата, на която стройни фигури с перки и опашки възторжено скачаха сред бурни вълни. Образ, излязъл направо от спомените на звездния човек.

— Не изглеждат точно както си ги фредставях — отбеляза Уриел, извила дългата си шия над рамото на Прити. — Досега фознавах тази раса сано от офисанията в книгите.

— Трябвало е да четеш от онези текстове, които имат и илюстрации — засмя се Кърт Сапьора и смушка племенника си. Но Джома притискаше лице към прозореца до Емерсън. Двамата се редуваха да сочат особеностите на бързо променящия се пейзаж. Винаги жизнерадостен, звездният мъж не показваше, че има представа за целта на пътуването.

Сара знаеше какво измъчва душата й повече от всички други тревоги. „Може би е време птицата отново да отлети при своите.“

Като наблюдаваше якия мъж, когото беше спасила от прегръдките на смъртта, тя не виждаше какво би могла да му предложи. Нямаше лек за опустошения му мозък, чиято единствена надежда бе в цивилизацията на Петте галактики. Въпреки преследващите го всемогъщи врагове, кой не би предпочел този живот пред мрачното съществувание на изгнаник?

„Нашите предци, ето кой. Екипажът на «Убежище» и на всички други тайнокораби.“

Спомни си какво й беше казал мъдрецът Пурофски само преди ден.

— Това не е случайно, Сара. Прекалено много кораби са дошли на Джиджо за прекалено кратко време.

— Свитъците говорят за съдба — отвърна тя.

— Съдба! — презрително изсумтя мъдрецът. — Дума, измислена от хора, които не разбират как са се оказали там, където са, и са слепи за мястото, където отиват.

— Искате да кажете, че знаете как сме се оказали тук ли, учителю?

Въпреки последните трагични събития, Сара откри, че все още е хипнотизирана от отговора на Пурофски.

— Разбира се, че зная, Сара. И то, струва ми се, съвсем ясно. Били сме поканени.